Традицията повелява...
Публикувано на: Сря Май 11, 2016 13:35
Преди 3 години се зарекох,че ще правя по една "чужбина" ежегодно и продължавам да си спазвам обещанията.
И понеже първата година в Унгария бяхме 3-ма и мисля,че ни напсуваха на майка(като питахме дали може да прАжим платиките
) ,започнахме да се множим – миналата станахме 4-ма ,а тази 5-ма. Според мен догодина ще сме 6-ма понеже доста пъти поддочух думата „пичко ти материно” ма на кой му пука,нали сме в чужбина.
Януари дестинацията се изясни – Пелагичево,Босна и Херцеговина.Резервацията беше налице и така се сдобихме с 14,17 и 18 позиция , 5 дни – 3-8 . май. ,като опасенията за навлизане на рибата в размножителният период тогава нарастваха с оглед температурите през април.
Началото на април тежкият жребии бе теглен,а съдбата определи:
Позиция 14 – Дилян и Слави. На пръв поглед доста слаби рибари,но същевременно доста коварни ,както сами може да прецените по физиономиите им.


Позиция 18 – Митко – неразбиращ младеж с леко миловидно-налудничева физиономийка, който обиколи половината язовири в Европа вадейки риби над 20кг от всеки един.

Позиция 17 – Аз ,Ники и Арт – майстори от висок ранг и безупречен външен вид.



От Софето тръгнахме в доста неприятно дъждовно временце, което реши да ни преследва през всичките 560 километърчета, но на кой му пука – отиваме за риба.
По кафе ,тук-там пико и ако , бързи кебапчици на влизане в Босна и те ни на гьола.

Разбор със собственика относно секторите и мръсна газ по секторите ,като ние бяхме първи т.к. сме с най-най- новият Туаран (ей онова сивото ,отпред , с многото багаж )

И понеже разлях една чаша вода по клавиатурата се сетих ...не спираше да вали , ей така кап,кап,кап ,просто си валеше .... но на кой му пука нали сме за риба.
Естествено под непрестанният дъжд , оправянето на цигинията и боклучаците,които влачи всеки един от нас, започнаха да се превръщат в нещо като кални цигански катуни , а Арт в обичайните улични песове от сметището,но на кой му пука – нали разпънахме.
Бърз поглед към секторите..
Сектор 18 Митко

Сектор 17 - ние

Сектор 14 – Слави и Дилян и тяхното видео-ревю .
https://www.youtube.com/watch?v=3v4fqNKU4EY
Маркерите влязоха в действие ,последваха ги монтажите ,като обърнахме сериозно внимание и на сподовете,за да не се сърдят.Тук се сещам,че май се опитах да вкарам с пва – ма незнайно защо се разтвори по гърба ми – но на кой му пука за тия дреболии – нали прътите са във водата.
1 ден е и е време за по ракийка под тропащият дъждец – идилийка, риба тц , още ракийка –да.Ранното тръгване си оказа влияние и всеки по леглата.И трите секторчета спахме спокойно.Не бяхме дошли за това ма на кой му пука –едва първи ден е.
2 ден – дъждец. Не беше валяло от 10 минути и започнах да се притеснявам ,но всичко си дойде по местата.По кафенце, по биричка,спомбче тук – спомбче там,по ракийка, кобра тук –кобра там. Активност на рибата-нулева, ни кръгче ни подскок ,ни кълване. Дъждеца започна да си прави локвички ,на които им доскуча и решиха да се превърнат на рекичка минаваща по средата на палатката (да му е.а пу.ката лелина), ма на кой му пука ,тамън ще се мием без да ставаме.
3 ден – добре ,че заваля малко да разхлади дееба .Тук задуха вятъра на промяната.От кафе-спомб-бира –спомб-ракия-спомб минахме на уиски-спомб-уиски-спомб . Ма на кой му пука-ще се напием рано и утре ще сме бодри.
Обаааче греда,чудо - дъжда спря.Изясни си.Излязохме от палатките.Край на чудото.Стъмни се.Дойде жестока буря,лятна,тъмно синя светкаща,гърмяща.Пак в палатките.20 минути... – второ чудо,за първи път видяхме светло синьо небе и не беше от алкохола.Чу се и плясък на риба –шокиращо . Настроението се покачи и спомбовете отново заиграха с пълна сила , а мислите за рязане на вени,бесене или натравяне с парацетамол започнаха да гаснат.
Към 23,00 ч. се ориентирахме за лягане(че отдавна не бяхме лежали ) и ооо чудо – едната гьостерица запали , а след 1 мин. и на Ники (двоен рън си се счита това и не искам да се коментира повече ), засечка,майсторлък,у лево у десно у кепа –
25,300 първа риба-нов личен за мен и 11 кг. амурляк за Ники. Казах ви ,че сме майсторчета още в началото,макар и вече с не безупречен външен вид с оглед на това,че имах кал даже и в ноздрите. Вкарване обратно и в 3 нощес нов удар,у лево,у десно,у десно ,у десно, у на Митко пръчките и барнах меча - това за майсторлъка явно не трябваше да го натяквам толкова. Ма на кой му пука – нали вече сме с риба и айде по леглата.


4 ден – не тръгна добре,дъжд нямаше вече, ама онзи от 18 сектор ,неразбиращия ни шокира с няколко пълни карп сака.Пуууу деба,дърпал ги е нощес нехранимайкото.Е ще го снимаме-няма как.



Леко подигравателно бяхме поканени да се снимаме с неговите риби ,но ние естествено не го направихме защото имаме гордост!

Тъкмо докато си мислех,че няма да стане по-зле пристигнаха вести от онези коварните от 14-то ,които сменили тактиката и
резултатът не закъснял .На лице са 20кг амур за Слави и 17кг шаран за Дилянчо -мамка му.


Естествено побързах да проверя тази неразбория и изпратих най-верният си шпионин да разбере как стоят нещата.

Той разбира се не ме подведе и донесе следният секретен материал.Хванах ги какво са правили ,за да им кълве гадовете.Секретният запис е тук : https://www.youtube.com/watch?v=rHTOom8EbD8
Слънцето започна да напича типично за Джорджовдан,даже шараните започнаха да блеят и беше въпрос на време да започнем да ги „търсим ” на сено, но узото свърши и си останахме на топчета. Младежът от 18-то , да точно онзи – неможещият , висеше постоянно в нашият сектор, като започна да му се налага доста често да подобрява рекорда на Юсеин Болд след поредният писък на Siren-ите, а ние тайно крояхме планове как да разпънем шок лидери по земята,така че да се спъне следващият път, а ние да наследим добре разработеното му вече петънце.– ма на кой му пука,важното е ,че има потенциална възможност да ни клъвне и на нас покрай него.


Ето ,съдбата си знае работата и рибата отново се върна при майсторите – Ники с сбори с тая босненска 15 килограмова лакомия :

Опа грешка –това е 150 килограмовата , 15 кг. е тази :

Нощес и при мен имаше игра, като завършихме наравно – 1 откачена ,сигурно беше 50-60 -70 килограмова и 1 кепната 18 -ка.

5 ден ,последен ден, ден без дъжд отново –странно а? Палатки сухи,дрехи сухи , куче сухо, Нощта бе донесла емоции и на 14-то. Знаех си ,че са коварни . Дилянчо с пракрасен 18кг. шаран, а Славчо с този 20+ амур. Не трябваше да ги подценявам тия..Трябваше да послушам гласовете в себе си и да им пипна влакънцата с цигарето....


Митко,съседчето, неможещият, продължаваше да си пълни слинга,а аз продължавах да снимам. Баси,не съм вярвал,че ще ме заболи пръста от снимане-трябва да слагам напръстник следващият път.



Последна вечер – на Митко си му кълве....пак дееба , при Дилянчо и Слави, нещата утихнаха,като при нас също – пожелахме си спокойна вечер и тих сигнализатор и се унушкахме.
Разбира се Слави не беше разбрал,че трябваше да се наспим и прееба работата с тая 19-ка.

6 ден , гаден ден,скръб, мъка,жега,време е за тръгване.Митко си брои рибите – тамън 9 броя от 10 до 22:500 кг. ,става ми още по-гадно . Чегъртане на калта,събиране на катуна,подреждане по 10 пъти в колите,но всеки с усмивка на лице,че въпреки атмосферните условия,въпреки групирането на рибата за хайвер успяхме да излъжем по нещо и най-важното изкарахме страхотни 5 дни на страхотен водоем в страхотна компания,пък рибите са си бонус- и с тях и без тях пак ще сме на гьола.

