Ходих да си взема iqos, било нова електронна цигара....
Публикувано на: Нед Ное 25, 2018 00:19
Ходих да си взема iqos, било нова електронна цигара.
Ще кажете какво ни занимава тоя с тези простоти. Да ама не т.е. считам това за невярно твърдение понеже голямата кола се обръщала от малкото камъче пък аз не съм малък въпреки че не съм кола.На моята възраст мъжете изтрещявали и аз превантивно отидох да си взема една пафка за да ми е по плавен прехода към следващото изречение.
В същност това за електронните цигари казват било първата крачка към гумената жена.
При все това че си имам истинска, невероятна, секси и скъпа за мен съпруга и три деца съм притеснен от факта никой да не е застрахован от въпросното камъче споменато по горе, онова обръщащото разни неща. Та и аз барабар Петко с мъжете
Знам че ще ме обвините за това че променям в някаква степен точката си на комфорт споделяйки това с вас и пишейки ТЕМА ТУК, но причината се крие не някъде другаде а дълбоко в мен. Ако щете вярвайте но за всичко това е виноват не кое да е а имено моето скъпо хоби. Не казвам любимо понеже ми е скъпо в който и смисъл да приемете това. Понякога мисля да ми е скъпо понеже влизайки в актуалностите на последните новини и разбирайки в същност липсата на шарани в Сливен осъзнавам рязко нуждата от много литри дизел за да стигна до местообитанието им.
Но така ли е в същност и това ли е грижата на един рибар който поглеждайки в колата осъзнава че трябва да нареди багаж за две коли, скъп багаж който да сподели с още няколко скъпи хора.
Не забравяйки спомените които нахлуват с поставянето на всяка чантичка на дълбоко познатото и място в колата, безбройните мигове изживени край водата и за мой ужас внезапно се сещам пак за нея - гумената жена.
Тръпки и студена пот ме полазва от тази мисъл и че мога да стигна до там, погледнах малкото пакетче съвместяващо електрониката с блаженството наречено тютюн и мигом се успокоявам че явно още не съм стигнал.
Държа се на разстояние и натискам газта посока студения гьол на който ще изкарам няколко дни с прескъпи хора обичащи шараните повече от мен въпреки че се имам за техен приятел, както и за по хубав и тежък от карповете но живота не е справедлив.
Въпросните са вече на вода и отчитайки липсата на други любими хора подхванахме един от последните за годината неколко дневни излети.
Рибите се държаха много по прилично от нас и въпреки, че заедно предпочитаме люти все пак не успяхме да си паснем графика на хранене. Все изпреварваха прогнозите ни с около 1 до 3 часа в аванс и дебеланковците варираха между 8 и 14 килограми . Някои риби снимахме , някои не но все пак има малко снимки.
Липсваха крайностите в смисъл дребните за които не се косим и едрите които очаквахме но не ни уважиха.
За приятелите които бяха или не можаха да бъдат край мен нечовека какъвто ще ставам няма да споделя нищо освен снимките им.
Те само по себе си говорят достатъчно а който ги познава познава, който не то не му и трябва. Или както е казал мъдреца – По хубу.
Мислех да кача снимки от последните ни 2 риболова като първия си е класическо капо на баластриера с диви риби. Причината да не кълве е както се носи мълвата сме изпържили много риби и стигнах до извода че явно вече сме ги изяли митичните риби.
Това особенно важело за мен казали така, което лекичко повдига егото ми и събужда инстинктите заложени генно за лов и оцеляване на вида. На тия господа ще споделя че и това го мога и никога не е късно но за сега мерси.
Мислех да изпиша много готина тема и подробности която да компенсира в някаква степен неписането ми през последните много много години. Но нещо се отплеснах в трети посоки.
Надявам се никой няма да чете толкова много и безинтересни словосъчетания и ще постъпи като мен да гледа само снимки и да лайква, но за тези които са се зачели ще кажа че още толкова години мисля да не пиша и искам някой да ме разубеди че си заслужава споделянето.
Надеждата че има някаква промяна към по добро и всеки е променил поне нещо малко в себе си в тази посока.
Иначе рано или късно, в една или друга степен всички ще се хванем за „гумената жена“.
miro
https://photos.app.goo.gl/Rtxwt58Tk9F1RNj36
https://photos.app.goo.gl/NbWYQyJMuYD5zJ216
Ще кажете какво ни занимава тоя с тези простоти. Да ама не т.е. считам това за невярно твърдение понеже голямата кола се обръщала от малкото камъче пък аз не съм малък въпреки че не съм кола.На моята възраст мъжете изтрещявали и аз превантивно отидох да си взема една пафка за да ми е по плавен прехода към следващото изречение.
