История за едно теле
Публикувано на: Сря Юли 22, 2009 16:17
Преди почти 10 години на язовира имаше период, в който удряха амури. Но както внезапно се появиха, така и изчезнаха. Доста лесно ги мрежарят. От тогава не съм чувал някой да е вадил такава риба. За това огромна беше изненадата ми, когато преди месец в средата на язовира видях странна гледка – 3-4 риби, които периодично показваха гръбните си перки и пак изчезваха. От голямото разстояние трудно можеше да се прецени какви са рибите, но почти бях сигурен, че са амури. Уви, на този излет те не минаха през нас. Но вътрешно ме човъркаше тази гледка и когато след седмица решихме пак да направим излет, тайно се надявах да ги видя пак, по-отблизо.
Заради огромната популация на плажуващи, тролингисти и всякъкъв вид почитатели на водните забавления по принцип е почти невъзможно да се лови на повечето места. Но изкарахме късмет с лошо време и успяхме да се наврем, въпреки бурния вятър.
Тактиката ни беше риболов в неконцентрирани петна захранка. За стръв използвахме царевица, която обработваме по-специфично от доста време. Монтажи – сейфти риг с плетени поводи. Куки основно Gamakatsu Super №2-6. Мястото е пълно с доста закачки, губят се много олова, а основната линия се протрива за часове, което налага своевременната и проверка.
Започнаха да се ловят шарани, които в определен момент взимаха едновременно на две-три пръчки. Странното е, че точно в този момент дойде и първият трофей. Леко опъване на линията и замръзване в горна точка на суингера. Следва засечка от Минчо, рибата върви сравнително плавно към брега. След малко главата и се подава и следва голям шок – трофеен амур. При наближаването на плитчините обаче всеки който е ловил големи амури знае какво става – рибата полудява. Тук искам да отбележа, че сме ловили амури до 16 кг и на други места, по-едрите естествено на Овчарица. Но това нещо няма нищо общо с тях, рибата е наистина бясна, ударите са зверски и е доста вероятно да си замине. Обаче не и беше писано. След неколкократни развивания към вътрешността и поставяне на такъмите и нервите в пределно напрежение рибата най-накрая влезе кепа. Краката и ръцете треперят – рибата е грамадна, дюшекът малък. Кантарът спира на 17 кг. Настроението в редиците е приповдигнато – такава риба не е ловена тук от много години. Следва фотосесия, торпедото в сака. Излетът отива в графата на най-успешните, пак сме напред в резултата. Адреналинът още не се е разредил, когато друг суингер се залепя за сигнализатора, а шпулата равномерно започва да се развива. Сценарият е подобен, обаче от другата страна е много тежко, идва много бавно къв брега. Когато обаче се вижда грамадната кратуна всички замръзват. Ясно е, че ако това чудовище направи рязък удар, нищо не може да го спре. Минчо хладнокръвно предприема рискован ход, влиза с кепа в дълбокото. Телето е леко неориентирано и се движи много бавно, още не е усетило дъното под себе си. При един заход кратуната му влиза в кепа, а след нея се точи огромното туловище. Следва светкавично изваждане към брега, защото сме виждали как реагират амурите като влезнат в кеп. Точно преди да излезе от водата рибата прави страхотен удар с опашка в крака на Минчо, болката е страшна, но и адреналинът е доста... Рибата затваря рязко голямата си уста и троши куката Gamakatsu на две части. Впечатляващ трик, обаче не на време.
На брега лежи огромна риба. Дюшекът наистина е много малък. Пулсът е ускорен като на спринтьор, сърцата ще изхвръкнат. Хората наоколо гледат като обезумели.
Повече нищо не мога да напиша, защото просто преживяното е неописуемо.
.........
Оказа се огромен проблем такава риба да се съхранява, да се снима, да се мести изобщо. На всеки трябва да е ясно, че дори леко изпускане на това огромно нещо ще бъде фатално за него. Задължително такава голяма риба трябва да се върне по най-бързия начин към водата много внимателно. Сакът трябва да се вкара максимално дълбоко. Рибите решихме да подарим на наш приятел, който има прекрасен водоем с некомерсиално предназначение – гледа рибите за собствено удоволствие. Там ще си живеят на спокойствие, без да ги заграждат с мрежи, бият с ток или да ги тъпчат по фризерите.
..........
След няколко дена един водолаз разпалено разказвал на рибари по брега за странна гледка – видял два грамадни амура, единият бил колкото човек. Плували към нас...
Пожелавам на всички шаранджии да изпитат тръпката от хващането на трофейна риба на голям свободен водоем.
