Задни тежести. Така наричаме всяко олово зад основното утежнение. Аз, лично, ги деля на три основни типа, а именно:

Вторият вид са т. нар. подвижни задни тежести.


От няколко години използвам подвижни задни тежести и всички проблеми, изброени по-горе, не ме мъчат. Конструкцията им е направена така, че при закачка в дъното те да се откачат, без да възпрепятстват изваждане на рибата. От опит съм установил, че тези тежести не трябва да са по-леки от 40 грама, защото няма да потопят линията пред върховете на въдицата. Но и тези тежести също имат своите недостатъци, като например това, че пластмасовият ринг се нарязва след известно време и те започват да не се пързалят добре по влакното. Следствие на това, те нарязват влакното и се спират по него, а тежестта се удря във върховия водач на въдицата. Заради тези неприятности трябва винаги да преглеждаме за наранявания пластмасовите пръстени и да ги подменяме при нужда, за да не изпуснем някоя трофейна риба.
Неподвижни задни тежести.
Характерно при тях е, че те се монтират непосредствено пред върховете на въдиците и се откопчават при удар или при рязко вдигане на въдицата. Тези тежести се привързват допълнително към стойката с помощта на въженце, шнур или дебело влакно. Това се прави с цел след откачане на дадена тежест да може да я изтеглим от водата и да я поставим на линията след следващото замятане. Важно е да се знае, че те са доста по-тежки от всички подобни тежести, за да не могат да бъдат повдигнати от дъното при по-рязко засичане. Тежестта им варира от 80 до 180 грама. Аз, лично, използвам тежести с тегло 120 грама и съм много доволен. При използването на такива задни тежести е наложително обтегачите зад сигнализаторите да са максимално тежки, за од могат при отпускане да отреагират веднага.
Много добра е комбинацията от подвижна и неподвижна задна тежест. Това се използва при вкарване на голяма дистанция с лодка и на риболов на отсрещния бряг при разлика в дълбочините. Тогава мястото, където лежи стръвта ни, е по-плитко, а в средата на линията е по-дълбоко. С помощта на подвижна задна тежест можем да свалим линията на дъното и така тя да стои максимално естествено.
Преди години мои приятели, които ловяха на р. Дунав, се оплакаха, че реката носи водорасли и не могли да ловят, защото се натрупвали по линията. Споделих им за задните тежести и ги посъветсвах да не държат върховете на въдиците си към небето, а да ги поставят хоризонтално с по две подвижни задни тежести. Така всичко, което влачи реката, ще преминава над техните влакна. Те ме погледнаха с насмешка и един от тях каза: „Ти явно не знаеш, но на река въдиците се държат с върховете нагоре”. След един месец обаче дойдоха да ми благодарят за тази идея. Единият от тях си бе купил такива тежести и ги ползвал сам, като бе хванал доста шарани и амури, докато другият, ругаейки, презареждал въдиците си през половин час. В последствие и двамата бяха убедени в правотата ми и дори си бяха купили голямо количество задни тежести.
Много хора все още не ги използват, защото смятат, че линията им става по-малко чувствителна и си представят, че влакното трябва да минава през допълнителни тежести. Но нима един монтаж, на който сме поставили неподвижна тежест от 100-120 грама, за да забие по-добре куката в устата на шарана, е по-чувствителна от триенето на влакното в ринга на задните тежести? Естествено, че не! Когато започне въпросното триене, на шарана вече му е все едно, тъй като куката отдавна е забита в устата му и той влачи основната тежест.
Аз използвам задни тежести винаги, когато условията го позволяват.
Нещо важно! Много от колегите, ползващи такива тежести, си ги правят сами и не им слагат никакво допълнително покритие с мотива, че били далеч от стръвта и шаранът не можел да ги усети. Но това е напълно грешно! Представете си, че на мястото, на което сте ловили, сте загубили десетина бройки такива олова. В последствие това ще се окаже едно „минирано поле”, което трови водата, и рибите никога повече няма да се хранят там така, както е било до този момент. Затова моят съвет е винаги да използвате само боядисани задни тежести и то с дебело покритие.
Христо Георгиев