Начало » Техника и Тактика » Перфектния улов – Леон Хогендийк – глава 7

Перфектния улов – Леон Хогендийк – глава 7

ВЛИЯНИЕТО НА РИБОЛОВНИЯ ПРЕСИНГ ВЪРХУ ПОВЕДЕНИЕТО НА ШАРАНА, ПО ОТНОШЕНИЕ НА МОНТАЖИТЕ НИ

Описаните в предишните глави монтажи позволяват ефективно да се лови на по-голямата част от френските водоеми; т.е. водоеми които в днешно време се облавят в малка или в средна степен. Но количеството на водоемите, които изпитват силен риболовен пресинг, в близко време ще нарасне. Това е логично, до колкото количеството на шаранджиите както във Франция, така и във всички останали страни в Европа, постоянно нараства  и водоемите във Франция продължават да привличат риболовци от целия континент. Значителна част от френските риболовци се интересуват от водоеми които се обитават от предимно едри екземпляри, а и по-голямата част от европейските гости се интересуват основно от риболова на големи шарани. В следствие на тази тенденция, определено количество от големите водоеми и една значителна част от малките водоеми вече са подложени на силен риболовен пресинг. Този пресинг в различна степен влияе на общото поведение на шараните; най-вече на отношението им към нашите примамки и монтажи. В ред случаи тези поведенчески промени правят риболова много по-сложен от преди. В тази глава ние ще анализираме тези изменения в поведението на шараните, проблемите които те поставят пред нас в тази връзка и способите за тяхното решаване.

Наблюдения

Когато се говори за недоверчиви шарани, то често се подразбират риби, които са станали такива в следствие на риболовния пресинг, независимо че и в естествената си среда шараните са недоверчиви, дори и никой да не ги лови. Инстинкта им за самосъхранение се развива от най-ранна възраст, до колкото още в първите дни на съществуването си са подложени на всевъзможни опасности, които заплашват живота им и това е така, докато достигнат до такива размери, че хищните риби да престанат да се интересуват от тях. По този начин, шараните придобиват способността да формират определена недоверчивост по отношение на това, какво представлява опасност за тях. Става дума, единствено за поведенчески навици, придобити по опитен път. В противовес на недоверчивостта, шараните са склонни да проявяват любопитство. Тази тяхна черта ги заставя да игнорират някои видове опасности и да допускат грешки. Ако не беше тази тяхна черта, риболова на шарани би бил неизмеримо труден и сложен. Когато ние захранваме, то всичко на всичко възбуждаме тяхното любопитство. Преодолявайки бариерата на предпазливостта те постепенно губят недоверчивостта си и започват все по-охотно и по-охотно да се хранят с нашите примамки – докато не произтече нещо негативно за тях.  По този начин, благодарение на захранването, ние подлъгваме шараните по-лесно да извършат грешка, а на нас да ни бъде по-лесно да ги ловим. Разбира се, не всички шарани са еднакви! Дивите шарани, които са раждани в естествените си обитания и са сравнително по-малко любопитни от колкото хибридните форми на шарана. Хибридните форми обикновено са частично или напълно лишени от люспи, раждат се и подрастват в рибовъдни стопанства и вродената им недоверчивост е значително притъпена. Те са всеядни и поради това се интересуват от значително по-разнообразна храна. Към всичко това следва и да се добави, че независимо от това дали шараните са диви или хибридни и в каква среда са се появили, всред тях има отделни индивиди, които са значително по-недоверчиви или значително по-любопитни от останалата еднородна маса. Това и обяснява, защо някои шарани се ловят по-лесно от другите.
Не си мислете че само големите шарани, подложени на силен риболовен пресинг са недоверчиви. Малките шарани могат да бъдат също толкова недоверчиви, дори и в естествената си среда и не подложени на риболовен пресинг. Само натрупания опит и експериментирането могат да ни подскажат как да оптимизираме монтажите си, в зависимост от риболовните ситуации с които се сблъскваме.  За тази цел ние трябва да прекараме много дни по бреговете и да хванем много шарани от всякакви размери. Аз винаги съм се удивлявал как някой който лови само”биволи” си позволява да дава съвети и уроци по риболовно майсторство. Или някой, който е хванал за една година всичко на всичко, няколко десетки шарана (повече или по-малко). За да се научим да ловим, или по-точно: за да ловим по-добре, трябва да се интересуваме и от количествения резултат; т.е. има и по-малки шарани, риболова на които доставя истинско удоволствие на поклонниците на този спорт…
До колкото шараните постоянно се ловят, тяхното поведение също се изменя постоянно. Пробвайте да завоювате тяхното доверие с помощта на захранването след като всеки път, пристъпвайки към храната те получават „наказание”- убождането от куката и травмиращото последващо изваждане на брега. Напълно нормално е те в края на краищата да престанат да се интересуват от нашите примамки. Този принцип действа и при дресировката на някои домашни и циркови животни. Ако животното се държи добре – възнаграждават го с помощта на лакомство; ако се държи зле – получава наказание. Всеки път когато шарана получава убождане от куката – той все едно получава наказание, от което следва че не трябва да се докосва до примамката!
Някои шарани „съобразяват” бързо, други по-бавно и рано или късно започват да се опасяват от нашите примамки, което се отразява по един или друг начин и в различна степен на риболова. В по-големите водоеми, където има храна навсякъде, шараните постоянно мигрират и избягват местата подложени на силен риболовен пресинг. Става дума за забранени участъци във водоемите, недостъпни за риболов зони или просто – много отдалечени от брега зони, които се намират извън обсега на риболовците. В тази ситуация, шаранджията може да стигне до успех като ползва лодка или като лови на място, което е не омфортно и неудобно за останалите риболовци. Няма да са му необходими и някакви специални монтажи или примамки, до колкото там където ще лови, шараните се чувстват спокойни и в относителна безопасност и не проявяват изключителна предпазливост, поне за известно време. Единственото което трябва да се направи, това е да се притисне влакното към дъното с помощта на задна тежест(беклед), ако релефа на дъното го позволява , за да не се плащат шараните от натегнатите във водата влакна- спомен от риболовния пресинг, на който са били подлагани в други участъци.
На много големите водоеми винаги може да се намери зона, която не е подложена на силен риболовен пресинг и където шараните по-малко се опасяват от нашите примамки.
На водоемите с малка площ риболовният пресинг променя поведението на шараните. Ако даденият водоем е богат на природна храна и има силно закоренени и трудни участъци, то шараните се настаняват трайно по тези места и предпочитат да се хранят изключително с естествена храна, която никога не им е докарвала неприятности. Тук обичайните способи за захранване и презентация на примамките са очевидно непригодни – те въобще няма да дадат резултат, или ако има такъв, той ще е случаен и епизодичен; може да се използват изключително качествени захранки и примамки, но това изисква продължителен престой на водоема и доста средства! От друга страна, използването на алтернативни подходи (например риболова с отделна, високоатрактивна примамка или с ПВА-торбичка) и използването на всичко, което не прилича на постоянно предлаганите примамки в този водоем, може да ни донесе определен успех и да хванем известно количество шарани, презентирайки монтажите в атрактивни участъци в които те обикновено седят и се хранят. След като сме изпробвали всичко, настъпва един момент, в който риболова става изключително труден. В тези случаи, само в определени и редки моменти и тогава когато шараните се намират в състояние на „еуфория”(примерно, рязко увеличаване съдържанието на кислород във водата), някои от тях са готови да извършат „грешка”. Подобна ситуация е много често срещаща се на водоемите във Великобритания, Холандия и Белгия.
Някои речни шарани са много подозрителни и дори малкият риболовен пресинг, много бързо променя тяхното поведение по отношение на нашите монтажи и примамки.
Съществува и трети вариант, който се проявява в средно големи и бедни на естествена храна водоеми – било то и по причина на пренаселеност със шарани. В миналото, тези водоеми „даваха” малки и недохранени шарани, страдащи от някои заболявания. В наши дни, риболовният пресинг и съпътстващото го масирано захранване и дохранване, до толкова приучиха шараните да се хранят с нашите примамки, че те станаха зависими от тях и то в такава степен, че не само че не гладуват, но и наддават на ръст.  Днес във Франция съществуват редица водоеми, в които огромните шарани нарастват само и единствено благодарение на захранките и примамките, подавани от риболовците! Тук, независимо от риболовният пресинг, шараните продължават да се хранят с нашите подаяния, като успоредно с това усвояват изкуството на предпазливостта те „сортират” примамките и всячески се стремят да избягнат „капана”!

