Начало » Техника и Тактика » Истина и заблуда за монтажите – част 3

Истина и заблуда за монтажите – част 3

Куката е онази малка част от оборудването ни, която осъществява контакта с нашия улов. Особеностите на различните видове куки определят и тяхната роля – за чисти участъци или за такива с много водорасли и закачки, за плуваща или дънна стръв и още много различни ситуации.

През последните години сме свидетели, как всички фирми започнаха да правят шаранджийски куки. Различните фирми предлагат различни модели и размери куки за шаранджийски риболов. Всички с различни форми за различни приложения и монтажи.
Мисля, че всеки ще се съгласи с мен, че куките трябва да са възможно най-остри, независимо от формата им. Това е правило номер 1 при избора на кука. Това е и факторът, оказващ най-голямо значение при самозасичането на шарана.
Нека разгледаме по-отблизо основните елементи на куките и техните функции, предимства и недостатъци.
Извивката на острието на куката има голямо значение: острието може да бъде право, извито настрани и затворено навътре или комбинация от тези три възможни форми. Куките с отворено острие закачат почти винаги, но шансът да се откачи рибата при тях е най-голям. Куки с острие, затворено навътре към стеблото, много трудно откачат риба, но нанасят много поражения по устата й. Куките с изкривени настрани остриета са предпочитани от рибарите – защото тяхната форма съчетава преимуществата на другите две. Когато острието е право спрямо стеблото и леко извито настрани, броят на успешно закачените риби се увеличава, съответно и броят на успешно извадените шарани расте, тъй като те много трудно могат да се освободят от куката.
Широчината на извивката също е от значение. Куките с тесен отвор са предимно за по-малки риби. Те осигуряват добро засичане на рибата, но заради малкия си отвор не могат да пробият устата на шарана и да излязат от външната й страна. Малките куки закачат само вътрешната част на бузата и една по-борбена риба много лесно разкъсва меката вътрешна част на своята уста и се освобождава.
Жилото на куката. Най-важното за всеки един монтаж е куката да е остра. Именно оттук търпим най-много загуби. Загуби на най-ценното – изпуснати шарани. Каквото и да е жилото на куката – завито навътре, право, с контра или без контра, то трябва да е безкомпромисно остро. Много шаранджии прибягват до това, сами да си заточват затъпените куки, което аз приемам, само ако това е супер необходимо и неизбежно – иначе само и единствено ЗАМЯНА. Днес всички шаранджийски куки са заточвани или лазерно или по химичен път. Не ми е ясно как става именно, но не ме и засяга – важното е куката ми да е супер остра. Какво може да се получи, ако се опитаме сами да заострим една такава кука? Елементарно – само ще отслабим нейната здравина и ще я затъпим още повече.
Задължително преглеждайте остротата на вашата кука винаги, когато слагате или презареждате стръв. Куката, която не ни боде, или при обратно прокарване (с острието назад) по кожата ни дере, веднага я заменете с нова.
Ролята на ухото на куката също не е за подценяване. Ухото определя „движението” на куката при ваденето на шарана. Колкото по-навътре е завито ухото на куката, толкова по-навътре ще се забива тя с всеки порив на рибата. Важно е ухото на куката да бъде и достатъчно широко, за да може да се връзва тя и с твърди материали като дебело монофилно влакно (необходимост при направата на някои монтажи).
Ухото може да е право, извито навън и извито навътре. Куките с лопатки нарочно не ги слагам в тази класация, защото според мен те нямат място в риболова на шаран. Правилният избор на кука с ухо за съответния монтаж е много важна. Извитите уха навън ги употребявам при pop-up монтажи. И ще ви кажа защо – за мен максимален ефект на pop up монтажите се постига, само когато продължението на острието сключва 45-градусов ъгъл с дъното. Ако куката е с вътрешно закривено ухо, то тя е подходяща предимно за дънни монтажи и за нисък pop up. Правото ухо е може би най-универсалното. С него можеш да построиш така монтажа, че да стои и под 45 градуса, а можеш да сложиш и термошлаух, като го закривиш навътре и му придадеш ефекта на вътрешно закривеното ухо.
Дължината на стеблото също трябва да се вземе предвид. Куките по дължината на своето стебло можем да ги разделим на три вида: с късо стебло, с дълго стебло и средни.
