Един дълго чакан шаран

На 18 октомври с моя приятел Слави решихме да направим поредния 5-дневен излет за шаран за тази година. От седмица времето чувствително застудя, а есента бързо настъпваше. Прогнозата за времето за следващите дни бе добра и на нас не ни оставаше нищо друго, освен да дадем всичко от себе си и, ако имаме късмет, да хванем някой и друг шаран. Подготовката за излета беше на ниво: пълно шаранджийско оборудване с по три въдици на човек, палатка, лодка, сонар, храна за пет дни. Взехме за захранка и стръв 20 кг сварена царевица и 5 килограма топчета от ХристоКарп. Сутринта отделихме доста време да натоварим целия багаж, като внимавахме да не забравим нещо важно.

Малко преди обяд, след като пътят излизаше над едно възвишение, видяхме язовира. В средата на седмицата няма по-добра гледка от водната шир и спокойствието, което цари наоколо. Любимото ми време за шарани бе настъпило! Няма ги пияниците покрай язовирите, няма ги тези, които пестят пари и превръщат язовирите в плажове, дискотеки и сметище, няма ги любителите на водните спортове. Всички тези, които са толкова далеч от риболова, липсват през есента и човек истински може да се наслади на хобито си.

Избрахме место, на което и друг път бяхме ловили. За няколко часа опънахме бивака и бяхме готови да хвърлим въдиците на предварително набелязаните места с помощта на лодката и сонара. Избрахме да ловим на дълбочини между 10 и 12 метра и на 200 м дистанция от брега. Температурата на водата бе 16 градуса.
Захранихме набелязаните места с микс от царевица и топчета и пуснахме монтажите. Оставаше ни да чакаме и да видим какви ще са резултатите.

Рано на следващия ден чухме и първия сигнализатор. След минути извадих един маломерен шаран, когото изпратихме да повика родителите си.

През този ден на язовира дойдоха още няколко групи познати риболовци и всички избраха различни места за своите биваци. С тях поддържахме връзка по телефона и се осведомявахме за положението. Бяхме решили, ако до вечерта нямаме удар, а някъде другаде има кълване, да се преместим.

До вечерта никой по язовира не бе хванал шаран. Малко преди да се стъмни се чу сигнализатора от въдицата на колегата. Последва засичане и след 5 минути в кепа влезе един 4-килограмов хубавец. Настроението ни се приповдигна и вече гледахме по-ведро. Влязохме да захраним отново, като трябваше да задържим дори и малкото риби, посетили нашия район.

През нощта беше доста студено и температурите паднаха с няколко градуса под нулата, а на сутринта всичко наоколо беше замръзнало.

През деня на третия ден не се случи нищо различно. Към обяд обаче, в близост до шамандурите, забелязахме на няколко пъти да се показва доста едра риба. Чудехме се дали е шаран или сом. В приятни приказки измина и този ден. Никой на язовира нямаше кълване на шаран. Вече се стъмваше и нищо не издаваше това, което щеше да се случи след минути. Точно в 20,30 ч. чух сигнализатора на моята въдица. Обърнах се и видях, че обтегачът на най-лявата ми въдица стоеше изпънат под напрежение, но рибата не развиваше влакно. Помислих, че е някоя малка риба, която няма сили да развие аванс. Вдигнах въдицата и засякох леко. В този момент стана страшно. За секунда рибата разви над 20 метра аванс и въобще не спираше. Слави видя какво става и приготви лодката, с която да влезнем зад закачките, за да няма шанс рибата да се оплете в тях. От другата страна на куката имах сериозен противник, който тежеше доста. Внимателно го приближавах към нас, а той на няколко пъти взимаше аванс. Така след няколко подобни упражнения рибата вече бе в близост до лодката, но все още се държеше на дълбочина. Внимавах, защото влакното ми бе 0,29 мм и чаках с нетърпение на шпулата ми да се навие шок лидерът, за да напъна по-здраво. Щом това стана, се почувствах по-уверен и след миг пред мен от дълбините се показа един огромен и красив люспест шаран. Просто не вярвах на очите си. Слави внимателно го гребна с кепа. И точно в този момент рибата скъса повода, но вече беше късно да избяга. Борбата бе продължила точно половин час. Качихме я в лодката, а радостта и на двама ни бе много голяма. Не знам какво съм викал, но доста хора на язовира разбраха още тогава, че съм хванал един дълго време чакан шаран.

На брега извадихме внимателно рибата и я поставихме на дюшека. В краката ни лежеше един прекрасен и голям люспест шаран. Рибата бе избрала монтаж IN-LINE, тежест 120 г, повод MERLIN на KRYSTON – 15 lbs, кука POP-UP на GAMAKATSU, основно влакно Бъркли 0,29 мм, а за стръв – протеиново топче ХРИСТОКАРП с диаметър 18 мм – аромат на ШОКОБАН.

За претеглянето и снимките на гости ни дойдоха Мишо, Жоро и Данчо, които също бяха на язовира. Благодаря на Жоро за снимките, които направи. След претеглянето кантарът показа чисто тегло на рибата 19 кг. Още при засичането предчувствах, че това ще е мой нов личен рекорд, но вече знаех със сигурност колко е той.

Вечерта направихме няколко снимки и после пуснахме рибата в един карпсак, за да направим други снимки на сутринта.

На другия ден, в събота, направихме и останалите снимки и пуснах тази прекрасна риба обратно на свобода с пожелание да се срещнем отново. Такива диви риби са изключително ценни, за да си позволявам да им отнема живота. На единия хрилен капак личеше стара рана – най-вероятно от отдавнашна среща с мрежа. Само мисълта, че тази риба е отново на свобода бе достатъчна усмивката да не слиза от лицето ми!

През последния ден от риболова успяхме да хванем още два шарана с тегло съответно 4 и 2 кг. В неделя, щом слънцето изсуши сутрешната роса, събрахме багажа и си тръгнахме. Нямаше какво повече да желаем от този излет.

Магията на шаранджийския риболов се разкри точно в този излет. Дори и цяла година да имаме лош късмет, само с една риба може да кажем, че целият сезон е бил успешен! Успех на всички, които пускат рибите на свобода.