Майната им на традициите
Публикувано на: Съб Сеп 10, 2016 12:51
Телефон-звъни,Джо-Жълтия,опашка-огромна, румънци-не, босненки-да , алкохол-задължително, прекинвание . Ми това е....
-”Чакай,чакай колега,дай малко по-подробно,че другите не бяха с нас...”
Ми аре подробно та подробно ...(шарения пак ше псуе,че се е изкривил от четене
)
От няколко години си имам взимане даване със съседските около България карпове и си направих традицийка,моя си бе, лична карпска традицийка – всяка година по веднъж да напалвам извън чужбина.Ма то традициите нали са за това-да ги нарушаваш. След пролетната първа серия (http://www.carpbg.com/forum/viewtopic.php?f=4&t=38753 ) много им дигнах мерника на тия босненски шарамундери. Въпреки новият личен нямаше как да оставя нещата просто ей така и се заех за реванш,събирайки елитен отряд наемници и насочвайки се към безмислостните пернишки и врачански кланове. Ачо, израсъл в подножието на Врачанския балкан врачанин 9 –та степен лютост ,който се закани да ги буа като пепелив тумбак у дувар и Стефчо и Андрей –пернишки машинки,5-ти род миньори, които са свикнали да ходят на кукерските фестивали с лици от 120 килограмови сомове хванати от тях на „перо” със стръв емблема от голф. Силен съм-мощен съм!
Телефон –звъни... около 20ч.,аз в училищният двор зад блока.Дете кара колело,аз пия бира,жена люпи семки...не аз карам колело,дете пие бира...не, бе не знам ,ма някой караше колело.
-„Колега ,колега...айде малко да се съсредоточиш...”
Оп сори, та за телефона...Ачо..готов бил..Ма как готов бе, нали сутринта в 4 ще тръгваме?Информирал ме само,а той знае,че като ме информира по такива въпроси реално ме дезинформира и заебвам и колело и бира и все .Бърз разговор със Стефчо (кода на Перник е 076) и той не му се спяло...бах ги у совите. Ми готово бе-00:30 среща на Божурище,заредени до горе и готови за Пелагичево-Босна и Херцеговина ,сектори 25 и 29 за периода 31-05 септември.
Джо Жълтия,известен в авто-средите като Мерцедес Спринтер паркира пред нас , по празен от всякога.Циганията ни вътре изглеждаше все едно мухар е тръгнал по Струма .
- ”Отзад разполагах с толкова място,че съвсем спокойно можеше да вземем оная пуделка от съседния вход ”
Иииибаси кефа,широко ми е ..няма да пътувам 550км придържайки калъф с едната ръка,сак с другата и захапал кобра.

Пернишкото ръкостискане за добър вечер не ми се отрази добре :

Преминахме българската граница без никакви проблеми с изключение на 2-та часа чакане на „новите германци” тръгнали да се прибират. На сръбската граница обаче установихме нещо ,което малко обърка плановете.Джо се оказа с „товарен паспорт” и брато граничар ни изстреля на опашката с камиони, която се виеше до Драгоман .

Дееба, това го пропуснахме.Малко наглост,малко тъпи физиономии и избурихме най-отпред.Е скарахме се с първите тираджии ма...то сега не може всичко да е идеално (тая майка ми не я оставиха на мира през цялото време докато траеше спедицията ,ма така и било писано
)
На останалите граници действахме бързо и безскрупулно, бурехме, нареждахме се най–отпред ни лук яли –ни лук мирисали,псувахме,молехме се,правихме се на болни...ма минахме.
-„Да . Намазаха ми устата с паста за зъби и ме караха да лежа по гръб с вдигнати лапи да съм будел съжаление”
Тихо сега.Да не се отклоняваме от темата.Минахме та даже и пристигнахме.Естествено не пропуснахме култувата кръчмичка на пътя за бърза закуска за шампиони.


Със стъпването на базата емоцията започна да ескалира,бърза раздумка със собственика,поглед към картата и газ към запазените сектори да строим живота нов.


