След 10-часов път пристигнахме на езерото, което ни посрещна с пороен дъжд и студ и управителят ни каза, че предната седмица резултатите са били слаби и че и тази седмица да не се надяваме на голям успех, защото рибите са мудни, не се хранят активно в студената вода /6 градуса!/. Понеже гьолът е плитък много му влияят промените на времето. Стана ми ясно какво ни очаква при бръстнещ студен вятър, директно в нашия бряг. Другите дваа колеги бяха на другия бряг, на който освен тях имаше една двойка англичани, холандци и в дъното на водоема белгийци. От нашата дясна страна пристигна един французин – това по принцип е най-кофти място на водоема, защото рибите трябва да минат през сумати въдици за да стигнат при теб. Бях се приготвил за пролетна изненада с 30мм. топчета, но се отказах от тях, поради атмосферните условия и поведението на рибите. Няма да ви разказвам всичко ден по ден, само най-интересното. Почивката както вече казах започна кофти – моят колега два часа се бори с новата си палатка на Фокс, докато успее да я дигне /в последствие в поройните дъждове покривалото даже прокапа/ и вече беше решил като се върнем да я продаде! Но най-неприятната изненада ни поднесе захранката ни /купешки – микровълнови без консерванти/ – половината от топчетата плуваха, а времето ставаше все по-лошо. Голям срам ама какво да правиш. Докато приятелите ми бяха депресивно увесили нокове, аз отидох при англичаните и купих 1 кг. от техните топчета, за да имаме сигурна стръв и захранка за ПВА, защото явно при тази студена вода това щеше да е тактиката – ПВА пълни с натрошени топчета, варен коноп – омесен със захранка за червеноперка. Тази захранка хвърляхме заедно с конопа. Имахме право сутрин и вечер да ползваме лодка, но поради плитката вода се отказах от нея, понеже и собственика ми каза, че рибите реагират много алергично на шума от лодката. На втория ден /неделя/ бях на лафче при англичаните 8които на пръвия ден на сляпо хвърлена въдица извадиха един 18 кг.!/ и гледам колегата засича – бяг към нашето място, за да видя пребледнялото му лице – откачи се! Изкарахме въдицата и какво да видя – влакното скъсано – не може да бъде! Чисто ново Бъркли Биг Гейм 0,31мм /плетени влакна са забранени, както и е задължително да се ползват куки без контра/ - тествахме го на всякакви възли и всеки път се скъсваше - явно старичко са ми пробутали в магазина. Айде 1300 метра в боклука! Температурите паднаха под нулата и снежни бури ни връхлитаха една след друга – чак към сряда времето омекна, но продължаваше почти по цял ден да вали. В сряда единият ми суингер леко подскочи нагоре – пиип – и така остана, засякох и приятна тежест от другата страна – доведох рибата на 10 метра от брега и тя ... се откачи. Депресията беше пълна. Почивката се превърна в кошмар! От този ден реших, че явно няма да стане с “хвърлям – вадя” и започнах преосмисляне на тактиката, като в главата ми се въртяха присмехите на колеги: Вие отивате на платен гьол, там рибите скачат сами на брега, това не е риболов и т.н. Може би по принцип са прави, но в нашия случай се налагаше да дадем всичко ако искаме да хванем. Всяка сутрин, дори и нощем ставах да наблюдавам водата за признаци на риба – с една въдица търсех рибите на различни места, а другите бяха разположени до две хранителни петна. Смених флуокарбона с плетен повод, куки номер 6 – стръв топче 16мм /форма на пелет/като една трета от него отрязвах и я заменях с една трета от плуващо топче: тази комбинация допринасяше за неутрална плаваемост на стръвта и куката като само стръвта беше леко надигната и така се надявах и при най-лекото засмукване шаранът да бъде закачен на правилното място. Защото леки прописвания на сигнализатора подсказваха, че рибите много мудно поемат стръвта и веднага я изплюват. Всички удари при англичаните бяха като от платика – едва-едва. Дойде и петък – последен ден – показа се и малко слънце. Едната ми въдица беше разположена на два метра от нашия бряг но отдалечена на 150 метра от лагера. Към 15 часа суингерът отпусна до долу и след 5 минути в кепа беше 10кг. и нещо красавец. Тъкмо го гребнах и прописука и втората въдица – засечка и в кепа се озова един 17 кг. – хубавец номер 1 на гьола /рибата която видях на снимка и заради която избрах този гьол!/ - удари на място, където последните сутрини още по тъмно бях наблюдавал шарани да скачат. Половин час след като разположих пак въдицата нов удар – шаран-кожа 13 кг. Седмицата беше спасена! След тази случка единият от колегите ни от отсрещтния бряг реши, че ще може да хвърли до нашия бряг и захрани обилно на около десет метра от мястото където имахме удари – първо-той не успя да хвърли от другия бряг до там и второ по този начин и ние нямахме удари повече на това място...
Последната нощ едната ми въдица отново прописука и след засечка в кепа се озова люспест красавец с тегло 21 кг.! на сутринта времето се оправи и ние трябваше да си тръгваме след една седмица, която нямаше нищо общо с почивка, НО аз си почивам най-добре, когато въдицата е сгъната до дръжката!!!
[/quote]
Отново на ниво! Представям си как ще ги наскубеш, ако отидеш лятото 
нямам им доверие 
