Фокси Лейди: Мечтата на Иън Чилликот за шаран

Понякога целта ни се появява неочаквано – в списание, от слух или просто от снимка. Такава снимка запали искра в мен. През 2004 г. бях поканен на благотворително събитие в Кливърли Мере, където за първи път видях шаран, който щеше да остане в мечтите ми дълго време. Беше огромна, с едри златни люспи и цвят на тъмен махагон. Образът ѝ често ме държеше буден през нощта. С тегло от 34 паунда, тя може би не е впечатлявала всеки, но всеки от нас има различни представи за шарана, който иска да улови. За щастие, никога не съм бил воден от размера на рибата, а от външния ѝ вид. Този шаран отговаряше на всички мои критерии.

В краткосрочен план трябваше да я оставя настрана, тъй като други риболовни приоритети ме отведоха далеч от Кливърли. Основното беше улавянето на Charlies Mate, което обсъдихме преди месеци. След това обаче се запознах с Бен Лофтинг, собственик на Cleverley Fisheries, и в началото на 2009 г. започнах да намеквам, че бих искал да ловя в езерото. Тези неща отнемат време, така че няма да се изненадате да чуете колко бях изненадан, когато Бен ми се обади да ми предложи място за предстоящия сезон. Бях готов да му отхапя ръката!

Шансът да ловя в Кливърли и да преследвам конкретна риба не можеше да дойде в по-добро време от годината – ранна пролет. За мен това е времето, когато шараните се събуждат от зимната летаргия и започват да използват енергията си, за да изследват езерото и да търсят храна. Това ми дава възможност да разбера как най-добре да ги уловя. Тъй като те стават по-активни, риболовецът добива по-ясна представа за движенията им и най-важното – къде се намират.

Имаше няколко недостатъка при преместването ми в Есекс (ако изобщо мога да го нарека така) – ангажименти към три статии за списания и заснемане за FishingTV. Въпреки че не мислех, че ще се случи, работата допълнително подхрани огъня в мен, огън, който беше запален от шаран на име Хендрикс.

За да прочетете останалата част от тази статия, моля, регистрирайте се в Syndicate.