Живи ,здрави и много положителни емоции през предстоящият сезон и като за финал един кратък видео –обзор от наШто ауто.
https://www.youtube.com/watch?v=SV1cphDAbr8
И понеже първата година в Унгария бяхме 3-ма и мисля,че ни напсуваха на майка(като питахме дали може да прАжим платиките
Януари дестинацията се изясни – Пелагичево,Босна и Херцеговина.Резервацията беше налице и така се сдобихме с 14,17 и 18 позиция , 5 дни – 3-8 . май. ,като опасенията за навлизане на рибата в размножителният период тогава нарастваха с оглед температурите през април.
Началото на април тежкият жребии бе теглен,а съдбата определи:
Позиция 14 – Дилян и Слави. На пръв поглед доста слаби рибари,но същевременно доста коварни ,както сами може да прецените по физиономиите им.
Позиция 18 – Митко – неразбиращ младеж с леко миловидно-налудничева физиономийка, който обиколи половината язовири в Европа вадейки риби над 20кг от всеки един.
Позиция 17 – Аз ,Ники и Арт – майстори от висок ранг и безупречен външен вид.
От Софето тръгнахме в доста неприятно дъждовно временце, което реши да ни преследва през всичките 560 километърчета, но на кой му пука – отиваме за риба.
По кафе ,тук-там пико и ако , бързи кебапчици на влизане в Босна и те ни на гьола.

Разбор със собственика относно секторите и мръсна газ по секторите ,като ние бяхме първи т.к. сме с най-най- новият Туаран (ей онова сивото ,отпред , с многото багаж )

И понеже разлях една чаша вода по клавиатурата се сетих ...не спираше да вали , ей така кап,кап,кап ,просто си валеше .... но на кой му пука нали сме за риба.
Естествено под непрестанният дъжд , оправянето на цигинията и боклучаците,които влачи всеки един от нас, започнаха да се превръщат в нещо като кални цигански катуни , а Арт в обичайните улични песове от сметището,но на кой му пука – нали разпънахме.
Бърз поглед към секторите..
Сектор 18 Митко

Сектор 17 - ние

Сектор 14 – Слави и Дилян и тяхното видео-ревю .
https://www.youtube.com/watch?v=3v4fqNKU4EY
Маркерите влязоха в действие ,последваха ги монтажите ,като обърнахме сериозно внимание и на сподовете,за да не се сърдят.Тук се сещам,че май се опитах да вкарам с пва – ма незнайно защо се разтвори по гърба ми – но на кой му пука за тия дреболии – нали прътите са във водата.
1 ден е и е време за по ракийка под тропащият дъждец – идилийка, риба тц , още ракийка –да.Ранното тръгване си оказа влияние и всеки по леглата.И трите секторчета спахме спокойно.Не бяхме дошли за това ма на кой му пука –едва първи ден е.
2 ден – дъждец. Не беше валяло от 10 минути и започнах да се притеснявам ,но всичко си дойде по местата.По кафенце, по биричка,спомбче тук – спомбче там,по ракийка, кобра тук –кобра там. Активност на рибата-нулева, ни кръгче ни подскок ,ни кълване. Дъждеца започна да си прави локвички ,на които им доскуча и решиха да се превърнат на рекичка минаваща по средата на палатката (да му е.а пу.ката лелина), ма на кой му пука ,тамън ще се мием без да ставаме.
3 ден – добре ,че заваля малко да разхлади дееба .Тук задуха вятъра на промяната.От кафе-спомб-бира –спомб-ракия-спомб минахме на уиски-спомб-уиски-спомб . Ма на кой му пука-ще се напием рано и утре ще сме бодри.
Обаааче греда,чудо - дъжда спря.Изясни си.Излязохме от палатките.Край на чудото.Стъмни се.Дойде жестока буря,лятна,тъмно синя светкаща,гърмяща.Пак в палатките.20 минути... – второ чудо,за първи път видяхме светло синьо небе и не беше от алкохола.Чу се и плясък на риба –шокиращо . Настроението се покачи и спомбовете отново заиграха с пълна сила , а мислите за рязане на вени,бесене или натравяне с парацетамол започнаха да гаснат.
Към 23,00 ч. се ориентирахме за лягане(че отдавна не бяхме лежали ) и ооо чудо – едната гьостерица запали , а след 1 мин. и на Ники (двоен рън си се счита това и не искам да се коментира повече ), засечка,майсторлък,у лево у десно у кепа –
25,300 първа риба-нов личен за мен и 11 кг. амурляк за Ники. Казах ви ,че сме майсторчета още в началото,макар и вече с не безупречен външен вид с оглед на това,че имах кал даже и в ноздрите. Вкарване обратно и в 3 нощес нов удар,у лево,у десно,у десно ,у десно, у на Митко пръчките и барнах меча - това за майсторлъка явно не трябваше да го натяквам толкова. Ма на кой му пука – нали вече сме с риба и айде по леглата.


