Не съм вярвал, но винаги тайно съм се надявал че в България можеш да се сблъскаш с 20+ палавник. Така и стана:
С колегата RossTT посетихме красив балкански язовир за двудневен риболов от 10 до 12 Юли 2008.
В 4 първата нощ Роската имаше 2 сериозни удара.Интересното е че температурата бе около 10 градуса и рибите клъвнаха в разстояние на 30 мин. при нулева активност през деня. Чувството бе все едно е закачил непослушен дънер, невъзможен за повдигане от дъното на водоема.
Първия се оплете и в трите ми въдици, без изобщо да имам възможност да реагирам, а втория отиде в закачка и повече не помръдна от там.
Втория ден положението бе подобно, липса на активност през деня, НО в 6 през ноща ме събуди пронизителен писък на дясната въдица.
Станах за секунди, Росен уви бе по-бърз и вече държеше сериозно огънатата ми пръчката.Поех я от него и борбата започна.На около 30 метра имаше потопено дърво, а рибата плуваше право на там.С 0.35 Suffix на шпулата си се чувствах достатъчно уверен и се противопоставих сериозно на целеустремения великан.Успях да го отклоня от най-сериозната опасност и драмата в продължение на 15-20 мин. продължи на 15-20 метра от брега.
Първоначалното мнение на двама ни бе че Шаро не тежи повече от 10 кг, изненадата дойде когато Росен с завидно майсторство нагазил до колене го кепна, и особено като понечих да го вдигна.Тогава вече бяхме сигурни, че е над 15.
Кантара отчете главозамаиващите 20 килограма и 400 грама, нов персонален рекорд!Сърцето ми биеше учестено,не успях да задържа щастието си и извиках от кеф....
Вече съм в категорията 20+



Люспестият гигант бе в отлично здраве след кратката фотосесия при непрекъснато поливане с езерна вода и задължителната дезинфекцие на раната го върнахме във владенията си.

И накрая един призив към всички:
Пазете рибите в България!


