Вече изпадах в блаженство когато "нова задача". "ТРЯБВАЛО ДА СЪМ СВЪРШИЛ ЕДИ КВО СИ В СЪБОТА
Е ако мислите, че задачи за цял ден могът да се свършат до 9 сутринта е да знаете, че АЗ СЪМ ВАШИЯ ЧОВЕК
Последните транспортни действия ги съчетах с пътуването ми да взема Калин и малко преди обяд бяхме на язовира.
Там времето тихо и топло, просто перфектно. Водата обаче ледена
Естевствено първата задача е да захраним и да разпънем въдиците. Захранихме с по 5 ракети над монтаж, а за стръв се спряхме на топчета и царевица като въдиците бяха разделени 50 на 50 с двата вида стръв. Язовира беше спаднал и дълбочините на които хвърляхме бяха м/у 4 и 5 метра.
После разпънахме палатката и оставаше да дочакаме шараните.
През нощта спахме безпроблемно, защото нямаше кой да ни притеснява





Постепенно слънцето пребори мъглата и стана малко по-приятно. Някъде към 9 часа извадихме за да прехвърлим въдиците.
Ето го и Калин да си тъкми тояжките

Стръвтта на няколко въдици бе нападната от раци, но все пак си стоеше на монтажите. Прехвърлихме и седнахме да закусим.
Часа бе 10:40, когато реших, че ще е добре пак да си полегна за да си почина от голямото спане

Снимки и на свобода да мръзне и тази зима в язовира.
Рибата бе избрала царевицата потопена в ДИП шокобан. Без да сменям стръвтта, а само с потапяне в аромат прехварлих на същото място.
Спасих капото и вече можех да легна да си почина.
Точно в 13:20 чух отново сигнализатора на тази същата въдица и след миг се кефех на новите си пръчки как вадят поредната риба.

Това бе и всичко за този излет. До късния следобяд нямахме повече кълванета, макар и с повече въдици на царевица в близост до мястото на кълване нещата не се промениха.
Преди да се стъмни събрахме багажа и се отправихме към София.
Следващия път ще хванем повече и по-големи