4 ден – не тръгна добре,дъжд нямаше вече, ама онзи от 18 сектор ,неразбиращия ни шокира с няколко пълни карп сака.Пуууу деба,дърпал ги е нощес нехранимайкото.Е ще го снимаме-няма как.



Леко подигравателно бяхме поканени да се снимаме с неговите риби ,но ние естествено не го направихме защото имаме гордост!

Тъкмо докато си мислех,че няма да стане по-зле пристигнаха вести от онези коварните от 14-то ,които сменили тактиката и
резултатът не закъснял .На лице са 20кг амур за Слави и 17кг шаран за Дилянчо -мамка му.


Естествено побързах да проверя тази неразбория и изпратих най-верният си шпионин да разбере как стоят нещата.

Той разбира се не ме подведе и донесе следният секретен материал.Хванах ги какво са правили ,за да им кълве гадовете.Секретният запис е тук : https://www.youtube.com/watch?v=rHTOom8EbD8
Слънцето започна да напича типично за Джорджовдан,даже шараните започнаха да блеят и беше въпрос на време да започнем да ги „търсим ” на сено, но узото свърши и си останахме на топчета. Младежът от 18-то , да точно онзи – неможещият , висеше постоянно в нашият сектор, като започна да му се налага доста често да подобрява рекорда на Юсеин Болд след поредният писък на Siren-ите, а ние тайно крояхме планове как да разпънем шок лидери по земята,така че да се спъне следващият път, а ние да наследим добре разработеното му вече петънце.– ма на кой му пука,важното е ,че има потенциална възможност да ни клъвне и на нас покрай него.


Ето ,съдбата си знае работата и рибата отново се върна при майсторите – Ники с сбори с тая босненска 15 килограмова лакомия :

Опа грешка –това е 150 килограмовата , 15 кг. е тази :

Нощес и при мен имаше игра, като завършихме наравно – 1 откачена ,сигурно беше 50-60 -70 килограмова и 1 кепната 18 -ка.

5 ден ,последен ден, ден без дъжд отново –странно а? Палатки сухи,дрехи сухи , куче сухо, Нощта бе донесла емоции и на 14-то. Знаех си ,че са коварни . Дилянчо с пракрасен 18кг. шаран, а Славчо с този 20+ амур. Не трябваше да ги подценявам тия..Трябваше да послушам гласовете в себе си и да им пипна влакънцата с цигарето....


Митко,съседчето, неможещият, продължаваше да си пълни слинга,а аз продължавах да снимам. Баси,не съм вярвал,че ще ме заболи пръста от снимане-трябва да слагам напръстник следващият път.



Последна вечер – на Митко си му кълве....пак дееба , при Дилянчо и Слави, нещата утихнаха,като при нас също – пожелахме си спокойна вечер и тих сигнализатор и се унушкахме.
Разбира се Слави не беше разбрал,че трябваше да се наспим и прееба работата с тая 19-ка.

6 ден , гаден ден,скръб, мъка,жега,време е за тръгване.Митко си брои рибите – тамън 9 броя от 10 до 22:500 кг. ,става ми още по-гадно . Чегъртане на калта,събиране на катуна,подреждане по 10 пъти в колите,но всеки с усмивка на лице,че въпреки атмосферните условия,въпреки групирането на рибата за хайвер успяхме да излъжем по нещо и най-важното изкарахме страхотни 5 дни на страхотен водоем в страхотна компания,пък рибите са си бонус- и с тях и без тях пак ще сме на гьола.

Живи ,здрави и много положителни емоции през предстоящият сезон и като за финал един кратък видео –обзор от наШто ауто.