Перфектния улов – Леон Хогендийк – глава 2 – част 2

В тази книга аз ви представям само тези възли, които ползвам лично и които удовлетворяват всички мои потребности. Има и множество други възли, макар и не всички те да са достатъчно надеждни.

Преди имах навика да обработвам всички възли с бързо съхнещо лепило, но след това съобразих, че в края на краищата това не е задължително и понякога лепенето вместо да повиши здравината на възлите я отслабва. Сега аз лепя само един възел – „пастирския”, ако той се използва за съединяване на дебел монофил с плетено влакно. При връзването на който и да е възел, винаги е необходимо леко да се намокря със слюнка, което осигурява по-доброто приплъзване и затягане и едновременно снижава риска от повреждане, било то на монофил или на плетено влакно. В случаи на възли с навивки, винаги трябва да се следи навивките да са успоредни и да не се кръстосват как да е, в процеса на затягането. Съветвам ви задължително да подлагате на тест вече завързаните възли, прилагайки неколкократно разтягащо усилие на влакната с възела.

Това е много прост и надежден възел, който аз използвам за връзване на монофилни и флуорокарбонови поводи към вирбели, карабинки и подобни. Затягането винаги се извършва чрез ненужният и подлежащ на последващо отрязване край, за да не се повреди част от повода до възела.

 – „Висящ” възел

С този прост и ефективен възел се привързват плетени влакна към пръстенчета или вирбели. За да се получи надежден възел, обикновено са достатъчни шест навивки.

В някаква степен това е вариант на безвъзловото съединение „безвъзлов възел”. Идеален е за изготвянето на хибридни поводи, но също така е и много добър за свързването на дебели монофили с плетени влакна. Затягането на възела трябва да се извършва много акуратно. Трябва добре да се навлажни и да се затяга едновременно от двата излишни края на плетеното влакно, акуратно придвижвайки с нокти навивките, които ако са монофилни или флуорокарбонови имат склонност да се кръстосват. Нито една навивка не трябва да остава извън възела, а ако това не се получи- връзването на възела трябва да се прави отново! Стегнете неколкократно, излизащите краища, обрежете ги късо и след това обработете възела с капка бързо съхнещо лепило.

 Най- добрия възел за куки и косъм от меки плетени влакна. На куките с „ухо” понякога има микроотсенъци, които могат да повредят повода и затова първо вържете отделно косъма и прекарайте плетеното 2-3 пъти през ухото, като по този начин се създава защитна миниобвивка. Ако ухото на куката е достатъчно голямо, вие можете да прекарате в началото и два пъти повода през него. От това следва , че никога не трябва да се използват куки с лошо огънато ухо или пък с видими с невъоръжено око, отсенъци! Ако при връзването на „безвъзлов възел” ползвате на изхода, в посока на жилото, полутвърд повод (например от флуорокарбон), то това създава ефекта на кука с огъната цев (цевта образува тъп ъгъл по отношение на повода), което значително оптимизира механичните свойства на монтажа и явно увеличава вероятност от засичането на шарана при манипулациите му със стръвта!

 Несъмнено, това е много добър възел за свързване на две плетени влакна.

Деликатна тема, в смисъл, че всеки има своите предпочитания към определени модели, изхождайки от определени съображения, които обаче не винаги се оправдават. „Правилната” кука трябва да се забива(зацепва) добре и да не допуска откачания. Доброто забиване зависи не само от остротата на жилото, зависи и от формата на куката, като при това не трябва да се забравя, че всичко трябва да е съгласувано с отделните елементи на монтажа като цяло. От друга страна, откачанията могат да имат многочислени причини, които не са свързани непосредствено с куката. По нататък ние подробно ще разгледаме „идеалното” действие на монтажа, тук аз само излагам собствените си представи за куките.

Какъвто и тип куки да използвам, аз винаги проверявам остротата на жилото и правя това всеки път преди всяко замятане. Ако в това отношение възникнат макар и най-малки съмнения, непременно сменям куката. На мен ми харесват по-дългите жила, по простата причина че те проникват по-дълбоко.

