Газ,чорапи наметало ,границите празни.У Белград час пик.Спряхме насред мостО.Време е за снимки.
Привечер вече сме на бариерита.
Бутаме,ръгаме,нахлуваме.Дреме ни шпагата,че сме ден по-рано..Искаме да бодем карпове.Чакат ни.Гладни са.Пляскат във водата от радост,че идем.Един 30 килограмов люспак се залетя да отваря вратите на буса да търси храна.Естествено го изшибах с електрошока да се маха,все пак резервацията ни е от другият ден.Сви перка и бавно се завлачи по тревата обратно към гьола.А гьоооола,гьол та гьол.Ееееххх цяла зима ли чакаме за тази гледка .
Я на 29ти няма никой преди нас,българчета сме си,да си опънем палатката и леглата..Не!Е как не? Бърз Viber със собственика ни прати на палавото барче,което е точно преди язовира за среща с него.Срещата като цяло не протече добре...Дублиране на резервацията на сектора.Ами сега?Молба от негова страна да не сядаме там и да изберем някои от 5-те други свободни сектора ни вкара в дилемата човещина или лична облага,която породи друга дилема ..приятелство или да оди да се шиба.След третото Jelen-ско решихме,че утрото е по-мъдро от вечерта и разпънахме 2 те легла под навеса на базата като истински мангуни.
Морген,Гутен Морген от първият ден на 7-дневната ни сесия,за която още нямаме сектор.Смучеме кафе и гледаме картата.Картата ни гледа,а ние смучеме кафе.
Да влезнем ли в положение ...Бе аре,нашата риба няма кой да я вземе.Договорено.Сядаме за 1 ден на 22ри сектор ,а в неделя се местим на 1ви,който се освобождава.Ръкостискане,прегръщане,целувка и вече сме доживотни приятели с Пелагичево.
22ри ни се откри прекрасен,сенчест,загадъчен.Дори 2-та метра дълбочина не ни притесниха да си преместим леглата и да извадим по една пръчка.Намонтирахме и по едно топче за адет и я изшибахме,колкото да не е на сухо.
Температурите си разстяха с напредването на деня и термометъра чукна 33. Водата ставаше страхотно и за 3в1 ако си си забравил котлона.
Това обаче явно не беше смутило този 18 килограмов идиот и първата риба в слинга беше факт.Ма красив бе,ма готин бе.И шарана не е лош.
Вечерта донесе и на Ачо един 15 килограмов голищар,който даде сериозен отпор ,но в крайна сметка се просна в люлката.Еееее ,нашата риба си е наша.
Заспахме отново под звездите и така до сутринта.
Неделя е,по кафе,леглата в буса и газ към 1ви сектор.Там ще живеем следващите дни.Естествено по път натам се отбихме за по още 2-3 Jelen-а на Бара.
Катуна е готов,маркирано е,захранено е.Изгаряме.37 си е.Няма сянка.Има ма идва към 14ч. Не върши работа.Вече сме червени не като рак , а като Монстър Рак.Няма крем,няма и мляко-в бакалията до блока е.Навеса е в килера-нищо нека седи там,зимата ще го разпъна.
Оптегача обаче залепи,на него не му е топло,той си работи.Засечка и на 5 метра от брега се видяха лилавите устенца на амур.Мамка му.Кога няма шаран и амура е шаран.Следващите 15 минути минаха под егидата „иди ми-дойди ми“ ,ма финала беше само „дойди ми“.Кантарче,тариране- 13кг , снимка и айдеее по живо и здраво.
Мръсната жега през деня ни вкара рано в бокса и само един луд рън можеше да прекъсне сънят ми.Прекъсна го в 00:30ч. сборичване с един голищар завърши в моя полза и 25 килограмовото му тяло се отпусна в ръцете ми за нощни снимки.Осмислихме излета.Кво ще да става.
8 сутринта е , бате Райко джаска с 30 градуса.8 часа е! А в 12? Заеби.Споменах ли,че навеса ми е в килера? Тъмни перки витаят около маркера ми.Копееееелета.Оптегача пуска.Там е,пак.И пак е с лилави устенца.Нещастници.Налазиха ме. Его е ,излезна.Опитва се да счупи кеп,люлка,палатка,бус.Бесен е.По-лошо от бесен с лилави джуки няма 15 кила е.
Аре ще го фотнем.
При Ачо разлика няма и той влиза във филма .Дърпа ,влачи.Само да не го ударят с перката по изгорялото,че ще го заколи и ще ни изгонят.
Нова доза спомбове залетяха към водата .Предварително заложената норма от 9 кила на ден започва да излиза от граници.Вече и камъни няма по петната ни.Ще се прави буфер.Блъскам ,джаскам на 40 метра от основното.Ще ги влача там.Тц. Взимат си къде им падне.Не ги интересува нищо.Излизам от петното,влизам в тинята.Тц-само малко ги забавям.Продължават да растът и да вдигат килата.
Вечер е време е за хапка пийка,хладно е.Не се спи.Изгоряли сме и всяко завъртане води до хомосексуални стенания.
Друг ден е.Слънчево е...ПАК.Леко си напича.Камъчетата леко си припукват .
Ачо му взима,засечка,шаран е,шаран е.Невероятно.Шаран е.Не бяхме виждали шаран скоро.И то не лош-13 кила е.Браво.
Някой друг амур за разкош при мен.Нищо ново.
Вечер е...охххх.хладничко е,25 градуса....чак си е студено.Време е за ледена водка със сода и вечеря.
7.00ч. - 30 градуса.Баси.Днеска ще се мре.Звънкам на семейството да кажа на кой какво завещавам.Рън.Дано да е шаран,дано да е шаран.Оп.Амур.Каква изненада.Виканли са подкрепление.Вдигат килата.Кантара спира на 22.
Обяд е ,то си кълве.Аз си храня...отглеждам си амури.Хората си отглеждат кокошки-аз амури.
Силни са.Минават през кепа.Кръста ме заболя-бедрото ми е синьо.Мръсна сган.
Ачо прави и втори амур.Не иска да го снимам-сърдит им е.
Аз съм вече с 6ти.После и 8ми.Ето го и 12тия.
Аре,аре.Аре да си ходим.Излетяха ни дните.Зле сме.Издънихме се .Отатък перничани бяха с над 15 шарана.Нашата част от езерото тишина.Съседите зле .Положенито е зле.29ти капо,28 –шаран и амур, 26ти –капо, 25ти два амура, 5ти –два амура и сом , 6ти -един амур, 7ми –един шаран и един амур.Я ,не сме зле.Добре сме. На фона на общата картинка изпъкваме.Па амурите и те са риби нали?Равносметката е на лице: 4 шарана от 13 до 25кг и 14 амура от 13 до 22 килограма.Ми ..... добре е.Ще се снимаме,всички се снимат и ние ще се снимаме.Спомените са скъпи па и ги няма по магазините..
Всичко в буса и яваш яваш към Бугарско,па догодина...догодина-пак.Изводите са записани и дано следващият път ги оползотворим.
Успешен сезон на всички !
,явно и на него му е било жега!
А за разказа отново нямам думи 
Аз лично ходя не там където ще хвана много риба, а там където искам да хвана риба! За мен качественият и истинският риболов е по-интересен от количественият 
