ribolowen magazin

Обвиване на стръвта с паста

Обвиване на стръвта с пастаГолямо внимание при приготвянето на стръвта се отдава на хранителната и стойност и как да се оптимизира както нейната ефективност така и смилането и, което е важно в дългосрочен план. Имам чувството, че уважаваните фирми слагат допълнителни добавки, които да повишат съотношението на ефективността в стръвта и за това когато купувам от известен производител съм щастлив. Въпреки това не мисля, че има стръв с определени съставки, която да е най-добрата от всички, имайки предвид че всяка различна риба има свой собствен метаболизъм и различни предпочитания. Идеята ми е, че организма на рибата ще приеме тези съставки които може, което също е свързано с различни фактори, и ще изхвърли или съхрани остатъците. Според мен шарана се научва кой вид бойли са вредни или полезни за организма му, но постигането на такива изводи изисква постоянство, особено на обилно хранени водоеми.  Развиването на последователно ниво за вид, текстура, вкус и местоположение и най-важното времето, по което се захранват тези места са критични за шарана, за да се запознае с определена стръв и тя да му стане предпочитана пред останалите като хранителен източник. Те се срещат с всички тези аспекти, първо хранителната ефективност се разкрива на шарана с времето, ако се е научил да разпознава точно определена  стръв. Като избирам стръв от известни марки разчитам, че са направени с възможно най-добрите хранителни съставки и формули, така че за мен остава да се фокусирам на миризмата, вкуса и текстурата –  в този ред.

Ако погледнете всички спорове в онлайн пространството мисля, че съвременните шаранджии ловят с полустандарти. С наличните готови монтажи и системи, информация за водоемите и стръвта, мисля, че всички четящи тази статия са стигнали до определено ниво в риболова. Според мен монтажите и местоположението на шараните не са най-големия проблем в риболова. Наистина вярвам, че най–голямото предизвикателство е да накараш шарана да се храни. Ако постигнем това –  всички имаме шанс да хванем. Не ме разбирайте погрешно, аз също обичам техническата част на риболова и теориите за монтажите, винаги си играя с монтажи и другите неща, но защото ми харесва, не защото смятам, че имат кой знае какво значение. От друга страна смятам, че това което има значение, е да подтикнем шарана към хранене, за това искам да напиша тази статия за покриването на стръвта с паста.

Lee-Crampton-Coating-Baits-pic-3

Вече споменах, че е възможно да приучим шарана да яде определена стръв с постоянство, но нямам нито времето, нито парите, нито лукса да постигна това, така че се фокусирам върху това – шарана да забележи моята стръв при сесиите на водоема. Постигам това като обвивам стръвта с лесно разтворими хранителни стимуланти и подсилващи вкусовите качества такива, но от къде да започнем като избираме това съблазнение? Понеже има много пасти на пазари на аминова основа е разбираемо, че шаранджията би започнал  с такива, като се предполага, че те привличат шарана. Макар, че според мен шарана е много наясно с изискванията на тялото си, не съм много сигурен, че могат да „надушват„ храната чак на такова амино ниво. Освен това като се има предвид, че ежедневно се изсипват тонове захранка на протеинова основа във водоемите, логично ли е шарана да търси още протеини или амино киселини, след като те са на разположение? Можем да обърнем внимание на редките амино киселини, които шарана не може да си набави от всякъде, но пак стигам до извода, че шарана не може да различи храната чак на такова ниво. Базирано на огромната реклама базирана на аминокиселините аз съм раздвоен – все пак в края на деня шараните са груби и примитивни създания. Според мен шарана подбира топчетата по аромат и след като ги опита, ако му хареса вкуса продължава да се храни. Ако е лесно смилаемо и високоенергийно – продължава да се храни докато бъде изплашен, храната свърши или се подуе от нея. Миризмата и аромата са първите неща които засича, така че зависи от тях дали шарана ще се впусне да се храни, така че какви аромати и миризми обича шарана? Нямам отговор на този въпрос – при всеки шаран е индивидуално, някои може да харесваш сладко, други рибен аромат, трети лют, за това има множество пасти с различни аромати. Текстурата и вкуса също са важни за шарана, той обича да хруска, така че търся зърна, черупки и други хрупкави съставки, за да съм сигурен, че шарана ще знае че се храни с нещо съществено. Вкуса е компонента който ще накара шараните да продължат да се хранят. Имам щастието да се снабдявам с неутрален микс от мой приятел, който е с естествен вкус на ядки. Знам, че шарана обича този вкус, за това се старая да не го развалям. Последното което искам е да направя буламач който не е тестван никога и може да бъде ужасен на вкус за шарана. Няма достатъчно време да си правя експерименти, за това ползвам смес за която знам, че шарана обича.

