Parco Del Brenta - Best5
Публикувано на: Сря Авг 03, 2016 11:23
Ама как не ми се ходи за риба...... ама така не ми се ходи че чак две не виждам.... ама така не го виждам това две, че покрай него и три, и четири, и пет, и шест ми се губят.....
Пък и след едно-седмичния къмпинг пролета на Rainbow, ама чак насила ми идва отвътре да ги пипам въдиците.....
И нещата не спират до там, ами верния съотборник Миро Пържолата - Повелителя на Испанския къдем, настъпи големия мазол на жена си и го командироваха без право на обжалване за 6 седмици с децата на море.
А отгоре на това на ония хубосник ART още по малко му се ходи за риба, предаде напълно фронта и ме остави с парньор мухар. Предполагам че защото се налагаше да ловим срещу едни небезизвестни познайници - като ония германци vorsprung durch technik, само че BFM - Bulgarian Fishing Machines - абе с две думи братята Митко и Иван - единия изхвърли около 150кг захранка в нивата отсреща докато не се усети че хвърля със счупен на три спод, пък другия сглобява и ближе ПВА торбички със скорост 51 в минута.
Да спомена и новия ми партньор Жоро - Хемингуя на експедицията, някога си в дебрите на еволюцията тъкмо след като бил спрял да ходи на 4ри крака, май си спомнял че може би е хващал 1бр шаран с тръстикова пръчка. Цяла седмица обикаля с таз мухарка и разказа играта на де що имаше бас по езерото. Че и на него горкия така не му се ходеше на риба, че по едно време се убоде с химикалката и симулира ухапване от мутирало насекомо и подут крак - и то само защото трябваша да ближе торбички срещу Иван. Към края езикът му висеше пресъхнал и безчувствен - направо 200% импотентен, добре че не счупи и някой пръст...
Както си му е реда, след като багажа някак си се събра в колата, а и ние също, успешно се закарахме до ферибота и срещнахме последната част от компанията:
Те също хич не се бяха натоварили, и толкова не не им се ходеше за риба, че още там на място разхвъляха едни .... софри:
Пътят продължи интересно със няколко спукани гуми, и гледки за душата:
Съответно закъснявахме ужасно, и вместо по план към 3-4 следобяд, успяхме да пристигнем чак към 8 на езерото. Господата Пантелееви отдавна се бяха настанили, че и разпънали.
Въпреки подмолните си действия ни съжалиха, и докато ние разпъвахме палатка за приспиване, ни уредиха с пици и студени бири. В последствие докато ние се залисвахме с пиците при тях, те успяха да дръпнат 6 бързи риби колкото да видели с кой кеп им е по удобно да ги вадят.
Неделя сутрин, най накрая нашия лагер е готов и след попълване на хранителните запаси, въдиците цопнаха във водата.
Локализирането на горещите точки на суима ни не беше особено трудно, има доволно информация в нета.
Бързо разбрахме, че каквито и да е рибни аромати водят срещи от третия вид с едни черни мустакатковци, и превключихме на сладки бомбонки.
Действието се разви бързо, и още следобеда записахме 3-4 риби, както и първа риба за мухаря и негов нов личен рекорд от 21кг.
Въпреки че не се оплаквахме от липса на риби, към края на втория ден Митко ни бяха повели с около 20риби - явно беше време за преусмисляне и посещение за крадене на тактики.
За късмет не се стигна до там, Ванката беше крайно услужлив и срещу 15кг захранка(щото техните 100кг вече били на свършване) ни предостави работещата формула.
И като се почна едно близане на тез торбички, малееееее....... торбички, бири, торбички, бири, торбички, бири, торбички..... ама и бирите не стигаха за достатъчно бързо овлажняване на езиците...
Че да не споменавам че изоставахме от темпото на Иван с около 20бр на минута - сега започвам да разбирам защо приятелката му е винаги усмихната....
Рибите определено зачестига след това, двойни и тройни рънове, многократно подобрени лични рекорди, имаше моменти в които не успявахме да вкараме имаме повече от 1 въдица във водата, безсъни нощи....
А онзи ми ти Митко всяка сутрин в 4 като се разпльокаше със спомба, ейййййй до де не вкара към 20кг захранка и не събудеше всички петли в околията да кукурикат не мирясваше.
Сминките с рибите са без определена подредба - просто вече нямам спомен коя след коя беше.
Гемингуей с превързан крак:
Приключението за нас приключи с привеждане във вид за външния свят:
и някакви замъци навръщане в далечината:
Равносметката за седмицата - 71 успешно извадени шарана, 18 над 20кг, най големият 26.3кг, и 5то бой от 2 х 26кг, 1 х 25кг и 2 х 24кг.
Ако броим и извадените сомове и откачени риби, бройката определено минава 100...