В същност това за електронните цигари казват било първата крачка към гумената жена.
При все това че си имам истинска, невероятна, секси и скъпа за мен съпруга и три деца съм притеснен от факта никой да не е застрахован от въпросното камъче споменато по горе, онова обръщащото разни неща. Та и аз барабар Петко с мъжете
Знам че ще ме обвините за това че променям в някаква степен точката си на комфорт споделяйки това с вас и пишейки ТЕМА ТУК, но причината се крие не някъде другаде а дълбоко в мен. Ако щете вярвайте но за всичко това е виноват не кое да е а имено моето скъпо хоби. Не казвам любимо понеже ми е скъпо в който и смисъл да приемете това. Понякога мисля да ми е скъпо понеже влизайки в актуалностите на последните новини и разбирайки в същност липсата на шарани в Сливен осъзнавам рязко нуждата от много литри дизел за да стигна до местообитанието им.
Но така ли е в същност и това ли е грижата на един рибар който поглеждайки в колата осъзнава че трябва да нареди багаж за две коли, скъп багаж който да сподели с още няколко скъпи хора.
Не забравяйки спомените които нахлуват с поставянето на всяка чантичка на дълбоко познатото и място в колата, безбройните мигове изживени край водата и за мой ужас внезапно се сещам пак за нея - гумената жена.
Тръпки и студена пот ме полазва от тази мисъл и че мога да стигна до там, погледнах малкото пакетче съвместяващо електрониката с блаженството наречено тютюн и мигом се успокоявам че явно още не съм стигнал.
Държа се на разстояние и натискам газта посока студения гьол на който ще изкарам няколко дни с прескъпи хора обичащи шараните повече от мен въпреки че се имам за техен приятел, както и за по хубав и тежък от карповете но живота не е справедлив.
Въпросните са вече на вода и отчитайки липсата на други любими хора подхванахме един от последните за годината неколко дневни излети.
Рибите се държаха много по прилично от нас и въпреки, че заедно предпочитаме люти все пак не успяхме да си паснем графика на хранене. Все изпреварваха прогнозите ни с около 1 до 3 часа в аванс и дебеланковците варираха между 8 и 14 килограми . Някои риби снимахме , някои не но все пак има малко снимки.
Липсваха крайностите в смисъл дребните за които не се косим и едрите които очаквахме но не ни уважиха.
За приятелите които бяха или не можаха да бъдат край мен нечовека какъвто ще ставам няма да споделя нищо освен снимките им.
Те само по себе си говорят достатъчно а който ги познава познава, който не то не му и трябва. Или както е казал мъдреца – По хубу.
Мислех да кача снимки от последните ни 2 риболова като първия си е класическо капо на баластриера с диви риби. Причината да не кълве е както се носи мълвата сме изпържили много риби и стигнах до извода че явно вече сме ги изяли митичните риби.
Това особенно важело за мен казали така, което лекичко повдига егото ми и събужда инстинктите заложени генно за лов и оцеляване на вида. На тия господа ще споделя че и това го мога и никога не е късно но за сега мерси.
Мислех да изпиша много готина тема и подробности която да компенсира в някаква степен неписането ми през последните много много години. Но нещо се отплеснах в трети посоки.
Надявам се никой няма да чете толкова много и безинтересни словосъчетания и ще постъпи като мен да гледа само снимки и да лайква, но за тези които са се зачели ще кажа че още толкова години мисля да не пиша и искам някой да ме разубеди че си заслужава споделянето.
Надеждата че има някаква промяна към по добро и всеки е променил поне нещо малко в себе си в тази посока.
Иначе рано или късно, в една или друга степен всички ще се хванем за „гумената жена“.
miro
https://photos.app.goo.gl/Rtxwt58Tk9F1RNj36
https://photos.app.goo.gl/NbWYQyJMuYD5zJ216






























































































