Готови. Пернишката група беше разпънала всичко ,което има.Кухня,спалня,коридор,даже и балкон си имаха.

Ние малко по-обрано, спално помещение с веранда .

Гьола беше пълен, а конкуренцията огромна. Срещу нашето секторче на 5ти се бяха настанили румънски колеги и отново такива само ,че в дясно на 1-ви сектор, които бяха от 4 дни там и щяха да стоят още 3. При разпъването на нашият бивак след зверски рън излезе една страхотна 32-ка на 5-то ,което ни обнадежди допълнително.Ачко беше с нови пръчки и при първото замятане влезе на 130-тия метър,след което последва визита от румънците и обяснения как ние да ловим до 100тния, те до 100тния и да остане буфер между нас,нищо,че те бяха разпънали на ветрило къде кво беше свободно.Имам чувството ,че и на кепа си бяха сложили монтаж дейбиш мамалигите.Маркерите бяха позиционирани,право пред нас посока 5то –чисто плато на 4,5м на 85тия метър и храненето започна.Започна и не свърши. Мамалига с два спомба –ние с три.Мамалига с 5 спомба- ние с 6 .С две думи как мамалига дрънне кофичка, ние се излитахме към сподовете и в движение нахлузвахме напръстниците.Война.
- „Оф вЕрно не се спрЕхте с тия тояги ,не мога да си почина от вас ”

Леко , по-леко и нещата започнаха да се нареждат...Румънците спряха да ловят , а при мен излезе това прекрасно торпедо с ценните 14 килограма.

Припари им на румънските дупенца (макар ,че след 32кг шаран не знам какво може да им припари
) и удвоиха спомбовете, като разбира се ние не останахме длъжни и поднесохме ново количество към маркерите, които се гледкаха с техните от 20тина метра разстояние.

Жегата и умората от пътя започнаха да надделяват,но не така мислеше лявата ми гьостерица, което се засветка с 220 оборота в минута,кратка борба и в кепа влезе никога не-бодена ,гигантска каракуда.Баси дзвера,толкова се беше назобила,че се опита да изяде кеп,люлка ,палатка и всичко , до което се докопа (липсва ми единият сак и подозирам,че го е изфърфолила).Гад босненска-гад не бодена.Едвам я сритах отново към дълбините без да загубя някой от пръстите на крака си.
Емоциите с този Хълк на каракудосите ми вкара малко свежинка,до толкова ,че да видя как средна залепи до горе...Оп,аз съм...Засечка...Дааааа....Там е..... Едра еее....Кепната е....Премерена е....24 е, чисто,без слинг.....Ебааааси началото.


Нова порция храна за нас и рибите и вечерта настъпи.100те грама мента ни бутнаха и си пожелахме сладки сънища. Сладки се оказаха обаче топчетата и на Ачо едната камбанка засвири лудо в ритъма на 8 ,а след това и на 13 килограмов босненец ,като след 2 часа и десният ми бастун тръгна с 15 килограмов танц.

Утро е,свежи сме, първи ден не е минал а вече сме с 4 карпа и един Хамур (за Хълк не искам да коментирам отново ,че ме побиват тръпки) .Спасихме капото,каква сутрин само...

-„И мене ме заебахте да спя навънка.....”
Не преигравай-куче си все пак! Отидох да се похваля на пернишката чета, които вече бяха обработили една 23ка и я готвеха за филетиране.Стефчо стерилизараше буркани и само бързата ми намеса предотврати тя да отпътува към квартал „Бела вода”

Регулярното подаване на спомбове продължи, като междувременно колегите от 1ви сектор лекичко бяха помолени да напалват джапанките,нарушавайки 5 от езерните правила в рамките на два дни (шок лидер,ледкор,мека храна,карпсакове,зиг риг).Така 1 ви сектор в дясно от мен остана празен и като ми се откриииии ,бой с маркера ,ааааа чистичко,прагче –ухааа , 38 метра-идеалка.Десният бастун веднага замина там и бе наречен с гръмкото име АНГЛИЧАНКАТА.

Англичанката поемаше по 2-3 килца топченца на ден,е така лекичко, небрежничко,по 6 по 7 ,по 6 по 7 ,бльок,бльок,бльок . А основното петно мълчеше.Румънците и те мълчаха.Всичко мълчеше.Всичко без англичанката.....бърз удар и едно на нула за нея –сом, бляк, дейби и англичанката.

Оп, втори удар- амур -15 кг –браво на нея,гордея се с нея,добра англичанка

Чакай,чакай, не си е казала своето .... 3ти удар –тежи.Дааа тежи си и това е.Шавара в дясно от мен започна да скъсява ъгъла...мамка му,догодина ще си купя храсторез.Гледам,че в „Практикер” ги .....
-„Ако не се фокусираш по темата,ще ти взема таблета!”
Добре де, добре.Газене,джапане,гмуркане и шавара преодолян.Пак сме в контакт, кепа е с мен,дълбоко е...Ами ако ами захапе пишото....

- „Ше ти захапе на тебе дришото.Аре пиши,че ми се излиза да пикам”
Ебаси,човек да не се наслади .Ми хубаво. Кепнах я ,излезнах ,премерих я . 27.200 със слинг или 26 килца чисто живо месо. Айде да ми е честит новият личен .Айде да е жива и здрава и англичанката ,и Ачо че ми помогна да я изкарам и тук е момента да благодаря на моите родители....
- „Ще взема таблета”


-„Мани ги тия риби бе , покажи ме мене.”
Оф ,аре добре.Ето го и нашият сектор в пълен състав поливайки новият ми личен рекорд.

Далечното петно продължи да мълчи, англичанка и тя заглъхна, румънците и те. Само спомбовете с чуваха на всеки няколко часа. Продължихме да храним ,но рибата явно я болеше х.я за нашите и румънски спомбове и реши тотално да ни преебе като в следващите 50 часа ни накара да изпием цялата водка, уиски,бира,мента и ракия с която разполагаме.


Няколко разходки до перничани показаха ,че те не си губят времето и чаткат по някой карп придружен с амур.Андрейчо беше решил да лови само йедри като в слинга отново му се беше озовала една 20 килограмова красавица, а Стефчо се сборил с един 20 килограмов амурляк.По техни думи без намесата на винкел нямали намерение да влизат в кепа,но за тази случка историята мълчи.Машини са тия ей,машини....


Последни 24 часа.... за спомбовете няма да ви обяснявам....румънци- не, на тяхно място застъпват босненци.....босненки-да.Зума на макс и бърз преглед на печата..Хвала.Бистро.

Ма то старите хорица са го казали: където е капало пак ще капе ......далечното петно се завърна с нови сили и този 22 килограмов избеснял тип реши да ми запали шпулата, като на Ачо пръчката го последва с красива 18-ка.



Край .Нощ,последна нощ,тъмно, тъпо.Тъпо,но радостно. Сутринта дойде и като за довиждане Пелагичево реши да ме изпрати с тази 21килограмова люспа и 4 та риба над 20 килограма.Е как да отида на риба сега.....

Пернишкото съсловие бе дръпнало още риби, като Стефчо се отчете с ненормална 17ка докарала му 70 минутна борба и няколко микроинфаркта.

Багажа е натоварен.Започва да вали.Време е за равносметка.На по кафе..Стефчо го прави..вкусно е..па и да не е смееш ли да кажеш нещо на перничанин.Сърбаш и траеш.

Ние, сектор 29 – 8, 13,15,18,21,22,24 и 26 килограмови карпове, придружени с 14 и 15 килограмови амури.Няколко сома и Хълк.
Пернишката бригада на сектор 25 ,завърши с 2х 13, 2х 14, 15 ,17:500 , 20 ,21, 23 килограмови шарамундери и 20 килограмов амур за разкош.
Ако има дума с която да обобщя излета то това е – ПРЕКИНВАНИЕ.
Задължителната снимка беше налице под започващият дъждец и предстоящите 550км до вкъщи.

Искрено Ваши Иво и Арт
- „Бау и от мен”

-”Чакай,чакай колега,дай малко по-подробно,че другите не бяха с нас...”
Ми аре подробно та подробно ...(шарения пак ше псуе,че се е изкривил от четене
От няколко години си имам взимане даване със съседските около България карпове и си направих традицийка,моя си бе, лична карпска традицийка – всяка година по веднъж да напалвам извън чужбина.Ма то традициите нали са за това-да ги нарушаваш. След пролетната първа серия (http://www.carpbg.com/forum/viewtopic.php?f=4&t=38753 ) много им дигнах мерника на тия босненски шарамундери. Въпреки новият личен нямаше как да оставя нещата просто ей така и се заех за реванш,събирайки елитен отряд наемници и насочвайки се към безмислостните пернишки и врачански кланове. Ачо, израсъл в подножието на Врачанския балкан врачанин 9 –та степен лютост ,който се закани да ги буа като пепелив тумбак у дувар и Стефчо и Андрей –пернишки машинки,5-ти род миньори, които са свикнали да ходят на кукерските фестивали с лици от 120 килограмови сомове хванати от тях на „перо” със стръв емблема от голф. Силен съм-мощен съм!
Телефон –звъни... около 20ч.,аз в училищният двор зад блока.Дете кара колело,аз пия бира,жена люпи семки...не аз карам колело,дете пие бира...не, бе не знам ,ма някой караше колело.
-„Колега ,колега...айде малко да се съсредоточиш...”
Оп сори, та за телефона...Ачо..готов бил..Ма как готов бе, нали сутринта в 4 ще тръгваме?Информирал ме само,а той знае,че като ме информира по такива въпроси реално ме дезинформира и заебвам и колело и бира и все .Бърз разговор със Стефчо (кода на Перник е 076) и той не му се спяло...бах ги у совите. Ми готово бе-00:30 среща на Божурище,заредени до горе и готови за Пелагичево-Босна и Херцеговина ,сектори 25 и 29 за периода 31-05 септември.
Джо Жълтия,известен в авто-средите като Мерцедес Спринтер паркира пред нас , по празен от всякога.Циганията ни вътре изглеждаше все едно мухар е тръгнал по Струма .
- ”Отзад разполагах с толкова място,че съвсем спокойно можеше да вземем оная пуделка от съседния вход ”
Иииибаси кефа,широко ми е ..няма да пътувам 550км придържайки калъф с едната ръка,сак с другата и захапал кобра.

Пернишкото ръкостискане за добър вечер не ми се отрази добре :

Преминахме българската граница без никакви проблеми с изключение на 2-та часа чакане на „новите германци” тръгнали да се прибират. На сръбската граница обаче установихме нещо ,което малко обърка плановете.Джо се оказа с „товарен паспорт” и брато граничар ни изстреля на опашката с камиони, която се виеше до Драгоман .

Дееба, това го пропуснахме.Малко наглост,малко тъпи физиономии и избурихме най-отпред.Е скарахме се с първите тираджии ма...то сега не може всичко да е идеално (тая майка ми не я оставиха на мира през цялото време докато траеше спедицията ,ма така и било писано
На останалите граници действахме бързо и безскрупулно, бурехме, нареждахме се най–отпред ни лук яли –ни лук мирисали,псувахме,молехме се,правихме се на болни...ма минахме.
-„Да . Намазаха ми устата с паста за зъби и ме караха да лежа по гръб с вдигнати лапи да съм будел съжаление”
Тихо сега.Да не се отклоняваме от темата.Минахме та даже и пристигнахме.Естествено не пропуснахме култувата кръчмичка на пътя за бърза закуска за шампиони.


Със стъпването на базата емоцията започна да ескалира,бърза раздумка със собственика,поглед към картата и газ към запазените сектори да строим живота нов.


