Маркус Пелцер: шаран 40 плюс

След улова на 36 килограмов люспест шаран на 2 – ри октомври обмислях къде още бих могъл да ловя тази година. Най-доброто време е още пред нас и аз естествено исках да отида за риба още някой и друг път. Реших да хвърля едно око на старото Багерзе, което отдавна възнамерявах да направя. Едно езеро с много прозрачна вода, много водорасли и доста оскъдно количество шарани.

Събота си осигурих карта за риболов, за да мога после директно да обходя езерото с лодка и сонар. По същото време имаше и други шаранджии и трябваше да огранича разузнаването с лодката до такива места, при които нямаше да преча на останалите риболовци. Областите, които обходих не ги захраних със спод, за да мога да разчитам на малкото доверие на рибата, пък и имаше водорасли до 10м дълбочина. Реших да не ловя директно там. Исках през следващите дни да погледна другото езеро. Отидох на Ферайнзе, на което ловя от години. Двете езера са на разстояние от 15 км едно от друго. Като пристигнах на езерото установих, че почти всички места за риболов са заети. Там бяха 11 риболовци, които чакаха една от двете изключителни риби в езерото. За щастие едно от интересните места на езерото беше свободно.

През следващия предиобед успях да хвана 16 кг люспест шаран: една много стара риба, която е позната отдавна и не може да се сбърка. При него липсва една гръдна перка. Това е една от рибите на езерото, които доста рядко се хващат. Малко след това имах още един рън. След кратка борба стана ясно, че става въпрос за един от по-малките голи шарани – около 10кг. Не успях да го видя. Закачи се във водораслите и се откачи от куката. След това отново опаковах багажа.

Понеделник пътувах отново за Багерзе, на което още не бях ловил. Погледнах и други места, които не бях обходил. Но отново видях едно и също: Водорасли без край…

Беше вече станало следобед и трябваше да реша къде ще прекарам нощта. Някъде тук на Багерзе или трябваше да се върна на Ферайнзе. Реших да се върна на Ферайнзе. Там имах предния ден два удара и шараните бяха без съмнение активни. Не намерих смисъл да ловя някъде на Багерзе много или малко на сляпо. Първо реших да захраня малко едно интересно място, което през следващите дни да посетя пак и да пробвам, както и да погледна по-подробно.

Като пристигнах на Ферайнзе обмислях, дали да ловя на захраненото място от предния ден. Студеният източен вятър духаше точно в лицето, а слънчевите лъчи не можеха да ме достигнат заради дърветата, които бяха около мен. Но се настаних точно там. Захраненото място, на което лових, се намираше на 10м от брега. Трябваше да хвърлям на 40-50м, но можех безпроблемно да стигна до мястото по брега и да захраня с 2,5кг 12мм MCS топчета.

Като стръв взех и на двете пръчки едно и също: две 12мм MCS плюс един 10мм Neon Tutti Frutti Pop up. Линията беше 0,42 флорокарбон, 160 гр инлайн олово. Леденостудената нощ премина без пип. Сутринта беше 3 градуса без вятър. Седях под моето броли и леденостуденият източен вятър идваше точно пред мен. На мен ми се струваше, че е минус 3 градуса. Рибите бяха обаче относително активни. Няма шарани, но мехурчета се появяваха постоянно на моето захранено място. Учудвах се ,че няма удари на моята стръв.
Предполагах, че шараните са на мястото да се хранят, но не се доверяват на стръвта…или че съм хвърлил монтажа съвсем лошо и може да лежи във водораслите – поне хвърлената на по-плитко пръчка.

Вторник сутринта, 12.10 в 9ч смених топчетата на куките и отново прехвърлих. Както и дните преди това беше една типична “есенно-златиста” утрин. Безоблачно, слънчево и източен вятър. На слънце приятно топло – на сянка и вятър неприятно студено… В 10.30ч. се обади единият сигнализатор с един пип. Веднага след това последва рън. На лявата пръчка на топчета в по-плитката вода отколкото дясната. Стоях близо до пръчката и веднага засякох. Рибата избяга с голяма сила няколко метра навътре в гъсто поле водорасли. Там на около 50м разстояние се появяваха големи мехурчета по повърхността. Мехурчета, които идваха от закачената риба и ме караха да си мисля, че става въпрос за голяма риба от другата страна. След кратко време трябваше да установя, че рибата е сериозно заклещена във водораслите. Повече нищо не се движеше. Увеличих максимално напрежението, което можеше да се понесе от пръчките V12 2,75 lb.