Ли Кремптън

Нека да се съсредоточим към пастата за топчета. Първо трябва да сме сигурни, че повърхностния слой на топчето ще поеме от пастата. Това можем да постигнем като доизсушим топчетата преди да ги обвием с паста. Не трябва да ги пресушаваме, за да не абсорбират цялата паста и да променят изцяло вкуса си. Трябва да се абсорбира най-много милиметър или два от повърхността си. Втората фаза е да ги замразим преди да ги покрием с паста, така те ще поемат по-добре паста докато се размразяват. Обикновено правя около 10 килограма топчета, разделям ги в пакети по килограм и след това слагам различна паста на всеки пакет. След това изчаквам достатъчно време за да абсорбират от пастата преди да ги смеся отново, създавайки микс от аромати. Единствената цел на покриването с паста е да предоставя на шарана определена миризма и вкус, за да го предизвикам да навлезе в хранителното ми петно. Имам около 10 вида пасти – всяка със своето предназначение. Използвам най-различни течности – от такива на водна основа, до такива на маслена основа, за да съм сигурен, че ще покрия колкото е възможно повече водни пластове. Според мен сладката царевица е един от на-добрите естествени апетайзери, нека ви кажа защо. Ако се има предвид колко много време царевицата е била ползвана за стръв и колко риби са хванати на нея, тези малки жълти зърна би трябвало да алармират шараните за опасност, но поради необяснима причина те не могат да и устоят, както и на конопа. Конопа е едно от природните суперсемена със все още неразгадани свойства. До колкото знам царевицата не предлага кой знае какво, няма някаква хранителна стойност, има малко протеини, малко енергия, малко текстура. Защо тогава рибата я харесва? Според мен заради вкуса и мисля, че царевицата е един от най-добрите естествени апетайзери на пазара, имайки предвид нейната история и препоръки. След като се втечни царевицата става на гъста каша, това е идеално, понеже е лепкава и прави гъста обвивка, която ще се разтвори в долните слоеве на водата. С цел да достигна по-горните слоеве включвам масла, които се издигат и разтварят в средните слоеве, доставяйки аромат който е познат и харесван от шарана – какво по-добро от конопеното масло? Конопа е устоял на предизвикателствата на времето и сигурно е хванал повече риба от всяка друга стръв. Конопа е едно от най-чистото и завършено семе на разположение. Няма друго такова което да се сравнява с неговата хранителност. То е невероятен източник на протеини съдържащо всички основни аминокиселини/ЕАА/, което означава, че конопеното семе само по себе си е готово за безпроблемно храносмилане от рибата без да има нужда от допълнителни елементи. Също така съдържа живи ензими /ЕFА/, витамини и минерали и поради тази причина то е основна захранка по водоемите, шарана е свикнал с него и знае хранителните му свойства.

Lee-Crampton-Coating-Baits-pic-4

   Едни от подценяваните съставки в производството на топчета са минералите и витамините. За това обичам да правя паста с такова съдържание от конопено и пшенично масло. Пшеницата е много рядко използвана въпреки ниската и цена. Пшеницата е богата на хранителни вещества, витамини, минерали, аминокиселини и най–важното – живи ензими съдържащи superoxide dismutase. Пшеницата съдържа целия спектър от естествени витамини: Beta Carotene, Biotin, Choline, Folic Acid, Niacin, Pantothenic Acid, Vitamin A, B1, B2, B6, B12, C, E and K. Съдържа и следните минерали: Boron, Calcium, Chloride, Chromium, Iodine, Iron, Magnesium, Manganese, Phosphorous, Potassium, Selenium, Sodium, Sulphur, and Zinc. Има 11 пъти повече калции от кравето мляко, 5 пъти повече желязо от спанака и 7 пъти повече витамин Ц от портокала, така че със сигурност това е семе което ползвам в риболова.

Ли Кремптън

 Като смеся пшеница с други семена правя свое собствено богато на минерали и витамини масло, което освен че не минава през термична обработка  е и сладко, което знам, че шарана обича. Направата на маслото е много проста: Накиснете семената за 12 часа в студена вода без да я варите за да запазите полезните и свойства. След това ги изсушете за 12 часа преди да ги направите на паста. След като ги направите на паста просто изстискайте сместа през памучен парцал. Първоначалната смеска ще е от вода и масло, но след 12 – 24 часа маслото ще се издигне на повърхността на сместа и ще имате божествена съставка от семената. Ще посветя на останалите пасти отделна статия, но Робин Ред е друг страхотен стимулант като капасацина, съдържащ се в пиперите и подлудява рецепторите на шарана. Според мен различните аромати в едно хранително петно увеличават шанса ви да стимулирате рибата към хранене, но трябва да се внимава, да не се получат от смесването на различни аромати такива които да отблъснат шарана. За това пастите работят страхотно с бойли, понеже те са подправени дотолкова, че да не си пречат едно на друго, страхотна тактика която ще накара рибите да се хранят.

Ли Кремптън

riboloven magazin

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *