След легенди и разкази за големи шарани в един отдалечен гьол и като двама фенове на малки селски гьолове с Христо, решихме да посетим набелязания водоем и да направим един 50 часов излет. Информацията ни бе, че водоема не е точен доста години и има големи риби, но не могат да се извадят и не кълват
В петък следобед пристигнахме на водоема. Класически микро язовир с размери около 40-50 декара с приблизително квадратна форма. Обиколихме целия бряг, видяхме, че на места има доста подводна растителност и шавар. По думи на един местен човечец /бай Георги, да е жив и здрав/, от къде духа вятъра, къде са му късали риби и други напътствия избрахме място за лагеруване. Влезнахме с лодката и сонара да видим за какво става въпрос и избрахме място за хранене.
Аз имах по-добра позиция спрямо видените риби на сонара.
Ловихме с по 3 въдици на човек и за стръв ползвахме по две въдици на царевица и една на топчета.
Първата нощ мина без никакво кълване. Сутринта прехвърлихме всичките въдици на ново и решихме, че няма повече да пляскаме във водата. В събота също нищо, бяхме разочаровани от доста къпещ се народ и всякакви навлеци, които само даваха акъл къде да сме били хвърляли и други подобни безсмислени съвети. Става въпрос за разни идиоти дето си нямат представа от къде се държи въдицата и разни фенове на парашута, които се мислят за рибари. Привечер цялата тази сган се измете от водоема и отново настъпи спокойствие.
Някъде към 22 часа и двамата сме заспали, но в 23 часа се събудих от здравото пищене на единия сигнализатор. В просъница стигнах до въдицата и я вдигнах. От другата страна имаше доста голяма тежест. След още 20-30 секунди рибата спря да размотава аванс и се спря. След десетина минути борба и асистенция от Ицо с кепа и лодката, в кепа влезе един много красив и едър люспест шаран. Претеглихме рибата и кантара заспа на 10кг. Няма да ви казвам колко бях щастлив след като това е и мой нов личен рекорд. Прибрах рибата в един карп сак за да направим хубави снимки на сутринта.
Ето и красавеца, който осмисли излета

Прехвърлих си въдицата и под въздействието на адреналина не ни се спеше въобще. Говорихме си до към 1:30 и отново сме заспали. В 4:00 отново се събудих от свирещия сигнализатор на същата въдица отново започна здрава борба.
Отново се наложи да влезнем с лодката зад растителността, но рибата въобще неискаше да се предава. На няколко пъти идваше до лодката и отново влизаше в дълбокото и развиваше аванс. По едно време почна да плува в кръг около лодката и за ни върти, но държеше дистанция от петнайсетина метра и нямаше никакво намерение да се предава. Нямам представа след колко време, но рибата най-накрая влезе в кепа. Тогава видях един прекрасен гол шаран. Кантара спря на 8,500.
Отново l карп сака и да чака сутринта за снимки.
Ето и снимката на тази риба.


И първата и втората риба клъвнаха на въдицата с протеиново топче.
Прехвърлих въдицата и летнах да си почина. В 6 часа чух отново сигнализатора да пищи на тази въдица, но тозо път рибата влезна в подводната растителност. С лодката влезнахме над мястото на закачката и след доста дърпане извадих шарана с една туфа водорасли. кантара показа 5кг. Отново рибата избра протеиновото топче.
На сутринта видях, че карп саковете са пълни с люспи от царевица и доста останки от протеиновите топчета за захранка. Вече бях убеден, че рибите не случайно са избрали моята стръв, а целенасочено са се хранили с топчетата от захранката.
Тъй като въдицита на Христо бяха в дълбоката част на водоема и определено рибите не бяха там, решихме да се преместим малко в дясно и да атакуваме мястото на кълване диагонално със всичките въдици на топчета.
През деня отново почнаха да идват разни плажуващи и други питащи и разпитващи.
Преди обяд към 11 часа чухме единия сигнализатор на Христо. Аванса развиваше леко влакно. След десетина минути Ицо спаси капото

До към 14 'аса нямахме повече кълванета. Изведнъж се стъмни и започна да вали дъжд. Решихме да събираме за да не стане по-лошо.
П.П. За сега запазвам местоположението на водоема за себе си, поради факта, че ми е омръзнало след няколко добри риби на подобни язовирчета да намирам същите измрежени, осрани или без вода
В момента този водоем се пази от горското и това изглежда го е спасило от съдбата на много други подобни хубави водохранилища.
Пожелавам на всички вас подобни емоции.