Готови. Пернишката група беше разпънала всичко ,което има.Кухня,спалня,коридор,даже и балкон си имаха.

Ние малко по-обрано, спално помещение с веранда .

Гьола беше пълен, а конкуренцията огромна. Срещу нашето секторче на 5ти се бяха настанили румънски колеги и отново такива само ,че в дясно на 1-ви сектор, които бяха от 4 дни там и щяха да стоят още 3. При разпъването на нашият бивак след зверски рън излезе една страхотна 32-ка на 5-то ,което ни обнадежди допълнително.Ачко беше с нови пръчки и при първото замятане влезе на 130-тия метър,след което последва визита от румънците и обяснения как ние да ловим до 100тния, те до 100тния и да остане буфер между нас,нищо,че те бяха разпънали на ветрило къде кво беше свободно.Имам чувството ,че и на кепа си бяха сложили монтаж дейбиш мамалигите.Маркерите бяха позиционирани,право пред нас посока 5то –чисто плато на 4,5м на 85тия метър и храненето започна.Започна и не свърши. Мамалига с два спомба –ние с три.Мамалига с 5 спомба- ние с 6 .С две думи как мамалига дрънне кофичка, ние се излитахме към сподовете и в движение нахлузвахме напръстниците.Война.
- „Оф вЕрно не се спрЕхте с тия тояги ,не мога да си почина от вас ”

Леко , по-леко и нещата започнаха да се нареждат...Румънците спряха да ловят , а при мен излезе това прекрасно торпедо с ценните 14 килограма.

Припари им на румънските дупенца (макар ,че след 32кг шаран не знам какво може да им припари

Жегата и умората от пътя започнаха да надделяват,но не така мислеше лявата ми гьостерица, което се засветка с 220 оборота в минута,кратка борба и в кепа влезе никога не-бодена ,гигантска каракуда.Баси дзвера,толкова се беше назобила,че се опита да изяде кеп,люлка ,палатка и всичко , до което се докопа (липсва ми единият сак и подозирам,че го е изфърфолила).Гад босненска-гад не бодена.Едвам я сритах отново към дълбините без да загубя някой от пръстите на крака си.
Емоциите с този Хълк на каракудосите ми вкара малко свежинка,до толкова ,че да видя как средна залепи до горе...Оп,аз съм...Засечка...Дааааа....Там е..... Едра еее....Кепната е....Премерена е....24 е, чисто,без слинг.....Ебааааси началото.


Нова порция храна за нас и рибите и вечерта настъпи.100те грама мента ни бутнаха и си пожелахме сладки сънища. Сладки се оказаха обаче топчетата и на Ачо едната камбанка засвири лудо в ритъма на 8 ,а след това и на 13 килограмов босненец ,като след 2 часа и десният ми бастун тръгна с 15 килограмов танц.

Утро е,свежи сме, първи ден не е минал а вече сме с 4 карпа и един Хамур (за Хълк не искам да коментирам отново ,че ме побиват тръпки) .Спасихме капото,каква сутрин само...

-„И мене ме заебахте да спя навънка.....”
Не преигравай-куче си все пак! Отидох да се похваля на пернишката чета, които вече бяха обработили една 23ка и я готвеха за филетиране.Стефчо стерилизараше буркани и само бързата ми намеса предотврати тя да отпътува към квартал „Бела вода”

Регулярното подаване на спомбове продължи, като междувременно колегите от 1ви сектор лекичко бяха помолени да напалват джапанките,нарушавайки 5 от езерните правила в рамките на два дни (шок лидер,ледкор,мека храна,карпсакове,зиг риг).Така 1 ви сектор в дясно от мен остана празен и като ми се откриииии ,бой с маркера ,ааааа чистичко,прагче –ухааа , 38 метра-идеалка.Десният бастун веднага замина там и бе наречен с гръмкото име АНГЛИЧАНКАТА.

