ribolowen magazin

Употреба на маркер. Разучаване на дънния тип и релеф

Това нещо е незаменимо и неизбежно ако искате да разучите дъното на водоема който често посещавате. Във времето когато не кълве или в края на сезона, разбира се с разрешението на собственика! Именно тогава няма и колеги които да безпокоим с многобройните хвърляния и пляскания. Задължително си носете бележник или тетрадка и химикалка да записвате резултатите. Многото часове труд ще ви се отплатят през пролетта когато напипате рибите!

Как да си вържем маркера?
1. Пригответе си тежест за далечни дистанции (long cast), стопер и маркер
2. Вденете тежестта на основното влакно. След което нанижете и стопер, който ще предпазва вирбела на тежестта да не се заглави във възела на маркера.
3. Вържете маркера в края на така построената линия и такъма е готов.
Как да проверим релефа и типа на дъното и как да измерим дълбочината?
1. Първо се прави скица на езерото и се отбелязват местата за риболов по бреговата ивица. Ако езерото е твърде голямо за да рисува на едно парче хартия го рисувайте на части, или всяко място на отделна скица.
2. Избрали вече мястото което ще проучваме започваме. Замятаме маркера възможно най-далече. Важно – когато маркерът и тежестта удрят повърхността на водата задръжте с показалец влакното изпънато. Това може в началото да ви се стори трудно, но с практика се свиква. Защо трябва да го правите това? Тази техника позволява след потъването на маркера и тежестта да се усети типът на дъното. Когато те се удрят в дъното се предават вибрации по върха на пръта. Ако дъното е меко, то вибрациите почти ги няма или са съвсем леко доловими.
Опънете влакното и превключете макарата на анти-реверс, тогава превключете или на байтрънера или охлабете аванса, така че при леко изтегляне на влакното с пръсти то да става свободно. Тогава почвате с бавни движения да изтегляте влакно от макарата, като предварително сте измерили едно разстояние от макарата до конкретно положение на пръта – примерно 50 см. С бавни движения почвате да изтегляте влакното и да смятате. Продължавайте докато маркерът не се подаде на повърхността. Броят на изтеглянията по разстоянието, в случая 50 см, а може и по-малко за по-голяма точност, но точност тук не ви трябва, все пак няма да ловим на плувка, е равно на дълбочината! И записвате в бележника измерената дълбочина на максимално разстояние достижимо от ръка.
3. Стегнете аванса или превключете байтрънера и оберете разстоянието от маркера до тежестта. След като съпротивата на тежестта, вие знаете че маркерът се е върнал на изходна позиция, т.е. на дъното на водоема.
4. Сега придърпвате пръчката около 5 метра странично и след което насочвайки върхът към маркера и тежестта обирате влакното. Влачейки тежестта към вас по дъното на водоема се усещат различни вибрации по честотност и по плътност. Тези вибрации показват естеството на дъното. Ако вие усещате трептения с висока честота по върха на пръта то обикновено означава че дъното е чакълесто. Ако хода на тежестта е плавен то дъното е или глинесто или е нанос (При падането на тежестта и маркера върху дъното ако държите линията опъната още тогава можете да разберете какво е дъното или поне какво можете да очаквате първите няколко метра). Записваме веднага в тетрадката какво е дъното в този участък.
5. Сега повтаряме стъпка номер 3 – измерваме чрез издърпване на влакното от шпулата дълбочината на мястото. Стъпките от 1 до 4 се повтарят колкото е необходимо. Можете да мерите дълбочината и през 10 метра, но тогава ще си свършите работата на половината. А това не е хубаво. Нищо половинчато не е хубаво!
6. Веднъж след като маркерът е изтеглен на брега замятаме в ляво или в дясно от първото място и така докато не обловим ветрилообразно целият участък пред нас.
Всеки заслон, яма или нещо нетипично по дъното е място където подводните течния докарват храна и тя се спира в тях, всяко едно такова място е място точно за търсене на шаран. Ако вашето езеро е почти плоско с изключение на няколко малки издатини или вдлъбнатини то опитайте да ловите точно около тях, тъй като те несъмнено редовно ще бъдат проучвани от шаранът в търсене на естествената храна. Запомнете – не трябва да ловите в „точката“ или „островът“ – само защото другите така правят. Места като “третата топола от към пътя” или “крушата”, и още безброй наименувани места са меко казано не “топ” местата на водоема, е може и да са, но това не означава  че няма други такива. Ако вие можете да намерите области в които никой не лови риба, защото ги смятат за непреспективни, то вие проучете именно тях и ако там попаднете на “хубаво” дъно то вие сте вече с една риба в сака повече от другите. Ако вие хванете шарани там и почнете често да одите, то мястото ви няма да остане тайна. Винаги се оставят следи и мястото става “цивилизовано” и вече край със спокойствието на рибите в този участък. Имало шарани – няма шарани! От тук нататък шаранът ще асоциира това място с опасност и не само че няма да яде от там, а дори и няма да наминава.

Монтаж на маркера за обрасло дъно

Стандартния монтаж е безполезен при дъно обрасло с растителност. Това е така защото водораслите успяват да се оплетат силно около вирбела на маркера и около влакното и не позволяват да се издига маркера когато решим да измерим дълбочината. За да преодолеем този проблем обикновено на тежестта се монтира т.нар. опашка. Какво представлява тази опашка? Това е най-просто казанo едно телено рамо с халки в двата края или още по лесно е да си го направите от по-дебело и твърдо влакно. Дължината й е около 15-30 см.всичко зависи от конкретната ситуация. На едната халка се прикрепя тежестта, а през другата се прокарва влакното. В краят през който минава влакното може да се монтира и малък поплавък, корково топче, който допълнително ни подсигурява срещу оплитане във водораслите като държи тръбичката изправена. Ако държите линията винаги опъната такъв поплавък не е необходим. С повечко практика ще свикнете и ще знаете кога тежестта минава през чисто място и кога това става през място обрасло с растителност. Разликата при употребата на опашка и при употребата само на маркер е че при всяко спиране опашката се изправя вертикално и при началното подръпване има един резонанс, който при другите обстоятелства би ви навел на мисълта че дъното е тинесто или обрасло с треви. При воденето на маркера върху обрасло дъно винаги дръжте върхът на пръта високо вдигнат и така изтегляйте, а не настрани, както при чисто дъно. Така винаги ще сте сигурни че опашката с поплавъка ще е колкото е възможно по далеч от водораслите. Когато измервате дълбочината помнете че трябва накрая да прибавите към измереното и дължината на опашката.
Напоследък използвам този метод за определяне типа на дъното. Все пак в разгара на риболовния сезон е немислимо аз да ходя и да пляскам с маркера на ляво и надясно. Пък и да си призная не го смятах за толкова важно за крайния резултат. Но след като извъртях няколко капота в началото на тази година сега мисля по съвсем друг начин. Само си представете следната идилична картина: Всичко е изпипано до последния детайл, избрали сте най-удачния монтаж на стръвта, използвате най-скъпите и най-резултатните компоненти за направата на вашата стръв, избрали сте едно удобно място за бивака и чакате. Чакате, чакате ….. и нищо не се случва. Защо ли!? Ами защото сте заметнали в най-голямата тиня или в най-голямата туфа водорасли. Всичко това нямаше да се случи ако знаехте къде е паднала стръвта ви! Как да определим типа дъно със стандартното оборудване за риболов, а не с втора въдица и маркер? Много просто! След замятането на линията, в момента точно преди монтажа да удари водната повърхност с показалец спрете влакното изнизващо се от шпулата и задръжте линията опъната докато монтажа на удари дъното. Тежестта и монтажа държани под напрежение потъват с леко изразено махаловидно движение. Когато тежестта удари дъното вие ще усетите вибрации във върха на пръта. Ако тежестта удари на твърдо дъно като чакъл или глина върхът на пръчката моментално ще се отпусне и изправи. Ако обаче монтажът падне в меко дъно – тиня, нанос – тогава тя се “закотвя” в дъното и под напрежението на линията постепенно излиза, от там и движението на върха е постепенно, бавно и меко се изправя без да вибрира или отскача изобщо. С малко практика няма да бъде проблем за вас за разшифрирате всяко поведение на върха на пръта и лесно ще разпознавате типа дъно върху което сте заметнали вашата стръв.
Това което ще кажа тук е много важно! Когато усетите че монтажът ви е паднал в меко дъно, не правете като повечето хора – не придърпвайте монтажа за да го извадите от тинята или от закачката (водораслите)! Аз избягвам да правя това поради три причини:
1. Опънатият повод ограничава да известна степен шансът за безпроблемно засмукване на стръвта;
2. Опъването на монтажа може да скрие куката под някое водорасло и стръвта да остане незабележима за рибата;
3. При опъването на линията куката влачейки се по дъното може да събере купчинка водорасли и да се “скрие” или в острият й връх да се забия някоя клонка и пак оставаме валат!
През последните няколко години съм търсил шаран предимно в водоеми с тинесто или затревено дъно. Резултатите бяха подобни на тези които бих имал и в обикновен бунар! Ако си бях направил труда да разуча дънният релеф и състав на тези водоеми щях да знам как да презентирам много по-успешно стръвта и щях да си спестя доста капота. Пак ви казвам, когато мятате миг преди монтажът да удари водната повърхност задръжте с показалец влакното изпъната и изчакайте да стигнете дъното, ако върхът на пръта се отпусне мигновено значи сте на правилното място, от гледна точка на дънния релеф. Сега предпочитам да хвърлям дори и по 20 пъти но да съм сигурен че монтажът е попаднал на подходящо място. Знам че там рибата ще има по-голям шанс да стигне до него, от колкото ако беше заметнат във водорасли.
В края на риболовни излет си спомнете следната зависимост “Старанието е равно на Възнаграждението”!
Мартин Дойчинов
riboloven magazin

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *