От кълването до кепчето

Борбата с шарана се печели с техника, тъй като често се случва да бъде много, много дълга. Не става въпрос да се спечели с яростна бърза победа „С ТУШ”, а напротив, да се измори постепенно, преди да се загребе с кепа…

Когато един млад риболовец улови шаран с тегло от 10 кг, той може да се окаже в ръцете с една риба, доста по-стара от него.

Шаранът е едно от съществата, които живеят най-дълго в природата. И той се е научил да преодолява всички наши клопки, които му поставяме. Хитър и недоверчив, той познава перфектно своята среда. Веднъж закачен на куката, той ще опита и невъзможното за да скъса линията, и да намери отново свободата си: да се забие в най-близкото препятствие, да изскочи над водата, рязко да се обърне…

За да успее да го извади, риболовецът трябва да знае да контролира както рибата, така и своето собствено поведение, тъй като и най-малката грешка може да се окаже фатална…

Кълване и засичане

Кълването и последващото засичане зависят между другото и от видовете използвани монтажи, както и от специфичното поведение на рибата.

При един самозасичащ монтаж кълването обикновено е последвано от потегляне, тъй като рибата сама се е закачила с налапването на стръвта. В тази ситуация засичането няма кой-знае какво значение.

При подвижен монтаж кълването често визуално протича така: бавно и постепенно изпъване на линията, обтегачът постепенно се повдига нагоре. Точно в този момент шаранът е поел примамката, без да се е закачил. Трябва да се реагира бързо, но не и грубо. Всяко действие трябва да бъде обмислено и прецизно, пръчката наведена надолу, рязко засичане, авансът регулиран на границата на възможностите на влакното. Силата и дължината на замаха зависят от разстоянието до рибата, както и от еластичността на влакното.

Битката

Борбата с рибата трябва да започне възможно най-бързо. Необходимо е да не се даде възможност на рибата да достигне максимална скорост и да завлече линията в препятствията, които тя прекрасно познава. В първите минути най-вече не трябва да се опитваме да спрем шарана, който в този момент развива цялата си мощ в следствие на убождането от куката, тъй като това обикновено води до незабавно късане на линията.

Подходящото поведение е постепенно да го забавим, опитвайки се постоянно да го изведем от равновесие: ако се опитва да тръгне на дясно, трябва да наклоним въдицата наляво, и обратно. Стратегията се състои в това да го накараме да плува наляво и надясно, далеч от брега. Тъй като колкото по-голяма е дистанцията между риболовец и шарана, толкова повече еластичността на влакното позволява да се намалят последиците от възможни грешки във воденето.

Най-важното е да запазим постоянния контакт с рибата. Пръчката се държи под ъгъл около 45° спрямо хоризонтала, влакното да образува ъгъл от 90° с пръчката. Тези два момента взаимно се допълват от поемат най-добре резките удари по време на борбата. След първите признаци на умора на рибата, започва фазата на придърпването. Тя се състои в това, да навеждаме пръчката до около 20-30° и оттам да я изправяме почти вертикално. По време на навеждането излишъка на влакното бързо се обира. След това, без да въртим макарата, пръчката се изправя вертикално и това действие се повтаря отново и отново. Това действие ще принуди шарана да се издигне на повърхността на водата преди да се доближи до брега.

Загребване с кепа

Кепчето се поставя още в началото на риболова на 5-10 метра от въдиците, за да се избегне евентуалното им бутане когато се наложи прибягването до него при изваждането на рибата. Мрежата се потапя във водата с цел изцяло да се намокри. По този начин тя се отваря при гребването на рибата, вместо да изплува на повърхността, ако беше суха.

Когато шаранът дойде на 5-6 метра от брега, с леко отпуснат аванс на макарата и държейки постоянно главата на рибата над водата, ние плъзгаме шарана по повърхността към кепа, чрез изправяне на върха на пръчката. Кепа, стиснат в лявата ръка, трябва да остане неподвижен по времето на цялата фаза на изваждането. Без да бързаме, вкарваме рибата вътре без да й даваме възможност да се движи насам натам. Кепът не се вдига до момента в който рибата изцяло е влязла в мрежата.

Изваждане и държане на рибите

Веднага след като сме го извадили с кепа, шаранът веднага се вади от него за да не загуби голяма част от слузта си при контакта с мрежата. След това се поставя върху предварително намокрен с вода дюшек. Куката трябва да се извади максимално бързо, но без да се пипат хрилете. Богато кръвоснабдени, те са изключително крехки и най-малкото кръвотечение ще доведе до фатален край. Едно тежко падане на шарана също ще има сериозни последици.

Маломерните риби се връщат веднага във водата. За да запечатаме незабравим спомен, можем да направим снимки, но това трябва да стане за много кратко време. Изморените от дългата борба риби издържат зле дългото излагане, особено на силно слънце.

Карпсакът за съхранение е идеален за отпочиване на шарана след тежката битка. Там рибата може да възстанови силите си на спокойствие преди да бъде освободена. Но в никакъв случай не трябва я да държим там в продължение на няколко дена, нито пък няколко риби заедно. Техния шанс за оцеляване значително намалява при едно продължително съхранение или при неподходящи условия.