Как да надхитрим шарана. Игра на криеница

Риба, която винаги е нащрек за рибаря е трудна за хващане. Това е една от причините риболовът да е игра на криеница. Не само вие и вашият бивак трябва да бъдете неподвижни, също така целият ви подход към рибата трябва да се слее с естествената и среда.

Чистите води на Gin са едновременно и  благословия, и проклятие. Проклятие са защото очите на шарана са способни да видят и риболовеца и неговите капани лесно. Благословия, защото ние от другата страна имаме възможността да видим как рибата реагира на нашето присъствие и тактика.

Последните 5 години лових във води с нормална видимост при дълбочини до 5 метра. Това отвори очите ми за поведението на рибата. Брилянтните подводни филми са добри и ще ви научат на много, но да видиш поведението на рибата със собствените си очи е нещо, на което никоя статия или видеоматериал не може да ви научи.

Не се успокоявайте ако ловите в доста мътни води, сигурен съм, че дори и в тях рибата усеща вашите стъпки и долавя как влакното ви минава през нейният дом. Единственият сигурен знак за това е когато сигнализаторите ви стоят умълчани през целият излет.

5 пъти по – чувствителни към светлината

Знам със сигурност, че мътните води променили се с времето до кристално чисти, дори причините за тази промяна да биват различни, страдат от редки удари на риби. Дори и риболовците практикуващи мачов риболов имат по–малко вземания от бабушка, платика и други шаранови риби. Тази промяна се наблюдава още по–ясно през зимата. Заради ниските температури и липсата на светлина, водораслите и малките водни твари измират и се утаяват на дъното, при което водата се избистря.

Не вярвате, че зрението на шарана е повече от добро? Не се заблуждавайте, окото на шарана е 5-пъти по–чувствително от това на човека. Освен това очите му са разположени странично на главата, допринасяйки за доста по–широко зрително поле. Тези факти и все по–трудния риболов ни принуждават да развиваме нови подходи и тактики, за да успяваме в риболова на шаран. Едно от най–важните условия за успешен риболов е вашият монтаж да бъде абсолютно невидим за рибата.

Очилата

В природата на рибите е заложено да са срамежливи. Посещенията им на сушата ги правят още повече такива и те развиват тактики, за да избегнат срещата с хората. Почват да се храня все по–предпазливо и да странят от шумове, за който дори няма и да се сетите. Това може да причини например пълно игнориране на определени форми и цветове стръв. Едно е сигурно и това е, че този процес е индивидуален при всяка риба. Някой развиват тези навици доста бързо, а други се превръщат в машини за ядене на протеинови топчета и не се притесняват от шумовете идващи от брега. Риболовът ми в чисти води допринесе за това да създам тактика за улов дори и на най–срамежливите риби. Винаги ползвайте предимството на чистата вода. Една от най – важните части в арсеналът ми са поляризираните очила.

Бягащият шаран

Тази година ми отвори очите каква разлика може да има само от начина на презентация на стръвта и вида й. Този определен ден бях на 15 фута над брега, качен на дърво ловях на ваглер. Долу имах подкрепата на двама приятели в случай че уловях риба и тя трябваше да бъде извадена. От тази си позиция видях как няколко риби обикаляха местата, на които нямаше трева и бях захранил със сладка царевица предния ден.

Хвърлянето до тези места от дървото се оказа по–трудно от колкото очаквах, но рибите обикаляха и над самата трева, при което реших да хвърля там. Заметнах след рибите и придърпах стръвта и монтажа си около маршрута, който рибите патрулираха. Съвсем ясно се видя как една от рибите се изплаши от монтажа ми и побягна, а другите инстинктивно я последваха.

Втори опит

Бях силно изненадан от тази реакция. Монтажът ми бе съвсем „нежен“, тънка основна линия, малка кука, малка плувка и няколко сачми утежнение. Нищо ненужно, нищо пресилено. Първата идея минала през главата ми беше, че от червената антена на ваглера в комбинация със слънчевите лъчи се получават странни отблясъци. Бавно изтеглих всичко обратно и маркер я боядисах в черно. Дори махнах няколко от сачмите и на тяхно място на останалите добави малко зелена замазка. Сега цялата линия изглеждаше още по–добре замаскирана и пробвах пак. През това време някой от рибите се бяха върнали и се почувствах сигурен, че сега е момента да се пробвам пак. Хвърлих, изтеглих бавно монтажа и този път рибите останаха, даже една от тях засмука сачмата със зелената замазка, след което я изхвърли обратно. Какъв стимул само беше това за мен и монтажът ми! Закачих няколко зърна сладка царевица за стръв, но нищо не се случи този следобед. Все пак щях да бъда отново там съвсем скоро.

Прекалено ярката стръв

Следващия ден отново бях отново на дървото, рибите скоро щяха да хвърлят хайвер и очевидно бяха доста нервни. Няколко по–малки мъжкаря обикаляха около голяма огледална женска. Младежите бяха доста мотивирани и през цялото време останаха около дамата. Да измъкна красавицата от тези амбицирани мъжкари щеше да истинска победа за мен. Буквално няколко пъти те минаха покрай стръвта ми без да й обърнат внимание, имаха очи само за женската. До известна степен аз ревнувах дамата от нейните ухажори.

Изведнъж от дълбокото се появи мерна риба и се устреми право към стръвта ми, но за да се спре няколко сантиметра преди нея. Какво стана? Дали беше заради ярката царевица? От земята те взимаха царевицата доста убедително предния ден, тактиката беше променена въпреки това близките риби едвам докоснаха стръвта няколко пъти. Подмених с троха хляб, която покриваше куката ми дори по–добре. Малко след  това се запъти друга риба. И за какво? Предложеното от мен отново беше подминато. Дали шарана не бива привличан от ярките цветове в чисти води?

Тъмна мека пелета

Може би тъмната стръв би била по уместна в тези условия? Избрах малка и тъмна пелета, която забих странично на куката. Стръвта легна перфектно на дъното. Капанът беше заложен. Мерната риба появила се преди това още беше наоколо, бързо се насочи към стръвта и я взе! Повърхността експлодира, дървото се разтресе. Тази борба ще остане завинаги в съзнанието ми. Седнал на тънки и слаби клони, когато подивял шаран се опитва да ме завлече след него! Странната ми позиция в единоборството ми показа нещо, което никога не бях виждал от брега, по–малките мъжкари се опитваха да трият телата си в борещия се с мен шаран, вместо да избягат.

Размножителния период има своите правила. Няколко минути по–късно единият от приятелите ми кепчоса рибата.  Подобните ситуации, на който бях ставал свидетел няколко пъти ме наведоха на една единствена мисъл –  стръвта и монтажат ви могат да променят нещата! Някой хора биха спорили, че риболова на ваглер няма общо с дънния такъв. В този случай зърната хвърлени за захранка бяха изядени, може би защото около тях нямаше монтаж. Мога да ви уверя, че съм бил свидетел на подобни неща и при дънния риболов.

Успеха до голяма степен зависи от това да разберете, че някой риби са по–срамежливи от другите. Хванали сте 2 риби и сте щастлив рибар? Помислете над това, че може би при различна презентация те щяха да са 5. Някой риболовци лесно се задоволяват от резултата. Не и аз, ако хвана една риба правя всичко възможно да има следваща и следваща…

Пълно прикритие

Успехът ви зависи напълно от вашето поведение във всяко отношение. Бъдете възможно най–тихи, ще ви се отплати. Избягвайте ходенето по чакъл. Звукът издаван от него се пренася във водата и подсеща рибата, че вие сте тук. Звук от удари с чук, пускането на тежки предмети, тежки стъпки са едни от нещата, които трябва да не правите. Проучването на терена с маркер също не трябва да се прави през деня на риболова. Дайте най–доброто от себе си да уцелите петното си с едно – максимум две замятания.

Също така се пробвайте да замаскирате бивака си. Ограничете посещението на много хора в района си на риболов, ако е възможно. Това намалява шансовете ви. Не става дума да сте асоциални, моите приятели, които идват за по чашка са наясно с пазенето на тишина.

Пръчките

Те също трябва да бъдат възможно най–добре прикрити, под правилният ъгъл. Колкото по–малко влакно във водата, толкова по–добре за вас. Ако поставите пръчките си във водата, бъдете изключително внимателни, няма да сте първия рибар, който е изплашил близките риби с красивия си искрящ род под от неръждаема стомана. Имам определено място за риболов, на което слагам две дълги дървени пръчки, за да имитират въдиците ми когато не съм на риболов. Рибата свиква с това! Забелязах риба на това място, плуваща близо до брега, която се изплаши след като забеляза прътите ми, именно заради това сложих дървените пръчки и проработи.  Тази година рибите плуваха отново близо, но съвсем спокойни. По този начин те вече не приемаха такъмите стърчащи над тях като вид заплаха. Звучи ви смешно? Познавам рибари, които никога не са хващали риба на тази дистанция и знам защо е така.

Влакното: Backlead

Замаскирането на подводните части от вашият такъм е още по–важно. Колко се може по–тънко влакно, толкова повече успех е моята стратегия по–този въпрос. Също така се пробвам по някакъв начин да замаскирам всички части от линията, за да намаля отблясъците. Основното в този подход е да ползвам максимално тънко влакно, според  водоема. Ако вие ползвате 15lb, аз ще ползвам 12, 10 .. дори 8 ако мога. Смешно ли ви се струва? Не мисля така. Виждали ли сте някога какво наслояване се получава върху дебелото влакно и колко видимо е то? Ако можехте да го видите от лодка, сигурен съм че щяхте да се уплашите. Прилича повече на въже, отколкото на тънка полимерна линия. Старая се да позиционирам цялата линия колкото се може по–близко до дъното за да направя областта по–достъпна за рибата. Голяма част от рибите се плашат при допира с влакното ви, без дори да разберете. Влакно с кафеникав цвят е най–не подозрително за подводните обитатели, дори да не лежи напълно на дъното. С цел позициониране моето влакно на дъното, аз ползвам малки ръчно направени беклийдове, който не се отразяват на начина на поемане на стръвта от рибата и кълването й.

„Меки тежести“ и Флорокарбон

Като лидер ползвам 60 сантиметра Safe Zone Kamo Leader в подходящи цветове. Понякога и ръчно направен безцветен 50 сантиметров лидер. За да позиционирам всичко на земята ползвам меки тежести на самия лидер и на възела му. Зад лидера поставям свободен беклийд, добре замаскиран със зелена замазка. Тежестите с покритие третирам с шкурка, за да наруша гладката им повърхност, а ако ловя в плитки и кристални води ги замаскирам с пясък от брега. Последната част от монтажа ми е тази на която обръщам най–много внимание. Като повод ползвам основно флорокарбон, който е почти невидим на песъчливите дъна. Дори потъващия флорокарбон третирам с шкурка, за да бъда сигурен, че от него няма да има отблясъци и ще легне перфектно на дъното. Размерът на куките е възможно най–малкия, в повечето случай 8 или 10. В определени ситуаций замаскирам и куката, защото и тефлоновите куки могат да дадат отблясък. Това правя с термосвиваем шлаух, маркери и Hook Skins.

Патиците като ключ към успеха

Ако си изградите место, което подхранвате би следвало да съберете вниманието на другите същества. Патиците и другите птици са едни от най-големите крадци, които ще посетят вашата шаранска трапеза. Това става особено, когато храните прекалено дълго или в повече, най–вече в студените зимни месеци. В някой от случаите може направо да ви чакат да подхранвате и да изядат храната ви още преди да е стигнала дъното. Птиците имат перфектно зрение в чистите води. Няколко години по–рано бях изключително афектиран от тяхното присъствие и се опитвах всячески да ги изгоня. Понякога успешно, друг път не. Правех това докато не забелязах, че в близост до птиците имаше и шарани. В момента, в който птиците се изплашиха с тях побягна и рибата. Днес съм сигурен, че шарана ползва гмуркащите се птици като индикатор за храна и не само, но и като място на което може да се храни спокоен.

В подобни ситуации аз подхранвам постоянно и равномерно с цел да има храна винаги там. Обикновено сутрин и вечер, ако птиците ми досаждат им давам допълнителната част от захранката или ги привличам в страни с хляб.

Дайте на рибата време

Защо ли? В тъмното шарана не вижда нищо? Може би, но той има други сетива и бъдете сигурни че ги ползва.  Те имат клетки за сетивност по цялото тяло, не само по страничната линия, който долавят всяка вибрация. С тяхна помощ се ориентират в тъмното, дали са в опасност или не. Имайте предвид, че рибите познават средата в която живеят, както вие познавате гаража си на тъмно и знаят кога нещо не е наред.  Шарана инспектира всяка храна, която не е била там вчера и го прави отново и отново, така ако му се хареса почва да се храни с нея.

Позволете на рибата да изследва, дайте и време с новите неща. Все пак ние влизаме в техните домове. Монтажа ви, влакното, въдиците, всичко това е чуждо тяло в тяхната среда. Те ще свикнат с тях, стига да не ги плашат с нещо. Помислете като чапла! Те стоят неподвижни с часове, докато рибата не привикне с тях и тогава я изяждат.

Разликата между техния и нашият улов, е че нашият оцелява и всеки път става все по – умен и труден!

 Етиен Гебел