Риболов на шарани в България
http://www.carpbg.com/forum/

Помощ водоем
http://www.carpbg.com/forum/viewtopic.php?f=1&t=21295
Страница 1 от 1

Автор:  martin kasabski [ Вто Сеп 20, 2011 13:16 ]
Заглавие:  Помощ водоем

Колеги помагайте,приятел има водоем и поради прекалено много риба му се разболяха от червенка.Та въпроса ми е как може да се оправят нещата.Благодаря предварително.

Автор:  gele76 [ Вто Сеп 20, 2011 13:17 ]
Заглавие: 

Ако кажеш къде е, ще ти кажа :lol:

Автор:  slavi253 [ Вто Сеп 20, 2011 13:20 ]
Заглавие: 

с грип и два трактора :lol:

Автор:  gele76 [ Вто Сеп 20, 2011 13:21 ]
Заглавие: 

Марто, дай скайп?

Автор:  gele76 [ Вто Сеп 20, 2011 13:25 ]
Заглавие: 

или мейл?

Автор:  gele76 [ Вто Сеп 20, 2011 13:42 ]
Заглавие: 

Айде ще го постна тук, че може да е полезно и за други арендатори ;)

Ма да не забравите, че аз съм го постнал :lol:


Червенка по шарана

Червенката по шарана е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с признаци на хеморагична септицемия и висока смъртност при зарибителния материал, докато при дву- и тригодишни риби се проявява предимно улцерозна форма (с язви).
Етиология. Проучванията през последните години показват, че червенката по шарана е сборно понятие, което обхваща две нозологич-ни единици с различна етиология - пролетна виремия по шарана, която се причинява от вирус, и еритродерматит, чиито етиологични агенти са бактерии от род Аеромонас и Псевдомонас. Последните обитават водата, тинята и почвата, а често са доказвани и в храносмилателния канал на здрави шарани. Болестният процес протича при определени условия на външната среда (резки температурни промени, влошен хидрохимичен режим и неблагоприятни зоохигиенни условия, непълноценно хранене през периода на зимуване, голяма гъстота на посадката, транспорт и др.), които понижават резистентността на организма.
Е п и з о о т о л о г и ч н и о с о б е н о с т и . И з т о ч н и к н а и н ф е к ц и я с а предимно болни и умрели риби или шарани в инкубационен период. Осъществяването на интензивни производствени и технологични връзки между отделните стопанства при нарушаване на ветеринарномедицинските изисквания за транспорт и диагностичен контрол създава условия за разпространение на т. нар. "първични източници на инфекция". Водата и общият рибовъден и риболовен инвентар също имат определено епизоотично значение. Допуска се, че някои ектопаразити и кръ
восмучещи (въшки и рибни пиявици) участват при предаването на вируса на пролетната виремия.
В ъ з п р и е м ч и в и к ъ м з а б о л я в а н е т о с а р а з л и ч н и т е р а с и шарани - люспест, огледален и гол шаран, докато растителноядните видове риби - толостолоб и амур са устойчиви. По тази причина в неблагоприятните стопанства се прилагат с успех смесени посадки. С това се постига разреждане плътността на зарибителния материал, но се запазва рибопродуктивността от единица водна площ. Описани са редки случаи на заболяване при други видове от сем. Шаранови - каракуда, платика и лин.
Пролетната виремия, известна досега като остра форма на червенката, засяга предимно зарибителния материал. Проявява се при повишаване температурата на водата над
13-14°С през пролетно-летния период, а смъртността може да достигне 70-80%.

Еритродерматитът по шараните, описван като хронична форма на червенката, засяга дву- и тригодишни риби и производители в края на лятото и есента. Основните загуби са от забавяне растежа и нарушаване външния вид на рибите за консумация. Смъртността е ниска и в някои случаи достига 15-20%.
Клинична к а р т и н а и п а т о л о г о а н а т о м и ч н и изменения. Пролетната виремия по шарана и еритродерматитът показват голямо разнообразие в клиничното проявление.
Пролетната виремия се проявява с признаците на септицемия. Продължава около две-три седмици и бързо обхваща отделните басейни. Болните риби плуват лениво в крайбрежните слоеве на водата или се струпват на в тока, не приемат храна и загубват рефлекса за страх. По тялото им се установяват хиперемични участъци, особено в основата на гръдните и коремните перки. С развитие на процеса те преминават в хеморагични петна с различна големина и конфигурация. Често се наблюдава едно- или двустранен екзофталмус, настръхване на люспите (лепидортозис) и подуване на корема (различна степен на асцит). Аналният отвор е зачервен, кратерообразен или изпъкнал и при натиск от него изтича стъкловидна, полупрозрачна или хеморагична течност. При голите шарани понякога се проявява кожномехурчеста форма с поява на характерни мехурчета, изпълнени със серозна или серозно-хеморагич-на течност.
При аутопсия се установяват значително количество серозно-хеморагична течност в коремната кухина, обща хидропсия (едем на мускулатурата и вътрешните органи), кръвоизливи по миокарда, стената на плавателния мехур, както и силно изразен катарален или катарално- хеморагичен ентерит. Перитонеумът често е загубил характерния си седефен блясък и има сивопепелив цвят.
При еритродерматита по повърхността на тялото се появяват възпалителни участъци, често в местата с механично увреждане. С развитие на процеса в периферията на засегнатите участъци започва хеморагично възпаление, последвано от некроза на тъканите и оформяне на язви с неправилна форма и различна големина. Броят им варира от 1-2 до 8-10 на риба. Около ръбовете им се оформя по-тъмен пръстен вследствие натрупване на меланин, а дъното има червен цвят. При оздравяване язвите цикатризират.
Засегнатите риби обикновено приемат храна и при патологоанатомичното изследване не се наблюдават характерни промени. Под действието на стрес фактори може да настъпи генерализация на инфекцията. В тези случаи болните риби са с намалена жизненост, отказват храна, струпват се на втока или плуват бавно в крайбрежния слой на водата и скоро умират.
Диагноза. Определя се както въз основа на характерните клинични признаци и патологоанатомични изменения, така и по данните от епизоотологичното проучване и лабораторните изследвания.