Куките с къси и средни стебла са предпочитани за дънни монтажи на стръвта, докато куките с издължено стебло са удачни за pop up монтажи. Куките с къси стебла имат по-голям шанс да попаднат в устата на някой лакомник, отколкото тези с дълги стебла, НО куките с дълго стебло много по-трудно се изплюват от рибата. За да се предотврати откачането на куките с късо стебло, те се компенсират с широка извивка, което позволява на куката да се забие по-надълбоко и сигурно в устата на шарана. Ако рибата е по-борбена, тогава шансът да я задържите на линията и да я извадите е много по-малък, например, ако бяхте ползвали кука с дълго стебло.
Най-употребяваните номера на куките при риболов на шаран са от номер 1, 2, 4, 6, 8 до номер 10. Няма общовалидна номенклатура за големината отговаряща на даден номер кука. При някои модели кука с номер 6 отговаря при други модели на кука с номер 2.
За себе си съм си привел една табличка с размерите на стръвта и приблизителните размери на куките. Ето я:
Диаметър на стръвта
Номер кука
8 мм
10
10 мм
8
12 мм
8
14 мм
6
16 мм
6
18 мм
6/4
20 мм
4
22 мм
4
25 мм
2
над 25 мм
1
За да не виси така в пространството тази таблица, ще дам и още няколко ориентира при избора на кука, съобразена с големината на стръвта:
·                    Ако разстоянието от стръвта до куката, т.е. дължината на косъма, е 1 сантиметър при употребата на кука с класическа форма – диаметъра на стръвта трябва да е два пъти по-голям от отвора на куката. Казано иначе, ако топчето е с диаметър 14 мм, отвора на куката трябва да е 7 мм;
·                    Ако куката е с острие, завито навътре, и разстоянието от стръвта до куката е 1 милиметър, то диаметъра на стръвта трябва да е два пъти по-голям от отвора на куката;
·                    Ако разстоянието от стръвта до куката е 5 милиметра при употребата на кука с острие извито навътре, диаметъра на стръвта трябва да е ¾ по-голям от отвора на куката, т.е. ако топчето е с диаметър 16 мм, отворът на куката трябва да е 12 мм.
Цветът на куката е също един от, както се оказаха многото, фактори за избор. Черна, никелирана, хромирана, бронз… Всичкото това не оказва влияние върху риболова, може би само от естетическа гледна точка подбираме различни цветове.
Изборът на правилната кука за съответния монтаж може да е много трудна задача. Много от куките са вариации на една и съща тема, така че какво да използваме? Очевидно е, че целта на куката е да прободе възможно най-бързо вътрешната стена на устата на рибата. За да стане това ефикасно, куката и монтажът трябва да изпълняват три основни функции:
·                   Възможно най-остър връх, който остава такъв възможно най-дълго време;
·                   Монтажът трябва да позволява на куката да се върти на 360о при всеки контакт на влакното с устата на рибата;
·                   Веднъж пробила устата, куката трябва да прониква все по-дълбоко с увеличаването на напъна на рибата.
Ето няколко аксиоми за куките, които всеки трябва да знае, преди да започне да прави различни монтажи и да задълбава в сферата на модерния шаранджийски риболов:
· Изправеното острие позволява незабавното пробождане на устната кухина.
· Извитото навътре ухо спомага за моментното завъртане и усукване на куката в устата на рибата.
· Извитото стебло увеличава издръжливостта на куката при опъване.
· Широкият отвор подпомага пробождането и дълбокото проникване на куката.
· С извитото жило на куката се постига голяма издръжливост, но не и бързо пробождане.
· Куките с право жило се забиват много по-лесно.
· Извитото стебло позволява въртенето на куката.
Монтажите, които ще разгледам в този брой, могат да се разглеждат като нещо средно между плуващи и дънни. Макар че в по-голямата си част от тяхната конструкция лежат на дъното, те имат и малко плуващи елементи.
Подходящи са в ситуации, когато дъното не предразполага употребата на плуващи монтажи, но пък от друга страна има наличието на тиня или някаква тревна растителност, която може да скрие нашия монтаж от полезрението на шарана. Друга причина, която може да ни накара да ползваме подобни монтажи е, че на много места шаранът знае какво е плуваща стръв и вече не гледа с „добро око” на  нея, а дънната стръв или е потънала в тинята, или просто не го блазни с нищо и не може да го накара да я опита за нищо на света. Причината, която може да ви накара да ги ползвате е, че не знаете какво е дъното пред вас, защото водоемът ви е непознат. Дали ще има тиня, водорасли или дъното ще е чисто?!
Комбинацията на плуваща и потъваща стръв покрива горните ситуации и се справя доста успешно в надлъгването с все по-недоверчивия шаран. Употребата на плуваща и потъваща стръв на една кука изисква и някои по-специфични монтажи.