Аз придавам голямо значение на дължината на цевта и на ъгъла на проникване на жилото. Не харесвам прекалено дългите цеви, поради това че създават лост, който от една страна улеснява отварянето на куката след зацепването, а от друга страна разширяват отверстието от пробождането на устните на шарана и увеличават вероятността от откачане. Освен това, колкото е по-дълга цевта на куката, толкова е по-малък ъгъла на проникване, а от там и проникването е по-повърхностно.

Ъгълът на проникване е критичен момент, макар и да не е единствения фактор, който оптимизира задържането на куката в устната тъкан на шарана. На схемата са показани 4 различни типа куки. Всички те са с еднакви размери.

Кука A се отнася към типа „специални шаранджийски с кръгла извивка” («round bend» special carp). Нейният зев (X) е относително тесен, дълбочината (Y) не голяма, а ъгъла на проникване (Z)- много голям. Такава кука има склонността лесно да разкъсва устната тъкан на шарана и по този начин способства за откачаниятa.

Кука B има жило от типа „нокът” (claw-point). Нейният зев е не много широк, но дълбочината е по-голяма, а цевта къса и ъгъла на проникване е не голям. Тази кука добре се зацепва за долната устна на шарана, но за да проникне правилно и дълбоко е необходима добра подсечка; при нейно отсъствие шарана лесно се откача! Такава кука, при правилна подсечка, винаги обезпечава възможността от силово вадене на рибата; жилото и е проникнало дълбоко и надеждно, риска от откачания е минимален. Късата цев и общата и форма я правят достатъчно здрава и неподатлива на отваряне, и в частност: много подходяща за риболов с плаващи протеинови топчета с монтаж «D-rig». При използването на обикновени, дънни протеинови топчета, процента на реализация на кълването е по-малък, но не забравяйте, че безрезултатното засичане винаги е по-добрия вариант, пред откачането при ваденето на шарана, който няма да се върне пак при стръвта, а е възможно да инициира бягството и на събратята си от петното.

Кука C по свойства е почти аналогична на кука B, с изключение на това, че ъгъла на проникване теоретически е равен на нула, макар и това да се компенсира от малко по-дългата цев. На практика, тази кука „убожда” аналогично на предишната, но нейното проникване е по-повърхностно, което увеличава вероятността от откачане. Формата и не способства за достатъчно здравина и се отваря твърде лесно.

Кука D за мен е за предпочитане от всяка една гледна точка, при това: както за дънни, така и за плаващи примамки. Нейния зев е малко по-широк от на другите модели; достатъчно е дълбока; има дълго и леко наклонено към цевта, жило; нейния ъгъл на проникване е идеален (нито прекалено голям, нито прекалено малък), а формата й ми обезпечава нужните механически качества: тя лесно се преобръща в устата на шарана, лесно и дълбоко прониква в устните тъкани и е достатъчно устойчива на деформации и отваряне!

Лично аз бих избрал кука D в 90% от риболовните ситуации с които се сблъсквам и кука B за няколко „много горещи места”, където е необходимо буквално и истински да се вадят рибите силово за да не се спасят с бягство в близки и опасни укрития. Куките от тези два типа днес се предлагат на пазара под различни наименования от доста фирми. Понякога те са произведени от един и същи производител и се различават само по опаковка и търговска марка.

Въпреки различните и разминаващи се мнения, аз не избирам размера на куката според големината на примамката, а правя това по-скоро, в зависимост от конкретната риболовна ситуация. Размер „2-ри” го смятам за многоцелеви – той е подходящ за повечето от риболовните ситуации. В определени места, където е необходимо да се стегне аванса до край, аз по скоро бих избрал кука 1-ви номер. От друга страна, на някои водоеми, в който незабележимостта на монтажите играе съществена роля на резултативността на кълването, аз „слизам„ до номер 4 и даже до номер 6, съчетавайки тези номера куки с малки и „облекчени” примамки. Става дума основно за водоеми, в които водата е много прозрачна, а шараните са подлагани на силен риболовен пресинг в течение на дълъг период от време.

