Имах работа по вилата за неделя и това ми провали плановете за по-дълъг излет. Ясно е обаче, че и 5 часа да има свободни ще ходя да ловя шарани. Отново акостирам на "моя" гьол. Хем ми е близо до вилата, хем и имам да си връщам за миналия път / http://www.carpbg.com/forum/viewtopic.php?t=911 /.
В събота към 11 часа, като туристите, стигнах до водоема. Изненадааааааааа, няма други рибари. На мен това винаги най ми е харесвало. Отивам на мястото дето предишната събота с Адриан хранихме и ловихме. Разпънах си въдиците и седнах да си почина
В 14:20 яко развивана на аванс и след кратка борба в кепа влезна един мой приятел, дето го хванах преди два месеца / http://www.carpbg.com/forum/viewtopic.php?t=764 /. Това разбира се го разбрах едва преди няколко минути, когато разглеждах снимките, защото имах съмнения.
Сега съм изненадан от новото тегло на рибата, но причините може да са всякакви. В момента рибата тежеше 4,5кг, а предния път заби на 5кг. Поне забелязах, че този път бе с празен стомах.

Точно слагах стръв на въдицата и чувам следващия сигнализатор. На бързо в кепа влезна една тройчица. Мързеше ме да се занимавам със самоснимачката и затуй му дадох телефона да се обади на баби и дядовци да ги вика на купона с протеиновите топчета

За деня нямах повече кълванета, но и тези ми стигаха.
На язовира дойдоха едни колеги, които познавам от предния излет. Същите вече доста четат форума и се надявам да им бъде полезен. Те също са открили магията на протеиновите топчета и само с един излет видях, че са забравили за пружини и разни други нехващащи "чудеса".
Още предния излет с Адриан забелязах едно место на което често се изхвърляше голям шаран. Преди да дойдат колегите също видях тази безгрижна риба. Имах чувството, че ми казваше - "Ела ме хвани ако можеш". Дистанцията до нея не е по силите ми от ръка и затова помолих колегите да ми услужат с лодката. В 19 часа вкарах едната въдица точно на това място със стръв 25мм топче и две шепи 18мм за захранка, около монтажа.
През нощта от 4 до 6 ме тормозеха три малки шаранчета и не можах да се наспя. На изгрев слънце очите ми видяха ето това за което си мечтая да виждам по-често на разсъмване. Просто се измъкнах от спалния чувал и щракнах с фотото из под навеса. Слънцето бе огряло току що язовира и въдиците ми.

Към 9:30 видях как обтегача с голямото топче отпусна и след това тръгна да развива бавно, но безспирно. Рибата не знаеше изобщо, че се е закачила. Вдигнах въдицата и засякох леко, защото дистанцията бе около 150, а тежестта само 90 грама.
Тогава рибата натисна много здраво и виждах как върха няколко поредни пъти поемаше ударите на рибата.
Откачи се!!! Бях бесен. Този път рибока ме победи.
Веднага взех лодката и вкарах монтажа на същото място. След около час отново натискане и този път рибата директно влезна в някакви закачки.
Започнах да прибирам въдиците и в този момент хванах още едно шаранче към 2,5кг.
Прибрах всичко и влезнах с лодката да си откача монтажа. Все едно го бях бетонирал
Ето и малки изводи от излета.
Грешката за откачането на тази риба намирам в себе си. Използвах много гояма стръв, а куката ми бе малка.Тежестта също бе неподходяща.
Другия път отивам с лодката и задължително с плетени лидери!!!