Профилактика и борба. Профилактиката се основава на система за общи ветеринарно- санитарни мероприятия. Особено внимание са обръща на карантинните мерки при доставянето на зарибителния материал. Борбата срещу червенката по шарана се води в две основни направления: рибовъдно-мелиоративни и ветеринарно-профилактични мероприятия. Практически те са насочени към поддържане на санитарното състояние на басейните, на естествена рибопродуктивност и общата устойчивост на рибите.
Неотменна част от ветеринарно-профилактичните мероприятия в неблагополучните стопанства са профилактичните и лечебните третирания. Профилактично третиране се провежда през ранна пролет, преди разселване на зарибителния материал. Производителите в маточните басейни се третират при повишаване на температурата на водата над 14° С. Най-често се използва фуразолидон в доза 150 мг/кг риба в продължение на 10-14 дни, както и комбинация от фуразолидон и метиленово синьо. С успех се прилагат също и биофуранови препарати.
За лечебно третиране се препоръчват широкоспектърни антибиотици - хлорамфеникол, тетрациклин и окситетрациклин, включени в хранителната дажба в доза 75-100 мг/кг риба в продължение на 6 дни. Напоследък в търговската мрежа се предлагат и готови медикаментозни премикси (пелекарп-нео, рупин, аправет, фуранак и др.), включващи различни химиотерапевтични средства.
Обособено е и трето направление в борбата с червенката, което включва отглеждането на популация шарани, устойчиви към заболяването по пътя на многогодишна селекция на родителски двойки.

Ае със здраве и да ме пуснете да ловя някой път с фидерО ;)

Автор:  richi bg [ Вто Сеп 20, 2011 14:45 ]
Заглавие: 

негасена вар -наи добре но трабва да се знае колко е площа има и антитбиотик но е цифра

Автор:  Иван Тачев [ Вто Сеп 20, 2011 16:56 ]
Заглавие: 

Аз знам с хидратна вар!!!!!

Автор:  martin kasabski [ Сря Сеп 21, 2011 14:47 ]
Заглавие: 

richi bg написа:
негасена вар -наи добре но трабва да се знае колко е площа има и антитбиотик но е цифра

Не е проблем парите само кажи кой е антибиотика

Автор:  gele76 [ Сря Сеп 21, 2011 15:47 ]
Заглавие: 

martin kasabski написа:
richi bg написа:
негасена вар -наи добре но трабва да се знае колко е площа има и антитбиотик но е цифра

Не е проблем парите само кажи кой е антибиотика


Мартине, май те мързи да четеш!!!

За лечебно третиране се препоръчват широкоспектърни антибиотици - хлорамфеникол, тетрациклин и окситетрациклин, включени в хранителната дажба в доза 75-100 мг/кг риба в продължение на 6 дни. Напоследък в търговската мрежа се предлагат и готови медикаментозни премикси (пелекарп-нео, рупин, аправет, фуранак и др.), включващи различни химиотерапевтични средства.

Автор:  richi bg [ Сря Сеп 21, 2011 16:18 ]
Заглавие: 

пробвай с този по достъпен но имай впредвид ако е в много напреднала фаза болестта -по концентрирано --вземаш някакви смески олио и антибиотика и бъркаш правиш топки и от брега на през метър -на 2 метра навътре идеята на олиото е антибиэтика да остане в контакт с храната но не прекалявай та ето този---Flumiquil 50%---сложи по 3гр на 100кг живо тегло след 5-6 дни пак ако на 14-16 ден няма ефект---варта е твоят изход ---успех имай впредвид 200-300 риби макс на декар ако трябва ги разреди

Автор:  alhrist [ Сря Сеп 21, 2011 16:21 ]
Заглавие: 

Не е болка за умиране.Предполагам че проблема идва от високите температури и гъстотата на рибата.Направи една процедура с вар-гасена,негасена все е тая.Важното е да се изчисли добре съотношението кубици вода-вар.С негасената хвърляш по малко материал ама гори и прави рани.Има вариант и с хлорна вар ама изчисленията трябва да се направят много добре.Направи процедура с антибиотици.Като приключиш процедурата варирай пак водоема.Застудяването на времето ще спре развитието на болестта.

Страница 1 от 1 Часовете са според зоната UTC + 2 часа
Powered by phpBB® Forum Software © phpBB Group
https://www.phpbb.com/