Третият пореден излет на реката решихме да е за по-дълго от една нощ и тькь от сряда до неделя щяхме да сме на линия. Аз щях да стоя само до петък, а после да идвам само вечерта за нощта, понеже през деня ми се налагаше да работя.
Меракът беше голям, но атмосферните условия бързо ни разказаха играта. Първата нощ се изви страхотна буря - проливен дъжд и ураганен вятър /по радиото съобщиха, че камионите се преобръщали по магистралите

/. Сигнализаторите пищяха, пръчките извити на дъга, наоколо хвърчат клони - ужас. Освен това когато се вдига нивото на реката, понеже е в града, отварят шлюзовете за да стабилизират нивото и можете да си представите какво допълнително течение се образува... На сутринта всички въдици бяха изпозакачени в някакви боклуци и преместени от захранените места, които всъщност не бяха вече захранени, понеже захранката беше кой знае къде... След две късания и монтиране на ново въпреки нестихващата буря Владо реши да вкарва въдиците - три вкарах, но при четрвъртата на 300 метра от брега се счупи едното гребло на уфимката и нещата станаха лоши, понеже с едно гребло уфима не може да го контролираш при страничния ураганен вятър и аз си се носех по вълните, надалече надалече... след мъжка борба изпъплих на едно то пристанищата и хората от едно кафене наблюдаваха как един мокър до кости пъпли по брега нагоре - бях като пребито куче...
Реших това да е за днес, но след едно огромно кафе и донасяне на ново гребло Владо отново даде газ!
Този път променихме тактиката заради условията - 280 гр. олова, 120 гр. беклидове и на шамандурката по стар дунавски обичай вързахме една торба захранка. В 9 часа вечерта усилията бяха възнаградени с един 15 кг. хубавец!!!
В петък времето се пооправи и през деня е имало два удара /аз не бях там

/ една десятка а другият скъсан /като не ме слушат някои, че гумичката не трябва да се вкарва докрай върху клипа, за да има възможност оловото да се откачи, така е.../.
Пристигнах вечерта - вкарах въдиците и след час удар - един гърбав 10 кг.
В събота през деня нищо а последната нощ такава буря отново ни удари, че просто не е за разказване - в 4часа през нощта едно дърво ни събра три от въдиците и това беше... Не много приятен, но пък емоционален риболов, при който чувството, че си си заслужил всяка риба с много труд е повече от приятно!
Наслука!

Един от постоянните посетители

Някои се радваха на вятъра!

Зор!!!!

Кратко затишие...

Подсилване

Реката влачеше всякакви боклуци!

Наградата!

Кривият!

Нивото на реката се менеше постоянно - тези камъни бяха преди няколко часа половин метър под водата!!!