Протеиново топче, косъм, гола кука?! Голямо полуфиксирано олово?! Държа системата в ръката си, разглеждам я и стигам до извода, че тя е съвършена. Различни вариации повишават нейната ефективност в дадени ситуации, но основния начин на функциониране си остава един и същ – гениален. Европейските и световните шаранджии, използват тази система вече доста години, за разлика от нас и досега още не са я отрекли или забравили, нито са се върнали на старите монтажи, където главно място играеше голямата кука покрита с огромно топче качамак или скрита в голямо парче варен картоф, от който дори и аз бих се наял.
Протеиновото топче и специфичният му начин на монтаж датират от доста отдавна. Няма да се спирам на това колко е бил дълъг косъма или как е бил връзван, защото няма значение в този текст. Добре! Мога само да кажа за тези които не знаят, че модерния шаранджийски риболов и всичко което произлиза от него и около него идва от Англия, началото на протеиновото топче и неговият монтаж, обаче са поставени във Франция. Парадоксално, но е истина. А как е изглеждал първият монтаж на косъм и цялата система? За днешните схващания и разбирания – смешно! Косъмът се е връзвал по средата на извивката на куката, а разстоянието от куката до топчето е било доста голямо – от 6 до 10 см., че дори и повече. Оловото на системата било подвижно! Битувало схващането, сред тогавашните шаранджии, че шаранът бил по-уверен когато поемал стръвта и не усещал никакво съпротивление. Тази система с подвижното олово, голата кука и дългият косъм е трябвало да донесе големи резултати. Ала не е! И след това, когато куката била гола, а тежестта постепенно започнала да разширява своите функции, от просто тежест за изхвърляне и на тежест за самозасичане, резултатите не били много добри. Подвижната тежест, без оглед на това, колко тежи, не би могло с голям успех да служи за самозасичане.
Специфичния начин на връзване на косъма за извивката на куката е спомагал на шарана да (ако навреме я усети) я изплюе без да се закачи. А прекалено дългия косъм пък е бил в полза на шарана с това, че поради голямото разстояние от стръвта до куката, не винаги куката се е озовавала в устата на рибата. Шаранджиите, които в началото сляпо вярвали в новия “супер” ефективен монтаж започнали да се съмняват в него. И насочили своя кръгозор малко по в страни, към техните колеги, който имали доста по-добри резултати от самите тях. Тяхната “тайна” система била досущ като тяхната. И “о, чудо”! Новата супер система била открита. Като и всяка друга тайна, така и тази не могла да бъде опазена, и се прочуло – фиксирана тежест. Не може да бъде! Всички досега са хвърляли на подвижна тежест за да надхитрят водната лисица, а сега точно обратното – фиксирана тежест. Много трудно обаче някои се доверявали на тази система. Дори и днес се срещат хора, които ловят с подвижна тежест на линията си. Тези, обаче, които се доверили на системата и започнали да я практикуват отбелязали значим напредък. Резултатите им се покачвали с покачването на тежестта на системата.
Промяната в дължината на косъма не била толкова драстична, но постепенно намалявала, тъй като благодарение на фиксираното олово рибите се самозасичали. Променило се самото връзване на косъма. Той станал естествено продължение на повода и започвал някъде от средата на стеблото на куката.
Тази система започнала леко – по леко да придобива днешния си вид. Като казвам днешния си вид, имам предвид класическия монтаж – полуфиксирано олово, гола кука и косъм. Разните модификации на тази система се усъвършенстват с всяка година, като всяка намира приложение за различни ситуации. Някой “изумителни” монтажи така и не са разбрали дали водата е мокра, докато други са неизменна част от постройката на всяка съвременна линия.
Вижте системата на скицата. Тя е една от най-популярните във Франция в средата на 90-те години на миналия век за презентация на плаващо топче. Къс повод на който е поставено плаващото топче е поставен между два ограничителя (в случая вирбели). Дължината на повода е според това колко желаем топчета да е вдигнато от дъното. Фиксираното олово е на края на системата. Целият монтаж наподобява днешният “хеликоптер”.