И ако това ми било почивка.... от ЕГН-то ли е че ми трябваше 1 седмица след това да наваксам със съня...
Пък и след едно-седмичния къмпинг пролета на Rainbow, ама чак насила ми идва отвътре да ги пипам въдиците.....
И нещата не спират до там, ами верния съотборник Миро Пържолата - Повелителя на Испанския къдем, настъпи големия мазол на жена си и го командироваха без право на обжалване за 6 седмици с децата на море.
А отгоре на това на ония хубосник ART още по малко му се ходи за риба, предаде напълно фронта и ме остави с парньор мухар. Предполагам че защото се налагаше да ловим срещу едни небезизвестни познайници - като ония германци vorsprung durch technik, само че BFM - Bulgarian Fishing Machines - абе с две думи братята Митко и Иван - единия изхвърли около 150кг захранка в нивата отсреща докато не се усети че хвърля със счупен на три спод, пък другия сглобява и ближе ПВА торбички със скорост 51 в минута.
Да спомена и новия ми партньор Жоро - Хемингуя на експедицията, някога си в дебрите на еволюцията тъкмо след като бил спрял да ходи на 4ри крака, май си спомнял че може би е хващал 1бр шаран с тръстикова пръчка. Цяла седмица обикаля с таз мухарка и разказа играта на де що имаше бас по езерото. Че и на него горкия така не му се ходеше на риба, че по едно време се убоде с химикалката и симулира ухапване от мутирало насекомо и подут крак - и то само защото трябваша да ближе торбички срещу Иван. Към края езикът му висеше пресъхнал и безчувствен - направо 200% импотентен, добре че не счупи и някой пръст...
Както си му е реда, след като багажа някак си се събра в колата, а и ние също, успешно се закарахме до ферибота и срещнахме последната част от компанията:
Те също хич не се бяха натоварили, и толкова не не им се ходеше за риба, че още там на място разхвъляха едни .... софри:
Пътят продължи интересно със няколко спукани гуми, и гледки за душата:
Съответно закъснявахме ужасно, и вместо по план към 3-4 следобяд, успяхме да пристигнем чак към 8 на езерото. Господата Пантелееви отдавна се бяха настанили, че и разпънали.
Въпреки подмолните си действия ни съжалиха, и докато ние разпъвахме палатка за приспиване, ни уредиха с пици и студени бири. В последствие докато ние се залисвахме с пиците при тях, те успяха да дръпнат 6 бързи риби колкото да видели с кой кеп им е по удобно да ги вадят.
Неделя сутрин, най накрая нашия лагер е готов и след попълване на хранителните запаси, въдиците цопнаха във водата.
Локализирането на горещите точки на суима ни не беше особено трудно, има доволно информация в нета.
Бързо разбрахме, че каквито и да е рибни аромати водят срещи от третия вид с едни черни мустакатковци, и превключихме на сладки бомбонки.
Действието се разви бързо, и още следобеда записахме 3-4 риби, както и първа риба за мухаря и негов нов личен рекорд от 21кг.
Въпреки че не се оплаквахме от липса на риби, към края на втория ден Митко ни бяха повели с около 20риби - явно беше време за преусмисляне и посещение за крадене на тактики.
За късмет не се стигна до там, Ванката беше крайно услужлив и срещу 15кг захранка(щото техните 100кг вече били на свършване) ни предостави работещата формула.
И като се почна едно близане на тез торбички, малееееее....... торбички, бири, торбички, бири, торбички, бири, торбички..... ама и бирите не стигаха за достатъчно бързо овлажняване на езиците...
Че да не споменавам че изоставахме от темпото на Иван с около 20бр на минута - сега започвам да разбирам защо приятелката му е винаги усмихната....
Рибите определено зачестига след това, двойни и тройни рънове, многократно подобрени лични рекорди, имаше моменти в които не успявахме да вкараме имаме повече от 1 въдица във водата, безсъни нощи....
А онзи ми ти Митко всяка сутрин в 4 като се разпльокаше със спомба, ейййййй до де не вкара към 20кг захранка и не събудеше всички петли в околията да кукурикат не мирясваше.
Сминките с рибите са без определена подредба - просто вече нямам спомен коя след коя беше.
Гемингуей с превързан крак:
Приключението за нас приключи с привеждане във вид за външния свят:
и някакви замъци навръщане в далечината:
Равносметката за седмицата - 71 успешно извадени шарана, 18 над 20кг, най големият 26.3кг, и 5то бой от 2 х 26кг, 1 х 25кг и 2 х 24кг.
Ако броим и извадените сомове и откачени риби, бройката определено минава 100...
И ако това ми било почивка.... от ЕГН-то ли е че ми трябваше 1 седмица след това да наваксам със съня...
