След доста успешен риболовен сезон в България на добре познатите места в нашата страна реших да опитам нещо малко по-различно и да тествам уменията си в непозната среда, извън пределите на нашата държава.
За целта избрах езетото Варлаам в Румъния (http://www.laculvarlaam.ro/), за което по българските сайтове и форуми няма почти никаква информация, което честно казано малко ме изненада с оглед близката локацията на водоема (300км от Бургас, само на 20км от Букурещ) и огромното му рибно богатсво.
Един от факторите, заради които избрах тази дестинация, е наличието само на трофейни шарани и амури във водоема. Всички риби са над 10-те килограма, изключително борбени и диви, както и в последствие се оказа доста трудни за изваждане.
Запазих си сектор близо два месеца по-рано, защото интересът към тази риболовна дестинация е доста голям и на 21 септември сутринта бях натоварил целия катун и пътувах към Румъния с доста приповдигнато настроение за така очакваните три нощувки на Варлаам.
В 14 часа вече бях на водоема посрещнат от собственика му Мадалин Барнеа, изключително любезен и гостоприемен човек, сътворил едно райско кътче за риболов с невероятни условия за всички шаранджии. Всичките 11 сектора са направени много добре с твърда настилка, стълби и осветление, като на самото езеро имате на разположение тоалетна, вода, ток и баня.
Захранвах и нанасях въдиците си с радиоуправляема лодка, а посредством сонар избирах дълбочнитите и местата за риболов. Разположих четирите си пръчки на различни дълбочини от 1,90м до 3,5м. За захранка на петната използвах смес от вкисната царевиха, три вида домашно приготвени топчета (предимно на рибна и люта основа) и сварен коноп. Информацията ми беше, че рибите взимат предимно на тежки рибни и люти аромати и не се интересуват от плодови такива.
Много добро впечатление ми направиха колегите от Румъния, които бяха на съседните на мен сектори. Още с пристигането ми веднага дойдоха и ми обясниха някои от специфичните особенности за риболов на водоема, на какви аромати предимно са вадили риба и на каква дълбочина. Езерото е пълно с огромни шарани, които са доста хитри и за да ги излъжеш наистина се изисква доста добра тактика и разбира се ден. Всеки един от румънските колеги беше наел лодка с електрически двигател, посредством която нанасяха своите въдици и с помоща на стик опипваха и търсеха твърдо дъно, на което да разположат монтажите си.
В 18 часа бях разпънал четирите си въдици на различни аромати - Dynamite Baits The Source, Dynamite Baits Crave, Hot Demon и домашно приготвено топче с аромат на чесън. През първата вечер нямах удар, което малко ме смути, но с оглед цялостното представяне на шаранджиите на водоема (изваден само един амур около 13-14кг.) беше ясно, че рибата не е активна през първата вечер. На сутринта точно в 7 часа дойде и първия удар. Зверски рън и странично сгъване на пръчката от шаран, който беше се утремил със страшна скорост към бизлите тръстики. В момента които вдигнах пръчката разбрах, че рибата е доста добра, но за съжаление шаранът беше успял да премине една от плитчините, които видях на сонара по-рано и присурка влакното в нея. Наличието на множество миди във водоема и натискът на рибата протриха линията и рибата си тръгна необезпокоявана.
Веднага след пропуска извадих всички монтажи и поставих по 15м шок лидер с дебелина 0,5м. над лед кора, за да предотвратя подобни неприятни ситуации. През целия ден и вечерта беше спокойно, за съжаление без удар. Рибата не беше активна и въпреки смяната на някоко различни аромата и по-финни монтажи не успях да излъжа някой от красивите обитатели на водоема.
На следващата сутрин започнах да храня повече на петната, на които ловях. Изтеглих една от въдиците в най-дълбокото място с твърдо дъно, което намерих на моя сектор - 3,50м. Резултатите не закъсняха.
В 13 часа на обяд дойде и първата риба - красив амур 10+ на две царевички и една силиконова. Направи ми впечатление, че рибата е много борбена и изобщо нямаше намерение да излиза, но след около 20 минути вече беше в кепа.
Рибата видимо се беше активизирала и след обяд около 17 часа дойде и първия трофеен шаран. Рибата взе със страшен рън и за нула време разви поне 10-тина метра. След известна борба, минаване на няколко пъти през линиите на другите въдици и с помоща на собственика на водоема Мадалин Барнеа, който кепна рибата, шаранът беше на брега, готов за снимки. Теглото на рибата беше 14,700кг., много красива, без никакви следи от убождане.
Най-накрая успях да вкарам рибата на петната и предстоеше една безсънна вечер. Около 22 часа извдих и втория шаран за излета си на Варлаам. Рибата беше с тегло 11+ килограма.
Последва удар на 16+ килограмов шаран, погълнал две топчета 18мм. Dynamite Baits The Source. След 20 минутна борба в тъмното, рибата беше вече в люлката, готова за снимки.
Към 04:30 часа дойде и поредното приятно събуждане. Този път амур с тегло около 13 килограма беше взел две люти топчета и пробваше да свали пръчката от стойката, а сигнализаторът едвам си поемаше въздух. Разви поне 30 метра преди да успея да го спра, след което около 25 минути преди да го извадя. Страшна борба и доста зор докато го кепна. За капак след като влезе в кепа реши да пробва колко е издържлив и почти успя да го счупи.
На сутрина в 6:30часа извадих и най-голямата риба за престоя си на Варлаам. Огледален шаран с тегло близо 17 килограма. Рибата удари на две топчета 18мм Dynamite Baits Crave, и кука N4 на Starbaits.
Много благодаря на собственика на водоема Мадалин Барнеа, който направи престоя ми на Варлаам едно незабравимо преживяване.
