пускам тази тема с цел да ви запозная с моите наблюдения над два малки водоема и като цяло над старите малки блата. Ще започна със топологията на водоемчетата.
Става въпрос за блата големи около 2 дка и със средна дълбочина 2-3м. Като цяло се намират в гористи местности и са направени по протежението на дерета. Плитките места заемат около 5% от тях и всичко останало е от 2 до 5м. Водоемите са пълни с много паднали дървета, с доста дънери и много тръстики. Някои години имат огромно количество водна леща, други нито едно листенце. Дъното е цялото в тиня, което е облагодетелствано от гниещите листа и различни неща влизащи при дъждовете. Над тинята винаги има един пласт клони и листа. Всички тези фактури затрудняват риболова ужасно много.
Популация на шаран
И двата водоема имат малка популация на шаран. Рибите, които съм хващал и виждал са от 1кг. до 10кг. Главна популация е от обикновени голи и люспести шарани, но има и диви шарани. Така ги наричам, защото се различават много от техните събратя във водоема. Става въпрос за риби с много удължено тяло, много черен гръб и тимни черни перки. Тяхната борбеност е много голяма и са много по-рядко срещан противник. Като цяло рибите от този вид са до 3кг.
Хранителна среда
Хранителната среда е много богата и това още повече затруднява риболова. Постоянно гниещите боклуци на дъното са перфектна среда за развитие на различни животинки. След дъжд от всички страни се свлича земна маса и листа, а с тях и много храна. Когато има водна леща е често явлени да виждам оранжеви джуки на повърхността. Още не знам дали тя е обект на интерес или другите боклуци около и в нея. Но според мен с охота си я хапват.
Активност на рибите
Предполагам, че рибите се хранят целогодишно, но ще наблегна на моите впечатления. Още след първата по-топла седмица през пролетта (около средата на март) рибите излизат на плитките места. След около още една седмица започват да се хранят. За моя изненада, храненето изобщо не е мудно. Хранят се настървено. Взимат стръвта сигурно. Независимо от сравнително студеното време са най-активни сутрин и след 16-17ч. Хранят се изцяло на плитките места. Случвало ми се е да виждам гърбове на повърхността докато се хранят. Разбира се това става само ако няма необикновен шум или присъствие на риболовци. Със затопляне на времето рибите стават по-активни, а пипанията по-редки. Обяснявам си го с нарастване на хранителната среда. През цялото лято са активни за по 2 часа сутрин и през нощта. Хранят се около брага, но се държат в дълбоки места. След продължително застудяване през есента (падане на температурите под 20 градуса) започват да се хранят през цялата светла част на денонощието. В началото бутат отново около бреговата ивица, но със застудяването се ориентират към най-дълбоките места. Тук е моментът да спомена едно голямо изключение. Тази година имам 5-6 излета изцяло на дъно в дълбочините. Минали години съм имал по 2-3 риби, но тази нямам нито една индикация, че има риби в тези райони. След поредния риболов ми направи впечатление, че рано сутрин идват вълни от плиткажите. В началото на декември експериментирах и имах 1 откачане, 1 късане и една хваната риба. Като става въпрос за риби над 5кг. Бяха се струпали на места, където дълбочината е около 60-70см. Това е още едно доказателство за мен, че никога човек не може да бъде сигурен в своите съждения.
Използвана стръв и методика
Стръвта, която използвам е сладка царевица, варена стара царевица и протеинови топчета. Ароматите са различни и поради тази причина няма да се спирам над тях. През ранна пролет стръвно нападат сладката царевица. Тогава паразитната риба не е активна и мога да ловя на нея. Старата варена царевица и топчетата са слабо активни и поради това съм спрял да ги използвам. След като мине момента на размножаване ролите се разменят. Спирам изцяло да използвам сладка царевица, защото дребосъкът я обича много и залагам на варена и топче. И двата вида стръв са атрактивни, но определено топчетата са много по-ефикасни. Искам да подчертая, че още с първите ми опити съм имал успех. Рибите както казах са малко и никога не са се сблъсквали с протеинови топчета. Разбира се съм имал разочаривания на други водоеми, но топчетата работят!!! Изцяло залагам на мое производство. Големината им е около 16-18мм. Със застудяването предпочитанията са към варената царевица. Не е толкова изразено, но определено взимат повече на нея. През най-студените дни отново използвам сладка царевица, защото дребосъкът се е скрил. Риболовствам 80% на плувка. Използвам лека линия, но сравнително дебела корда и големи куки. На плувка видях как точно се храни шарана. Много рядко съм имал взимания от първият опит. Повечето пъти имам почуквания в продължение на 4-5 минути и след това стръвно взимане. На дъно си кълве стандартно. Използвам както косъм така и стръв направо на куката. На косъм е по-малко ефективно, защото дъното е пълно с боклуци и понякога куката хваща някой от тях и рибата плюе веднага стръвта без да се закачи.
Зарибяване
Тъй като в България няма неопоскани водоеми, трябва да разчитаме на себе си. Единственият начин да имаме срещи с шаран е да зарибяваме. Това обаче не е толкова просто нещо. Бил съм свидетел на зарибяване от рода на: взимаме 50кг. шаранчета по 100гр. и айде... Така не става! Или се събираме една голяма група риболовци, взимаме сравнително големи риби и доста и ги пускаме. Ще споделя моите наблюдения.
За да расте шарана бързо му трябва добра хранителна среда. Ако има много дребна риба това е невъзможно. Първо трябва да се пуска хищник. Поне 2 години преди това. С времето разбрах, че костурът не е добър за тази цел. Щуката е много по-добрият вариант. Тя яде всичко на ред и е страхотна напаст. Разбира се с пускането на тези риби не може да се очаква да има сериозен приплод на шаран, но и аз имам един живот и нямам време да чакам на това. Според мен е добре да се пускат риби над 1-2кг. и да се съобразява количеството с големината на водоема. Ако вземе за база 2-3дка., да не са повече от 40-50 риби. Възможността за капо се увеличава при такава бройка, но почти винаги се сблъскваме с едри риби и не бие водоемът на очи. Разбира се без да се полагат някакви усилия за опазването им, няма как да стане.
Идеята да напиша всичко това е не да се хваля. Искам на хората с желание да покажа, че не е невъзможно да облагородим един водоем. В крайна сметка не може да чакаме всичко на готово и да се оплакваме как светът е пълен с неправда. Не е нужно да сте група от 10 човека за да започнете такова начинание. Сега аз съм магистър и всичко, което съм написъл по-горе е благодарение на моята инициатива и малко помощ от приятели и баща ми! Другата цел, заради която написах всичко това е да покажа какви наблюдения имам за малките блата. Риболовът тук се различава от големите водоеми. Разбира се написаното не е панацея или универсална иситна. Човек трябва да експериментира и да се учи.
Ще пусна няколко снимки за да не бъда голословен! Те и преди са пускани в този форум, но да не ви прави впечатление!
Наслука!
А ти си израснал във всяко едно отношение 
