Като малък бях ухапан за ръката в лаката, от нашето куче. На бегом ревешката изтичах до доктора по пътя срещнах родителите си, като казах че ме е ухапало нашето куче вълчак. Когато се върнах зашит и превързан кучето вече беше ликвидирано.
Живота на това куче още ми тежи на съвестта, но не мога да се върна назад и променя случилото се. Но нека видим какво точно се сучи.
Играехме футбол, топката отиде до вързаното куче и отидох да я взема. То се изправи на задни крака за да ми се порадва, но аз го ударих силно по главата, и то инстинктивно ме захапа. Баба ми изненадана какво става дотича извика му и то веднага ме пусна. Понеже не беше видяла нищо моментално започна да му се кара. А аз нямах куража и доблеста да призная вината си. Когато е пристигнал баща ми тя го е настроила ........
Кучето има интелект на две три годишно дете, и неконтролираното общуването на деца с кучета е абсолютно не препоръчително и опасно.
А конкретно за бездомните кучета, това е недопустимо нехайство на нашето общество. И единствената вина за съществуването и е наша. И конкретно на тези които пускат домашните си любимци на произвола на съдбата. Кучето се стресира и търси начин да оцелее, ръководено от инстинктите за самосъхранение. Докато има бездомни кучета и майки гледайки повече телефоните отколкото децата си инцидентите ще растат.
