след три месечно отсъствие от страната, през Юли месец се завърнах.
Закопнял за риболовни подвизи започнах да търся време за сериозни шаранджийски излети, но до миналия ден не ми се отдаде тази възможност и се задоволих само с кратки спинингови риболова. Преди няколко дена, разбрах че ще съм свободен за 48 часа и веднага започна голямото умуване къде да се иде за риба. Места много, но всички са всеизвестни, респективно пълни с народ. И така решихме да посетим най-голямата река в България. Намерихме познати професионални рибари от дунавския край и се разбрахме за един излет. Вчера в 6:00 бяхме на реката. Ситуацията беше трагична. Тъй като мястото е отдалечено от населени области и е цялото в буйна растителност, имаше АДСКИ много комари. Реката спадаше бясно и имаше много статични и подвижни водорасли. За сметка на всичко, беше много плитко - на 30м навътре 1-2м. дълбочина. Тъй като баща ми и моят приятел заложиха изцяло за хищник, аз имах задачата да умувам каква да е стратегията за шаран. В крайна сметка заложих на стръв царевица и топчета като хранех с PVA торбички. Докато гласях риболовното място местните капаците цъкаха и се смееха. Мъчиха се да ме убедят, че с моите тънки пръчки и 0,30 корда нямам шанс за нищо по-сериозно от 1кг. Като видяха, че няма да хвърлям на кубче качамак шансовите придобиха нови измерения и станаха отрицателни. След като приключих с гласенето се отдадох на пръскане с аутан. Това не помогна и прибегнах до по-крайни мерки: при 30 градуса и жарко слънце се облякох със зимните дрехи. Остана проблемът с ръцете и лицето. Откъснах си няколко клона и започнах да махам като индиански шаман. Към 16:00 чух песента на единия сигнализатор и веднага побегнах. Докато стигна, рибата се беше откачила. Продължих със заниманието си - прогонване на милиарди дребни, нагли и пълни с отрова комари (ей съдраха ми Г*ЗА). Към 17:30 отново се чу бясно развиване, този път нямаше прошка. Още с първите обороти разбрах, че не е шаран. За една минута до мен дойде един амур. Останах крайно изненадан от сходното поведение на рибата с тези от вътрешните водоеми. Приликите обаче приключиха до там. Трябваха ми 40 минути докато го уморя. В крайна сметка легна в кепчето. Ето и снимки:
кантара закова на 10кг.
Изненадата у всички беше огромна. Каква беше тази корда, какво беше това чудо?! Опитах се да обясна, че с 800м. и перфектен аванс, много по-големи риби не са проблем.
След около час, колегите заредиха мрежите по брега и с това риболовът за мен приключи. В крайна сметка за около 10 часа имах два удара.
В 10 сутринта си тръгнахме. Реката е много трудна, но с добра стратегия има голям шанс за прилични и трофейни риби. Иначе аз никога повече няма да стъпя там преди края на септември. Главата ми стана 3 номера по-голяма.
Наслука колеги!
.Така е на Дунава,няма пълно щастие 
