Риболов по Никулден
Публикувано на: Пон Дек 12, 2005 08:49
Последния месец получих информация за кълване на шарани от яз.Тополница. Сезона си отиваше, а нямах време да посетя добре познатият ми язовир. От една година не бях ходил нито веднъж, а наистина имах голямо желание да направя един риболов там.
Тъй като всяка година ходя за риба на Никулден или около тази дата, нямаше начин и сега да не е така.
Не ми трябваше много да убедя hristocarp и в един ден от миналата седмица пристигнахме на язовира. Точно място няма да споменавам, а само ще кажа, че не е възможен подхода от към брега, но е в близост до с. Мухово. Влезнахме с лодката да разгледаме предварително набелязаните места. Бяхме приятно изненадани, когато на едно от тях, в близост до брега, сонара показа някакви по-едри риби. На брега в близост до това място стоварихме багажа и започнахме подготовката. Тъй като излета щеше да бъде само от два дни, наличието на някакви риби и студената вода, решихме да подхраним умерено с мисълта да не прехранваме рибите и ако това са шарани да могат да се доберат и до нашата стръв.
Захранихме с по около 300-400 грама на въдица, като използвахме няколко вида семена и комбинация от два вида протеинови топчета.
Към 10:00 часа всичките 6 въдици бяха заметнати и оставаше да се наслаждаваме на спокойната природа, липсата на каквито и да било хора и да очакваме някой зимен шаран да реши да хапне от предложената стръв.
Първия ден нямахме никакви индикации за каквито и да е риби от водоема. През нощта температурите паднаха доста и конденза по въдиците и влакното замръзна. Сутринта всичко беше покрито със лед. Дори и някоя риба да е искала да клъвне нямаше как да я усетим. Не че и сме имали голямо желание да излизаме от палатка. На сутринта Христо забеляза, че на една от неговите /замръзнали/ въдици влакното е отпуснато пред върха. При изваждането на същата се оказа, че на другия край има някаква риба. След малко на повърхността се показа един малък люспест шаран. На око рибата не бе по-голяма от два килограма. Пуснахме я обратно да викне и родителите си. Беше клъвнала на комбинация от царевица и протеиново топче.
В мълчание от страна на сигнализаторите преминаваше и втория ден. Някъде в ранния следобед правехме планове кога да почнем да събираме багажа и единия от сигнализаторите на Ицо изпищя. Рибата много бавно развиваше влакно от разхлабената шпула. Борбата продължи около 4-5 минути и в кепа влезе един изключително красив огледален шаран. Кантара се спря малко над 5кг. Рибата отново бе харесала топчето, което се бе усладило и на малкия шаран преди това. Настроението определено се приповдигна и вече излета изглеждаше никулденски.
Христо таман бе заредил с нова стръв своята въдица и се готвеше да хвърля, когато втори от неговите сигнализатори запищяяяяяяяяяяяяяяяяя. Тъй като стоях точно до тази въдица, а Ицо бе зает с хвърляне на другата, само го погледнах въпросително и чух думите “Какво чакаш вдигай!” След миг усещах съпротивата от другата страна на влакното. След кратка и не до там толкова енергична борба в кепа влезе едричък люспест шаран с дебели оранжеви устни. Тази риба също се бе отдала на никулденските протеинови топчета. Кантара спря на 5,500 и определено гледах по-ведро. Направихме снимки на двете риби и ги пуснахме обратно на свобода.

/Снимка на огледалния шаран нямам на моето фото, а само на неговия лентов. Като се изщрака лентата ще пусна и нея./
Определено този път Христо бе направил много добри топчета и всички риби избраха само неговите, а мойте ги пропуснаха
Стояхме доста до късно на водоема, но така и нямаше други кълванета.
Прибрахме багажа по-тъмно и вече в пълен мрак пътувахме за София на топло в автомобила и доволни от този така ценен за нас излет.
Рибите в никакъв случай не са борбени както лятото, но удоволствието от времето в което са хванати е просто неописуемо.
Тъй като всяка година ходя за риба на Никулден или около тази дата, нямаше начин и сега да не е така.
Не ми трябваше много да убедя hristocarp и в един ден от миналата седмица пристигнахме на язовира. Точно място няма да споменавам, а само ще кажа, че не е възможен подхода от към брега, но е в близост до с. Мухово. Влезнахме с лодката да разгледаме предварително набелязаните места. Бяхме приятно изненадани, когато на едно от тях, в близост до брега, сонара показа някакви по-едри риби. На брега в близост до това място стоварихме багажа и започнахме подготовката. Тъй като излета щеше да бъде само от два дни, наличието на някакви риби и студената вода, решихме да подхраним умерено с мисълта да не прехранваме рибите и ако това са шарани да могат да се доберат и до нашата стръв.
Захранихме с по около 300-400 грама на въдица, като използвахме няколко вида семена и комбинация от два вида протеинови топчета.
Към 10:00 часа всичките 6 въдици бяха заметнати и оставаше да се наслаждаваме на спокойната природа, липсата на каквито и да било хора и да очакваме някой зимен шаран да реши да хапне от предложената стръв.
Първия ден нямахме никакви индикации за каквито и да е риби от водоема. През нощта температурите паднаха доста и конденза по въдиците и влакното замръзна. Сутринта всичко беше покрито със лед. Дори и някоя риба да е искала да клъвне нямаше как да я усетим. Не че и сме имали голямо желание да излизаме от палатка. На сутринта Христо забеляза, че на една от неговите /замръзнали/ въдици влакното е отпуснато пред върха. При изваждането на същата се оказа, че на другия край има някаква риба. След малко на повърхността се показа един малък люспест шаран. На око рибата не бе по-голяма от два килограма. Пуснахме я обратно да викне и родителите си. Беше клъвнала на комбинация от царевица и протеиново топче.
В мълчание от страна на сигнализаторите преминаваше и втория ден. Някъде в ранния следобед правехме планове кога да почнем да събираме багажа и единия от сигнализаторите на Ицо изпищя. Рибата много бавно развиваше влакно от разхлабената шпула. Борбата продължи около 4-5 минути и в кепа влезе един изключително красив огледален шаран. Кантара се спря малко над 5кг. Рибата отново бе харесала топчето, което се бе усладило и на малкия шаран преди това. Настроението определено се приповдигна и вече излета изглеждаше никулденски.
Христо таман бе заредил с нова стръв своята въдица и се готвеше да хвърля, когато втори от неговите сигнализатори запищяяяяяяяяяяяяяяяяя. Тъй като стоях точно до тази въдица, а Ицо бе зает с хвърляне на другата, само го погледнах въпросително и чух думите “Какво чакаш вдигай!” След миг усещах съпротивата от другата страна на влакното. След кратка и не до там толкова енергична борба в кепа влезе едричък люспест шаран с дебели оранжеви устни. Тази риба също се бе отдала на никулденските протеинови топчета. Кантара спря на 5,500 и определено гледах по-ведро. Направихме снимки на двете риби и ги пуснахме обратно на свобода.

/Снимка на огледалния шаран нямам на моето фото, а само на неговия лентов. Като се изщрака лентата ще пусна и нея./
Определено този път Христо бе направил много добри топчета и всички риби избраха само неговите, а мойте ги пропуснаха
Стояхме доста до късно на водоема, но така и нямаше други кълванета.
Прибрахме багажа по-тъмно и вече в пълен мрак пътувахме за София на топло в автомобила и доволни от този така ценен за нас излет.
Рибите в никакъв случай не са борбени както лятото, но удоволствието от времето в което са хванати е просто неописуемо.