За разлика от днешните “хуманни” методи при риболовът на шаран, в ранните фази на системата оловото е било фиксирано. В началото никой не е мислил какво става с рибите които успяват да скъсат и си заминават с по-голяма част от линията или само с монтажа. По-късно когато навлиза модерния риболов на шаран и когато самата култура, етика и отношение на риболовците спрямо шарана се променя, когато навлиза и принципът “Хвани и пусни”, се обръща и по-голямо внимание на този елемент. Самата система става много по хуманна. Така стигаме и до днешните Safety (безопасни) монтажи, които при късане на линията, системата (и рибата) лесно се освобождават от тежкото олово. Вече се размишлява над тезата не как да опазим рибата на линията, а и как да я опазим във водоема. Шаранът не може да се освободи от тежкото олово, ако то е фиксирано неподвижно на линията и може и да загине, ако не успее да го направи по-бързо. Поставете себе си на негово място. Как бихте се чувствали вие, ако за устата ви е забита кука и влачите на въже вързано за нея тежест от 1 килограм?! Колко бихте могли да издържите така?!
След всичко което казах погоре, логично би следвало да стигаме до извода, че днес имаме система за риболов на шаран, която е супер ефикасна и високо хуманна. Както нищо на света не е съвършено, така и тази система има своите недостатъци. Няма (или още не е измислена) система която да е 100 % ефективна, макар че има такива който са по-“подходящи” от други. Много често при замятане или при пропадане на системата тя се оплита в основното влакно. В желанието си да намерят най-добрия монтаж, шаранджиите постоянно измислят най-различни монтажи и модификации на тази система. Всички целят две неща: по-голяма ефикасност и по-малък шанс за оплитане. Т.е. търси се монтаж, който да остава не оплетен до приземяването му на дъното на водоема, и който да максимизира шансът рибата да се самозасече при кълване. От тази самоцел, често се раждат и системи който само “ловят” окото на потребителя, но не и това за което са предназначени – шаран. Има и системи който са истинско бижу, при надлъгването с едрите красавци.
“Убождане, което означава улов” е девизът на всички шаранджии, когато се говори за куки и начин на монтаж на стръвта. Именно от първото убождане на голата кука зависи дали ще успеем да засечем и успешно да извадим шарана, който е имал неблагоразумието да лапне нашата стръв. Последните няколко години има бум в производството на куки специално предназначени за риболов на шаран. Всяка уважаваща себе си голяма фирма производителка на куки извади на пазара по няколко модификации куки за шаран, подходящи за различните монтажи при употребата на различна стръв. Може би, най-модерни напоследък са Long Shank куките, чиято дължина на стеблото е 3 см. на кука с размер №4
Цялата система е така конструиране, че когато шаранът се опита да изплюе топчето (стръвта) трябва сам да се засече. Точно затова и стръвта не се поставя директно на куката а се прави монтаж на косъм, за да се увеличи шансът шаранът да се самозасече. Повечето монтажи на стръвта, именно така са измислени, че да оставят стръвта свободно да бъде изплюта, но куката да остава в устата на рибата и именно тогава да се закачи. Според физиологията на рибата самозасичането в 80-90% от случаите става на долната устна.
Твърдостта на повода играе голямо значение за предотвратяването на оплитането. Колкото по-твърд е поводът, съответно, толкова по-малък е риска за оплитане, но пък рибата става доста по-плашлива при твърд повод, който в повечето случаи за да бъде твърд е и дебел. Значи, хем ни трябва мек повод за да не се плаши рибата, хем ни трябва твърд за да не се оплита! Силиконовата тръбичка монтирана като противооплитащо устройство помага до някъде, но не съвсем.
