Риболов на шарани в България

Първата ни реакция при инциденти с бездомни кучета е в полза на потърпевшите. По закон такива кучета се постват в приют за да се прегледат от специалисти и определи състоянието и. Тоест дали са опасни за околните? Правилно ли е това?
Като малък бях ухапан за ръката в лаката, от нашето куче. На бегом ревешката изтичах до доктора по пътя срещнах родителите си, като казах че ме е ухапало нашето куче вълчак. Когато се върнах зашит и превързан кучето вече беше ликвидирано.
Живота на това куче още ми тежи на съвестта, но не мога да се върна назад и променя случилото се. Но нека видим какво точно се сучи.
Играехме футбол, топката отиде до вързаното куче и отидох да я взема. То се изправи на задни крака за да ми се порадва, но аз го ударих силно по главата, и то инстинктивно ме захапа. Баба ми изненадана какво става дотича извика му и то веднага ме пусна. Понеже не беше видяла нищо моментално започна да му се кара. А аз нямах куража и доблеста да призная вината си. Когато е пристигнал баща ми тя го е настроила ........
Кучето има интелект на две три годишно дете, и неконтролираното общуването на деца с кучета е абсолютно не препоръчително и опасно.
А конкретно за бездомните кучета, това е недопустимо нехайство на нашето общество. И единствената вина за съществуването и е наша. И конкретно на тези които пускат домашните си любимци на произвола на съдбата. Кучето се стресира и търси начин да оцелее, ръководено от инстинктите за самосъхранение. Докато има бездомни кучета и майки гледайки повече телефоните отколкото децата си инцидентите ще растат.

цък

Какво да напиша не знам, мен са ме хапали четири пъти кучета, от едното имам прекъсната вена и в бъдеще станаха услужнения и ще си ги търпя цял живот. Стана модерно всеки да има малки породи (любима ми е късокосмест фокстериер), става нещо като бизнес ако си прекупвач или да се развъждат с такава цел...бездомните са неразделна част от обществото и се намират добри хора да ги хранят и оцеляват както могат сред нас.

Бездомните кучета не са част от обществото, за не хуманно отношение на стопаните които са и омръзнали и са ги пуснали да става каквото ще става. Никъде в Европа няма такива кучета и това е поредната наша изцепка както, боклуците в които сме затънали, в това число и бреговете на реките и язовирите, неокосените тревни площи, дупките по пътищата, силно обраслите площи около пътищата и горите, както и много други неща от които трябва да ни накарат да се замислим.
Иначе обичаме да се правим на европейци като даваме по 40 лева на ден на всеки бежанец, а детските за едно дете са по 38 лева за месец. А сега като се присъединим към санкциите към Русия и спрем вноса и на нефта, ще цъфнем съвсем. Къде са националните ни интереси? И какво и кого защитаваме?

http://www.carpbg.com/forum/viewtopic.p ... 15#p539964

Бездомни кучета има най много в Кенефа (България) и Румъния, в другите където съм пътувал не съм виждал нито едно/и да идват на глудници по паркингите.

В града имам две любими бездомни кучета, едното е на снимката другото е малко черно. Ако зависи от мен освен този проблем бих закрил министерството на околната среда и водите, също горското и още други. От наблюденията които имам че ходят на работа само да взимат заплати?

Поста който бях по погрешка пуснал в раздела "Хрумвания и идеи за подобряване на риболова ми. "
При последният излет изникна нов проблем нямащ нищо общо с риболова. Когато отидох на мястото три бели малки кученца малко по едри от котка бяха се гушнали и спяха, близо до водата, точно до точката на риболова. Докато изваждах нещата от количката се разсъниха и ме наобиколиха. Веднага и дадох по малко хляб да видя дали ще ядат. Лапнаха къшеите цели явно бяха много гладни. Ядоха всичко от захранки до сладка царевица. Страхувах се да не налапат някоя кукичка на въдицата и ги натирих . Смениха местообитанието си под сянката на една круша на прилична дистанция. Като хващах дребосък слагах го в една кесия приближавах се до тях и като ги извиках идваха с въртящи опашки и получаваха по една рибка. След което ги натирвах отново и те заставаха под сянката. Редуваха се боричкания със дълбок сън. Бели две с кафяви уши а едното с черни, много игриви и весели. Очевидно бяха много умни, и бързи научаваха всичко което им показвах. Дадох им и последният си крайщник от хляба, колко жалко че бях взел малко хляб. Един ден диета ще ми е от полза, за разлика от бедата в която са те. Дадох им последните порции риба преди да започна да прибирам багажа си. Сити те се улисаха в подетите си боричкания със ръмжене и лаене.
Зарадвах се че раздялата ни ще мина лесно. Отдалечавайки се още чувах шумните и веселите им боричкания. Отдалечавайки се с мисълта за съдбата и не забелязах, че те ме следват. Като се обърнах те се спряха виновно и покорно. Придружиха ме до колата. Прибрах багажа и взех ножицата да орежа клоните по пътя, който драскаха колите. Те ме следвах известно време след което пак се гушнаха и заспаха в поредната си дрямка. Останаха там по средата на нищото, на стръмният път, между леговището в което бяха изхвърлени и приели като свой дом, и село Бистра.
След седмица с нетърпение посетих мястото и те ме посрещнаха с лай. Бяха останали две. Като им заговорих се зарадваха и завъртяха опашки. Дадох им хляб но не искаха да го ядат. Очевидно колегите добре се грижат за тях. Слава богу !

Доказано е, че агресията при кучетата е ген. Затова на запад е практика ефтаназията на животни, проявили агресия. Ако куче ухапе човек, то по закон се приспива. Така с времето се заличава този ген и никъде, освен в Бг, не съм виждал толкова агресивни кучета и котки. В Гърция често виждам бездомни, огромни, кучета, които приличат на магарета, но винаги са били супер добрички и никога агресивни.