Много бавно, сантиметър по сантиметър успявах да приближавам рибата с всички водорасли по снаглидера към мен. На два пъти рибата правеше кратки опити да избяга и с това потвърждаваше, че е още там. След около 10 мин успях да издърпам рибата и водораслите до около 15 метра от брега. Тогава рибата направи един след друг четири мощни опита да избяга. Всеки път развиваше 5-10м и после се оставяше да бъде издърпана.

Междувременно за щастие се освободи снаглидера от по-голямата част от водораслите. Малко след това видях рибата за първи път на повърхността. Имаше все още водорасли по оловото … Разпознах голям люспест шаран.

После отново се гмурна в дълбоката вода. Разви точно на същото място, където преди два дена 16 килограмовия люспест шаран заседна във водораслите… Тогава само след много силно напрягане върху лидера и сигурно с много късмет успях да освободя рибата.

Сега рибата стоеше точно там, напълно заседнала. Повече нищо не помръдваше… изминаха сигурно 3-4 минути, през които размишлявах, дали да се преоблека и вляза във водата, за да освободя рибата или да донеса лодката от отдалечената на 20 м кола и да я напомпам (лодките тук са забранени, но я имах в колата, защото се нуждаех от нея на Багерзе).

Реших да изпробвам същия вариант, който се получи при 16 кг люспест. Оставих пръчката на земята, хванах 0,50 флорокарбон шоклидер, с две ръце започнах да дърпам много силно и да вървя бавно назад. Всъщност отново проработи всичко. Забелязах как всичко се освобождава бавно и рибата с водораслите започват да се движат. Отново хванах пръчката и дърпах с максимално напрежение тежестта на повърхността. Два пъти го изкарвах на повърхността и при двата пъти следваха мощни обръщания – при това беше почти всичко изчезнало във водорасли от шнура и започна “нормалното” развиване в областта на брега.

Около 5 минути рибата плуваше няколко метра наляво, после няколко метра надясно, без да имам шанс да я кепчосам. Облякох гащеризона и се доближих няколко метра до рибата във водата. После увеличих напрежението още малко и секунди по-късно можех да прокарам края на мрежата под люспестия шаран. След като погледнах в мрежата успях да установя колко огромен е всъщност шарана.

В този момент не мислех за най-големия люспест шаран на езерото. Той е бил винаги в добро състояние, като изключим няколко наранявания, които могат да се видят на пример на аналната перка. Рибата в мрежата ми направи безупречно впечатление. Наистина си мислех, че съм хванал друг люспест шаран. Някой, който не е хващан 2-3 години и е станал огромен…

Но рибата в мрежата беше ясно, че е доста над 30кг…това може да е само Кралицата на езерото… При претеглянето изчезнаха всички съмнения.

На дюшечето установих, защо не можах да я позная веднага. Рибата се е променила значително в сравнение с последното хващане. Просто изглеждаше значително по-здрава.

Без червени петна, а люспите, които паднаха предния път са зараснали. Голямата отворена рана на аналната перка е напълно зараснала и почти не може да се разпознае. С други думи: преди четири месеца можеше да се види на рибата, че има много, много години върху люспите. Днес тя прави впечатление на здрава и силна риба. Също и нейния апетит изглежда не спира. 12мм MCS топчета изглежда много са й се усладили, защото стомахът й беше пълен с тях, както можеше да се разпознае по изпражненията върху дюшечето. Просто мечта за всеки шаран!

Какво трябва още да кажа? Толкова много шаранджии, които се опитват и се надяват да хванат тази риба и прекарват много време на езерото…и после се хваща тази година отново на моята кука….да! Ще попълня лотариен билет следващите дни…

Сърдечни благодарности отново на Хрис Акерман за перфектната фотографска сесия!
Огромния лин удари горе-долу един час след Мери – на същото захранено място.

И за статистиката: 
40,200 кг. показа този път кантара 
80 Паунда 
Най-тежък шаран в Германия 
Най-тежък люспест шаран в света 
И за първи път шаран над 40 кг в Германия