Snowman Rig

По-лесният за направа е Snowman (снежен човек) Rig. Името му идва от това, че две топчета за стръв, едното от които е плуващо, поставени едно върху друго, стоят точно като снежен човек във водата. Принципът е, че обикновеното топче задържа и неутрализира плаваемостта на плуващото топче. Така се постига неутрална плаваемост.
Този монтаж презентира перфектно и балансирано стръвта еднакво, както върху тиня, така и сред треви и пясък. Това ви дава предимство пред всички други сложни монтажи, а двойната стръв ви дава глътка въздух пред дребните нахалници.
Ето как стъпка по стъпка можем сами да си направим „снежен човек”. Необходими са:
·        25 сантиметра мек повод;
·        силиконови стопери;
·        мек шлаух;
·        здрава и остра кука;
·        2-3 минути време.
1. Вземете 20-25 сантиметра повод и му направете ухо за стоперите на стръвта.
2. Нанижете силиконовия стопер през свободния (невързания) край на повода. Винаги избирайте по-едри стоперчета.
3. След силиконовия стопер нанижете и малко парче шлаух, което да придържа косъма по-близко до извивката на куката. Това ви гарантира много повече закачени риби. Дължината на силиконовия шлаух зависи от дължината на стеблото на куката. Сами преценете.
4. Прокарайте острието на куката през силиконовия шлаух, като внимавате острият връх на куката да не закачи някоя нишка от повода.
5. Нанижете двете топчета от най-често употребявания от вас размер за стръв.
6. Промушете свободния край на повода през ухото на куката. След това преценете каква е желаната дължина на косъма и изтеглете повода.
6. Възела трябва до болка да е познат на всеки шаранджия – knotless knot (безвъзлов възел)
7. Няма нищо по-различно при връзването на вирбела от всеки друг повод. Преди употреба (замятане) е хубаво за малко по-голяма сигурност да употребявате PVA пяна.

Tandem Rig

Монтаж Тандем. Като го видях за първи път си рекох, че това е „още един ненужно сложен монтаж, измислен от англичанчетата”. За какво му е на някой така да раздалечава двете части на стръвта една от друга! Та нали така ще е по-трудно на шарко да лапне куката?!
Вярно, така ще е по-трудно да лапне куката някой малък и гладен хитрец или някоя противна плевелна риба. Но едва ли ще е каквото и да е препятствие пред устата на някой 4-5 килограмов шаран – дай боже и по-голям :)
Този монтаж работи супер. Каквото и да предпочита шарана, той може да му го предложи: дънна стръв – няма проблеми, pop up – готово. Върху каквото и дъно да го сложите, той презентира стръвта максимално добре. Ако е върху тиня, само долното топче се допира до тинята и само то поема миризмата й. Pop up топчето остава със свеж аромат много по-дълго и така запазва своята атрактивност за шарана. Попадайки върху подводни треви, долното топче се скрива, но горното остава. Ако пък монтажът попадне сред камъни отново горното топче ще ни помогне да не чакаме напразно, или поне дотолкова, че да не изгубим всякакви шансове за риба.
Необходимите материали за направата на Тандем монтажа са:
·        30-35 сантиметра повод;
·        силиконови стопери;
·        остра кука с дълго стебло;
·        и тремосвиваем шлаух;
·        както и две топчета – стандартно и pop-up.
1. Отрежете 10-ина сантиметра от повода и нанижете силиконов стопер и направете ушички от двата му края.
2. Нанижете парченце термошлаух.
3. След това вкарайте стеблото на куката в шлауха, така че ухото й да се подава от другия край. По-лесно става с ухото напред!
4. Нанижете и под горното ухо на конеца силиконов стопер.
5. След което трябва да прибегнете и до операцията с водната пара, на която термосвиваемият се шлаух са стяга около стеблото на куката.
6. Вържете останалата част от повода за ухото на куката с възел, с който връзвате вирбела. Аз лично предпочитам Half Blood Knot или Гринър.
7. Крайният резултат трябва да е такъв! Добре работещият монтаж трябва и да изглежда добре. Вирбелът на другия край на повода вържете както ви е удобно и сте свикнали. Няма нищо специфично в него.
8. Нанизвайте на горното ухо на конеца pop up топче, а долу до стеблото обикновено топче. Можете да комбинирате долу и с царевица и би се получило доста интересен „тандем”.
 Знам, че сега е зима и шаранджийското ви сърце се къса, затова не зазимявайте такъмите, а използвайте слънчевите дни и проверете някой и друг водоем. Може някой шарко да е излязъл от дълбините за следобедна закуска и да се понапече малко на слънчице.
Важното е да не се отказвате! През новата година пожелавам на всички ви много приятни мигове край водоемите и много и големи шарани.
Наслука!
Мартин Дойчинов

Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да се публикува.Задължителните полета са маркирани *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>