Внимавай, тва е амур!
А тва си е чист амуууууууууууууууур, след толкова години викане най-накрая да дойде
Малко по-изправен:
Тежи тоз гад, да го е..
Такъм за трофеен карп, може и амур
За довиждане!
Поздрави от клуб Лидер, пак на път за кръчмата !
Заради огромната популация на плажуващи, тролингисти и всякъкъв вид почитатели на водните забавления по принцип е почти невъзможно да се лови на повечето места. Но изкарахме късмет с лошо време и успяхме да се наврем, въпреки бурния вятър.
Тактиката ни беше риболов в неконцентрирани петна захранка. За стръв използвахме царевица, която обработваме по-специфично от доста време. Монтажи – сейфти риг с плетени поводи. Куки основно Gamakatsu Super №2-6. Мястото е пълно с доста закачки, губят се много олова, а основната линия се протрива за часове, което налага своевременната и проверка.
Започнаха да се ловят шарани, които в определен момент взимаха едновременно на две-три пръчки. Странното е, че точно в този момент дойде и първият трофей. Леко опъване на линията и замръзване в горна точка на суингера. Следва засечка от Минчо, рибата върви сравнително плавно към брега. След малко главата и се подава и следва голям шок – трофеен амур. При наближаването на плитчините обаче всеки който е ловил големи амури знае какво става – рибата полудява. Тук искам да отбележа, че сме ловили амури до 16 кг и на други места, по-едрите естествено на Овчарица. Но това нещо няма нищо общо с тях, рибата е наистина бясна, ударите са зверски и е доста вероятно да си замине. Обаче не и беше писано. След неколкократни развивания към вътрешността и поставяне на такъмите и нервите в пределно напрежение рибата най-накрая влезе кепа. Краката и ръцете треперят – рибата е грамадна, дюшекът малък. Кантарът спира на 17 кг. Настроението в редиците е приповдигнато – такава риба не е ловена тук от много години. Следва фотосесия, торпедото в сака. Излетът отива в графата на най-успешните, пак сме напред в резултата. Адреналинът още не се е разредил, когато друг суингер се залепя за сигнализатора, а шпулата равномерно започва да се развива. Сценарият е подобен, обаче от другата страна е много тежко, идва много бавно къв брега. Когато обаче се вижда грамадната кратуна всички замръзват. Ясно е, че ако това чудовище направи рязък удар, нищо не може да го спре. Минчо хладнокръвно предприема рискован ход, влиза с кепа в дълбокото. Телето е леко неориентирано и се движи много бавно, още не е усетило дъното под себе си. При един заход кратуната му влиза в кепа, а след нея се точи огромното туловище. Следва светкавично изваждане към брега, защото сме виждали как реагират амурите като влезнат в кеп. Точно преди да излезе от водата рибата прави страхотен удар с опашка в крака на Минчо, болката е страшна, но и адреналинът е доста... Рибата затваря рязко голямата си уста и троши куката Gamakatsu на две части. Впечатляващ трик, обаче не на време.
На брега лежи огромна риба. Дюшекът наистина е много малък. Пулсът е ускорен като на спринтьор, сърцата ще изхвръкнат. Хората наоколо гледат като обезумели.
Повече нищо не мога да напиша, защото просто преживяното е неописуемо.
.........
Оказа се огромен проблем такава риба да се съхранява, да се снима, да се мести изобщо. На всеки трябва да е ясно, че дори леко изпускане на това огромно нещо ще бъде фатално за него. Задължително такава голяма риба трябва да се върне по най-бързия начин към водата много внимателно. Сакът трябва да се вкара максимално дълбоко. Рибите решихме да подарим на наш приятел, който има прекрасен водоем с некомерсиално предназначение – гледа рибите за собствено удоволствие. Там ще си живеят на спокойствие, без да ги заграждат с мрежи, бият с ток или да ги тъпчат по фризерите.
..........
След няколко дена един водолаз разпалено разказвал на рибари по брега за странна гледка – видял два грамадни амура, единият бил колкото човек. Плували към нас...
Пожелавам на всички шаранджии да изпитат тръпката от хващането на трофейна риба на голям свободен водоем.
Внимавай, тва е амур!
А тва си е чист амуууууууууууууууур, след толкова години викане най-накрая да дойде
Малко по-изправен:
Тежи тоз гад, да го е..
Такъм за трофеен карп, може и амур
За довиждане!
Поздрави от клуб Лидер, пак на път за кръчмата !
Невероятно, просто не може да се коментира ! СТрашни сте 