Англичанката поемаше по 2-3 килца топченца на ден,е така лекичко, небрежничко,по 6 по 7 ,по 6 по 7 ,бльок,бльок,бльок . А основното петно мълчеше.Румънците и те мълчаха.Всичко мълчеше.Всичко без англичанката.....бърз удар и едно на нула за нея –сом, бляк, дейби и англичанката.

Оп, втори удар- амур -15 кг –браво на нея,гордея се с нея,добра англичанка

Чакай,чакай, не си е казала своето .... 3ти удар –тежи.Дааа тежи си и това е.Шавара в дясно от мен започна да скъсява ъгъла...мамка му,догодина ще си купя храсторез.Гледам,че в „Практикер” ги .....
-„Ако не се фокусираш по темата,ще ти взема таблета!”
Добре де, добре.Газене,джапане,гмуркане и шавара преодолян.Пак сме в контакт, кепа е с мен,дълбоко е...Ами ако ами захапе пишото....

- „Ше ти захапе на тебе дришото.Аре пиши,че ми се излиза да пикам”
Ебаси,човек да не се наслади .Ми хубаво. Кепнах я ,излезнах ,премерих я . 27.200 със слинг или 26 килца чисто живо месо. Айде да ми е честит новият личен .Айде да е жива и здрава и англичанката ,и Ачо че ми помогна да я изкарам и тук е момента да благодаря на моите родители....
- „Ще взема таблета”


-„Мани ги тия риби бе , покажи ме мене.”
Оф ,аре добре.Ето го и нашият сектор в пълен състав поливайки новият ми личен рекорд.

Далечното петно продължи да мълчи, англичанка и тя заглъхна, румънците и те. Само спомбовете с чуваха на всеки няколко часа. Продължихме да храним ,но рибата явно я болеше х.я за нашите и румънски спомбове и реши тотално да ни преебе като в следващите 50 часа ни накара да изпием цялата водка, уиски,бира,мента и ракия с която разполагаме.


Няколко разходки до перничани показаха ,че те не си губят времето и чаткат по някой карп придружен с амур.Андрейчо беше решил да лови само йедри като в слинга отново му се беше озовала една 20 килограмова красавица, а Стефчо се сборил с един 20 килограмов амурляк.По техни думи без намесата на винкел нямали намерение да влизат в кепа,но за тази случка историята мълчи.Машини са тия ей,машини....


Последни 24 часа.... за спомбовете няма да ви обяснявам....румънци- не, на тяхно място застъпват босненци.....босненки-да.Зума на макс и бърз преглед на печата..Хвала.Бистро.

Ма то старите хорица са го казали: където е капало пак ще капе ......далечното петно се завърна с нови сили и този 22 килограмов избеснял тип реши да ми запали шпулата, като на Ачо пръчката го последва с красива 18-ка.



Край .Нощ,последна нощ,тъмно, тъпо.Тъпо,но радостно. Сутринта дойде и като за довиждане Пелагичево реши да ме изпрати с тази 21килограмова люспа и 4 та риба над 20 килограма.Е как да отида на риба сега.....

Пернишкото съсловие бе дръпнало още риби, като Стефчо се отчете с ненормална 17ка докарала му 70 минутна борба и няколко микроинфаркта.

Багажа е натоварен.Започва да вали.Време е за равносметка.На по кафе..Стефчо го прави..вкусно е..па и да не е смееш ли да кажеш нещо на перничанин.Сърбаш и траеш.

Ние, сектор 29 – 8, 13,15,18,21,22,24 и 26 килограмови карпове, придружени с 14 и 15 килограмови амури.Няколко сома и Хълк.
Пернишката бригада на сектор 25 ,завърши с 2х 13, 2х 14, 15 ,17:500 , 20 ,21, 23 килограмови шарамундери и 20 килограмов амур за разкош.
Ако има дума с която да обобщя излета то това е – ПРЕКИНВАНИЕ.
Задължителната снимка беше налице под започващият дъждец и предстоящите 550км до вкъщи.

Искрено Ваши Иво и Арт
- „Бау и от мен”
