Току-що се прибрах от водоема - най-после успях да ги излъжа, на топчета собствено производство
Отидох вечерта само с леглото и въдиците и ги разположих на метър-два преди водните лилии. Като начало ме подразни една маломерна платика

На свечеряване пред очите ми над водата се подаде глава на огромен шаран - сякаш че надникна да види има ли някои по брега
Обаче в 22:00 едно пиип и после пиииииииииииип, зверско взимане при аванс затегнат почти до дупка. След като укротеният шаран полегна на дюшечето, понеже не ползвам лампа при ваденето, чак тогава видях!!!!!!! О, чудо - люспест шаран, след три години само голишари!!!!!!
7 кг тежеше!!!!!!!!!!!!!!! Якоооооооооооооо! Тъкмо мислех да слагам шарана в сак и дойде човекът, който ми разказа за водоема и който го пази в дълбока тайна и пъди доколкото може руснаците и поляците. Той го е зарибявал и се грижи за него, повечето водни лилии той ги е засял, за да може случайни хора да не могат да вадят рибите и да ги ядат

Вика ми, че щом толкова рано вечерта имам удар, ще има още! Беше към 1 часа и тъкмо си говорехме за времена на хранене и... пииииииииииииииииииииип!
След като го измъкнах от водните лилии на дюшека полегна един голишар 6 кг.!!!!!!! Два шарана от тоя труден водоем, побърках се от кеф!!!
Пичът си тръгна и както си спях блажено на 20 см от въдиците към 3:30 часа зверско взимане пииииииииииииииииииииииииип Тоя път рибата сгъна въдицата до дръжката, усещах как се късат едно след друго стебла на водни лилии, адреналинът вече беше достигнал такова ниво, че сигурно светех като лампа... резултатът от борбата лежеше величествено пред мен - 12,500кг. В 5:30 събудих един приятел и той веднага дойде да направи снимки!!!
Доволен купих закуска и кафе и айде към къщи, а довечера познайте къде съм пак