И както често се получава в живота, като събереш едно и едно, така и тук, шаранджиите решили да обединят мекия и твърдия повод. Това се постига чрез комбиниран монтаж. Над вирбела всичко си е нормално – олово и силиконова тръбичка в полуфискиран монтаж. След вирбела е повода, който е разделен на две, първата част е от дебело влакно, което съответно е по-твърдо и не се оплита, следва нов вирбел и вече стандартния за повод конец с вързана на него куката. Хитро измислено, а?!
Производителите видяха накъде отиват нещата и бързо се ориентираха. Веднага последва и техният отговор, и по точно отговор от фирмата Kryston с продукт на име SnakeSkin (Snake Bite, Mantis…). Мек материал обвит със силикон. Връзването е нормално, както при всички останали конци и влакна. Специфичното тук е че силиконовото покритие се бели, като го поставим във вряща вода или на пара то се размеква и се сваля лесно. Така избираме само мястото около куката да го размекнем и обелим и постигаме желаната пластичност на куката със стръвта и твърда долна част на повода, която не се оплита в основното влакно. Две в едно!
Оловото, като съставна част от всяка шаранджийска система има огромно значение. За това и производителите пуснаха на пазара десетина модела за също толкова различни начина на монтаж. Въпросът е кое да изберем. В модерния шаранджийски риболов в зависимост от ползваната система за монтаж избираме и формата и тежестта на оловото. Както казах, оловото вече не е само утежнител на линията за постигане на по-далечно замятане, а играе и основна роля при самозасичането на рибата. От различните форми появили се на пазара (крушовидни, сферични, торпедовидни, плоски, конусовидни и пр.) най-ефикасно е оловото със сферична форма. Разбира се, че появата на тежести и с други форми е продиктувано от нуждата за различни монтажи необходими при различни ситуации. Сферичната тежест е най-подходяща (в повечето случаи), защото цялата тежест е съсредоточена на малка площ. Когато шаранът налапа стръвта и повлече системата, утежнението се повдига моментално от дъното и благодарение на своята тежест забива куката в устата на рибата. Гениално!
При избор на друга форма на тежестта рискът при повличане шаранът да не се самозасече е доста по-голям. При самото повличане на системата първо се вдига леката част на тежестта, при което рибата усеща убождането, което не е толкова силно, че куката да се забие в устата й и успява да изплюе куката своевременно. Но и сферичната форма си има своите недостатъци. Благодарение на специфичната си форма тя не е идеална за далечни замятания, оказва голямо съпротивление във въздуха, за такива нужди се ползват тежести с торпедовидна и крушовидна форма.
И все пак, според мен, най-удачен е монтажът на тежестите “in line”, когато тежестта е нанизана през цяло на системата и когато в силиконовата тръбичка е заглавен вирбелът на повода. По този начин контактът между куката и рибата е най-добър и моментален. Риба, която лапне стръв подадена с такъв монтаж има най-малък шанс да се измъкне и да остане незасечена. Естествено, че при употребата на този монтаж предпочитам тежести с торпедовидна и крушовидна форма. Тук проблемът при странично закачената тежест отпада и търся просто по-далечни дистанции, който както казахме са по-лесно достижими с тежести с подобни форми.
На края искам да кажа, че всичко казано по горе не може да се счита като меродавно и да се приема за правило. Различните терени предполагат използването на различни монтажи за презентация на стръвта. Просто е необходимо да имате поглед и върху нещата от друга гледна точка, за да знаете кой точно монтаж, кога да изберете и как да го построите. От казаното по горе изберете и запомнете само това което смятате че ще ви е необходимо и полезно, останалото просто забравете. А за останалото четете и питайте. Без литература няма да се получи, тя може само да ви бъде в помощ. Моят съвет към вас е да четете и да питате и така сами да стигнете до свои заключения и да направите система, която най-добре отговаря на вашите нужди и на условията, при които ловите най-често. Изпробвайте, дерзайте, без да ви притеснява това, че на някого може да му изглежда смешна вашата система. Няма смешни и сериозни системи има такива, който дават положителни и отрицателни резултати.
Sergej Bangievski
превел Мартин Дойчинов