Та сутринта бързам да се настаня, че едни облаци, а до мястото имам да бутам през една нива рибарската ми количка. В кал хич не е приятно това действие пък и натоварен си е направо мъка
. Настаних се и дигнах лагера.
Храната, която бях приготвил
100кг от които 80кг изхраних
12кг топчета
3кг Фролик
15кг пелети Копенс
топки качамак
Все пак реката си иска храница. Сутрин кофа и вечер пак.
Там, където лових е относително спокойно и на близка дистанция-30на метра. И понеже не съм привърженик на големите либражи въдиците ми бяха малко по-различни от стандартите за Дунав в Бг.
Може някои да ми се изсмеят, но си лових с въдици Спортекс Специмент Карп 2.5лб и смея да кажа, че това е много приятно. Естествено бях с 0.38 монофил.
Та метнах въдиците и започна голямото очакване. Още на 1вата вечер се започна със платики и мъздруги.
Това беше добър знак, че все пак се е завъртяла риба на захраненото място. И така ден след ден суртин кофа захранка, вечер кофа захранка. Платики и мъздруги, а шарана беше мечта. Но не се отказвам. Риболовът беше планиран от Неделя до Петък на обяд.
Седя и си чакам на Дунава и се настройвам за 2рото 5 дневно капо и се чудя дали не греша нещо. Дойде Петък и си викам да остана още една вечер вместо Петък да си тръгна в Събота сутринта.
Речено-сторено. Седим си с един колега и си бърборим и изведнъж Делкимите запищяха с оня хубав неспиращ шаранджийски рън
Засичам и след една красива няколко минутна борба, да не забравяме и с какви въдици бях рибата влезе в кепа.
Резултатът беше един хубав дивак, на който страшно много се изкефих.
Снимки, притегляне и след това отново във водата.
За целият риболов рибата беше една, но от сърце.
Вече съм в планове за другият месец отново да се инсталирам на реката за няколко дена в очакване на нови приключения.
Това е от мен за сега.
Поздрави на всички колеги за успешен риболов след забраната и много трофеи.
Но..браво за монофила. Плетеното влакно не е удачно за течащи води, освен ако не е много тънко. Оказва голямо съпротивление във водата. 