Анализирайки своя многогодишен риболовен опит, аз си давам сметка, че за три десетилетия съм тествал десетки типове различни куки от номер 8 до номер 1/0. От какво е било обусловено това? Ами много просто: в течение на годините моето снаряжение се променяше, променяха се и условията ми на риболов, променяха се и моите познания и опит в областта на монтажите. През 80-те аз ловях в относително чисти водоеми с параболични пръти с тест 2,5 Lb; използвах тежести 70 гр. и куки с номера 6 или 8. Днес моите пръти са с тест 3,5 Lb с голям запас от здравина, моите куки са големи и здрави, моята „стандартна” тежест е 140 гр., а в някои случаи стигам и до 280гр.! Днес аз ловя в някои значително „по-рискови” водоеми и целенасочено търся много едри или много силни (речни) риби.   Затова и през последните 10 години се занимавах много с оптимизацията на монтажите си, което ме наведе до определени предпочитания към определени типове куки. Целта на оптимизацията на монтажите не е само да се снижи количеството на откачилите се риби, а е преди всичко да се повиши количеството на кълванетата, до колкото следва и да се признае, че шараните непрекъснато си „играят” с нашата стръв (без ние въобще да подозираме) и по една или по друга причина не се самозасичат! Именно в това аз съм насочил своите усилия в опитите да стигна до прогрес и смятам че последните няколко години успехите ми в тази област могат да се нарекат „впечатляващи” – навсякъде ловя явно по-големи шарани от преди!

Връщаме се в темата за откачанията. Кука, която никога не се откача – не съществува! Даже и с най-добрия в света монтаж, винаги може да се случи нещо което не е било предвидено. Например: дребни остатъци по дъното, трева или водорасли могат да се зацепят в повода или куката и да станат причина за лошата работа на монтажа. Като резултат от това, шарана лошо се засича и след няколко минутна борба успява да се откачи. От друга страна, съществуват и много случаи, когато откачането може да се предотврати.

Има и определени водоеми в които откачанията са по-чести поради това, че устните на шараните са по-тънки и по-нежни: например в места с тинести дъна; но пък от моя гледна точка, тези разсъждения са не много логични. За нежните устни е достатъчно да се използват по-големи куки, които проникват дълбоко и захващат повече плът. Ако, независимо от това, откачанията продължават, трябва да се преосмислят отново отделните елементи на монтажа и цялостната му композиция – видимо той работи лошо и по мое мнение, ако шарана се е откачил от куката (не е толкова важно с нежна уста ли е или не), значи не се е самозасякъл правилно. Разбира се има и случай, когато риболовеца тегли хванатата риба с такъв идиотски ентусиазъм, че отваря куката или разкъсва устата на шарана. Нерядко подобен риболовец обяснимо не може да осъзнае грешката си. Това може и да се случи при риболов на мега-дистанции, когато шарана след подсечката бързо тръгне в страни. Риболовеца предполага, че добре е регулирал аванса, а тръгналия в страни шаран, развива съвсем малко и слабо или не развива въобще. При 300 метрови дистанции и страничен спринт на шарана, върху линията (а следователно и върху куката) има извънредно съпротивление и сила, създавано от водата, което не може да се преодолее и компенсира от регулирането на аванса. Още по-лошо се получава при тези дистанции, ако се ползват плетени влакна, които нямат никаква разтегливост. В такива ситуации трябва да сте пределно бдителни и е по-добре аванса да се разхлаби допълнително и да се затяга едва след като рибата развие определено количество влакно.

С подобни проблеми може да се сблъскате и на водоеми с голямо количество водорасли. Когато забележите при ваденето, че шарана пресича обрасъл участък или се опитва да се скрие във водорасли, незабавно трябва да се разхлаби аванса; в противен случай силата върху куката нараства многократно. Опитайте се да извличате такава риба деликатно. Много често, ако снижите до минимум натиска върху такъв шаран, той в един момент самостоятелно се освобождава от тревите и водораслите. Шарана, който се е наврял в масив от водорасли къса рядко и то разбира се… ако не бъде теглен от там със всички сили.

Причини за откачанията могат да станат и други грешки. Например ползването на много малки куки в рискови ситуации в близост до закачки. Помнете също и че при риболов с големи и дебели куки, трябва да се направи и много добра подсечка, тъй като за надеждното фиксиране на жилото на куката в устните на рибата, теглото на тежестта не винаги е достатъчно..

Ако вие не обезпечите правилната подсечка, рибата може да се откачи още в следващите няколко секунди. От това следва, че от гледна точка на „подсечката”, плетените влакна са много по-ефективни, особено при риболов на големи дистанции.