Риболов на шаран в закачки

Така, освен намирането на местата, е важно и да ги маркираме. Лично аз избягвам да маркирам избраните от мен места с шамандури, защото така в повечето случаи ориентирам и бракониерите. Това е особено пагубно, когато се налага да захранвам няколко дни преди излета. Затова за тази цел използвам GPS. С тази техника е удоволствие да се влиза и ориентира в който и да е водоем, в каквито и да са метеорологични условия. Всичко това е само малка част от многото неща, които могат да правят тези уреди.

Влакната, които използвам при тези условия, са не по-тънки от 0,35 мм. Личното ми предпочитание е към монофилите, но задължително в комбинация от плетен шок лидер с дължина 12 метра. Определено за този артикул съм се спрял на фирмата Kryston и артикула QuickSilver със здравина 20,5 кг. Този материал има много добра абразивност и с лекота реже почти всякаква водна растителност. Голямата здравина пък ми дава сигурност, когато съм в близост до рибата и намотал вече част от плетенето влакно на шпулата, съм доста по-спокоен, че ще извадя шарана. При нежелани закачки по дъното в много голям процент може да разчитаме, че ще извадим монтажа невредим, поради здравината и неразтегливостта на този плетен повод. Разбира се, можем изцяло да се спрем на избор от плетени влакна. Познавам колеги, които използват само този вариант и имат добри резултати в тези трудни условия. На макарите и въдиците няма да се спирам подробно, а само ще спомена, че пръчките трябва да са с по-голяма акция, а макарите да събират с един оборот над 50 см влакно. Това се налага заради нуждата от твърд и непрекъснат контрол над рибата по време на борбата.

При тежестите също подхождам внимателно. Избягвам да ползвам разни криви и чепати модели, които лесно могат да се закачат из подводната джунгла. Най-подходящо в случаите при риболов в много закачки е монтаж на оловото на познатия на повечето шаранджии Safety Bolt-Rig. Тази система позволява при закачане на оловото в някакво подводно препядствие, пластмасовата скоба да се счупи и да го освободи, а ние да продължим с ваденето на рибата. При риболов на места с остри камъни или валуни има значение от какъв материал е противооплитащата система над оловото. В този случай не са подходящи меките силиконови шлаухове или лидкор. Аз винаги се спирам на твърди пластмасови противооплитащи тръбички, които дават възможност при влизане на оловото между камъните и след изпъване на линията влакното да не ляга дирекно  между тях, което ще обрече монтажа на късане. Не на последно място е и изборът на грамаж за тези олова. Предлагам ви да се спирате само на грамажи над 100 г. Така няма да се притеснявате, че монтажът се е преместил поради някаква причина. При риболов в реки обаче са необходими тежести над 140 г. Колкото повече, толкова по-добре според мен. При много голями тежести има вариант да закачите някоя плевелна риба и с часове да не разберете, че нещо такова се е случило. Просто дребните риби и каракудите много трудно намират сили да поместят олово с тегло над 150 г.

При самите монтажи разликите са предимно в здравината и абразивоустойчивостта. В такива ситуации никога не ловя с поводи със здравина под 25 lbs. Освен според здравината, поводите могат да се разделят и на още два вида в зависимост от абразивоостойчивостта им: такива с външно покритие и такива със сърцевина от някакъкв вид здрав материал. Аз с удоволствие използвам и двата вида поводи, като и едните и другите си имат предимства и недостатъци. Тези с дебело силиконово покритие са удачни за всякакъв тип презентация на стръвтта, защото с премахване на част от покритието даваме нужната свобода на монтажа. Тези със сърцевина от волфрам или друг материал определено са по-здравият вид, но са удобни само при стръв, лежаща на дъното, просто защото са по-твърди.

При избора на куки се спирам на модели, при които разстоянието между стеблото и острието е възможно най-малко. Така намалявам в известна степен случайното закачане на куките в различните закачки при изваждане за смяна на стръвта или при потъване на монтажа към дъното след внасянето му.

Макар и да съм избрал най-подходящите куки, винаги има опасност куката да се закачи за някоя трева, дърво или друго препятствие и така да изпуснем добри възможности да хванем риба. В миналото многократно ми се е случвало такова нещо. На много от местата със закачки, на които съм риболовствал, не е било възможно да се презамята по-често, поради лошо време, плашене на рибата с непрекъснато шляпане с лодката, дори и поради физическа умора някой път. Куката си е била закачена някъде, а аз десетки часове съм чакал кълване. Това обаче се промени, след като започнах да използвам PVA разтворими продукти и най-вече торбички за захранка и пяна за покриване на куките. PVA торбите не са най-подходящият вариант за хвърляне от ръка, но при внасяне с лодка и скрит монтаж вътре в тях съм сигурен, че презентацията на стръвта ми е перфектна. Забелязал съм на много язовири, че рибите избягват купчинките с храна, а събират само малки частици в района на захранката. Тук на помощ идва PVA пяната, с която покривам изцяло куката и така монтажът може да потъне безпрепятствено до дъното, без куката да се закачи някъде. През времето за разтваряне имам възможност да изпъна линията и след като пяната се стопи и изплува, презентацията на стръвта отново е това, което искам да бъде.

Мисля, че в общи линии успях да напиша как процедирам при риболов в закачки. Тук трябва обаче да споделя, че колкото и пъти да съм попадал в такава ситуация, винаги е имало нещо ново, което ме е карало да се пригодя към нея за да имам нужния успех. Просто преценявайте внимателно добре ситуацията, за да не стане както казва един мой добър приятел след късането на пореден шаран в закачки: „Ние май сме дошли да броим рибите, а не да ги ловим”. Успех на всички, които ловят и пускат шараните на свобода.