Видеофилмите «Korda Underwater»

DVD-тата от серията  «Underwater», създадени от екипа на «Korda», ни дават неоспорими доказателства за способностите на шараните „изкарали този курс на обучение”, с каква лекота могат да ни надиграят. Тези филми са снимани с подводни камери, които са зафиксирали поведението на шараните по отношение на нашите захранки и монтажи, при това – действията се развиват на английски водоеми, подложени в различна степен на риболовен пресинг. Аз, многократно съм гледал всичките пет филма от тази серия DVD и съумях да намеря съответствие със собствените си наблюдения и опит на някои от водоемите във Франция, като подробностите от произтичащото на дъното ми позволиха допълнително да осмисля някои неща!
91590b8fc3aabd4707f74f45f9bcd488
Знаменитите видеофилми от сериала «Korda Underwater» ни позволяват много добре да разгледаме, как шараните манипулират нашата стръв и „обезвреждат” нашите монтажи.
1) Рибата се приближава към примамката..
2) Тя поема примамката.
3-4) Рибата продължава пътя си и натяга повода. Топчето излиза от устата и куката се впива в плътта.
5) Рибата е в паника, но на този етап не се обръща в бягство. Тя се мъчи да се избави от куката, като извършва с устата засмукващи и изплюващи движения. .
6-7-8-9)  Това не помага (в този случай) Тогава рибата много рязко разтръсква глава..
10) Стреса става непоносим! Рибата най-накрая се хвърля в бягство и Дани регистрира кълване- старт! Не му провървя – на куката се оказва …лин!
Тази риба попадна в капана и беше хваната, но преди нея тази зона я изследваха няколко симпатични шарана, които или игнорираха примамката, или веднага след убождането от куката, успяха да се избавят от нея, преди Дани да успее да ги засече! След хващането на лина, Дани адаптира монтажа си и успя все пак да хване и няколко шарана.
Дани Фейърбрас (Danny Fairbrass)  е един от крупните специалисти по монтажите. Това отклонение с филмите не излиза от рамките на неговата професия и тя има предимно научно и чак след това търговско значение. Дани е един от най- запалените шаранджии които познавам. За какво в същност става дума? Ако резюмираме, то ние виждаме шараните (на различни малки или по-големи филми), които се хранят със смесена захранка (топчета, пелети, брашна, частици), разположени на няколко квадратни метра и в обзора на подводните камери.  Дадения участък са го захранвали редовно за да се намират шараните тук постоянно и да се хранят. Те безкрайно идват и преминават през участъка, отново се връщат и заминават, като всеки път поемат по малко от захранката. В средата на захранения участък се намира монтажа с примамката. Играещия ролята на риболовеца е Дани Феърбрас, който безумно се старае да хване тези шарани. Всеки път когато шараните забележат и най-малката аномалия, те игнорират примамката. Отчетливо се вижда, че някои неща изнервят рибата и я заставят да избяга или да се държи в страни от примамката: визуалната видимост на повода, приповдигнатата кука или което и да е друго, контрастиращо с дъното… а в някои случаи, даже и леко пробляскващата повърхност на куката!  Любопитното е, че тежестта с пластмасово покритие с тъмен цвят, никога не предизвиква подозрение в шараните. И така – Дани се старае да направи монтажа си колкото се може по-незабележим, оцветява го с перманентни флумастери и го притиска към дъното за да се слее напълно с него. В някакъв момент, шараните напълно престават да различават монтажа и започват да манипулират стръвта, стига това да не е плаващо протеиново топче, което те напълно игнорират. След това Дани се сблъсква със следващия проблем – шараните засмукват примамката но моментално я изплюват и при това въобще не искат да се засекът! Почувствали куката или повода, те моментално изплюват всичко от устата и повече не искат да докоснат стръвта! И чак след монтирането на много къс повод, няколко шарана (но не всеки) успяват да се засекът и хукват със забита в устата кука. Лошо вървят работите и на DVD под номер 5. Дани си е поставил задача да хване голям шаран (с тегло над 15кг) на водоем имащ репутацията на свръх труден.Отново му се налага да си блъска главата до като успее да хване най накрая няколко шарана. Този път, в повечето случаи, хванатия шаран тръска глава, куката се откача от тежестта на оловото и шараните си заминават… С други думи – шараните са се изучили да използват теглото на тежестта за да се избавят от куката! Дани все пак успява да хване голям шаран, по-малък късметлия от останалите, не успял незабавно да се освободи от куката и предизвиквайки дългоочаквания старт… В Холандия също са снимани два подобни филма от друг екип шаранджии; използван е аналогичен подход при снимането на филмите, но този път – на голямо холандско езеро. Тук , въобще не може да се сравнява риболовния пресинг, с тези водоеми на които са правени снимките от екипа  на «Korda» обаче може да се види, че поведението на шараните е аналогично същото като цяло.
Денем, шараните се хранят много по-често от колкото считат повечето шаранджии; само трябва да се открият зоните на хранене и да се приложат нужните старания и умения.
 Какво трябва да се запомни от всички тези наблюдения? Преди всичко, трябва да гледаме на нещата в реалният им контекст. Снимките са правени изключително в светло време и при относително прозрачна вода. Аз също така подметнах и това, че в силно ветровитите дни, шараните дават да се ловят с по-голяма лекота. Несъмнено това е обусловено от притока на кислород, който прави шараните много по активни, но не без значение е и това, че вълните пречупват пряката светлина и донякъде размътват водата, като по този начина, намаляват видимостта! Захранването на филмите е компактно и разположено на много малка площ, което в голяма степен влияе върху хранителното поведение на шараните: те се хранят по слабоподвижен способ и имат предостатъчно захранки, които „на място” да „пресортират” и добре да огледат всичко. В такива ситуации, ефективността на монтажите значително и неизбежно се снижава. За да се самозасече, шарана трябва да се придвижва с куката и стръвта в устата и това е една от причините поради която аз обичам да разхвърлям захранките на малко по-голяма площ – по този начин шараните се принуждават да се движат до като се хранят. Всички филми много отчетливо показват, че на близко разстояние и в относителна неподвижност, шараните имат много добро зрение и в такива ситуации то се явява един от основните му способи за възприятие; с други думи, шараните могат визуално да изследват всичко което се намира на дъното и прекрасно да различават предмети и форми, които представляват опасност.
aa02b9b065564608e004a5bb75eba7b7
Тежест с пластмасово покритие и незабележимо оцветяване
c7a7c997a833887d497ff74b591c08e7
Невидим (А) и видим (В) монтаж
Тази снимка ни позволява добре да осмислим защо противоуплитащите шлаухи, голите тежести, плаващите поводи и късчета силикон на куката, могат да паникьосат и да обърнат недоверчивия шаран в бягство!
Ще отбележа в тази връзка и още един интересен факт: аз често имам много добри резултати денем, на водоеми на които болшинството от шаранджиите имат успехи предимно нощем. Може да се отбележи и това че през деня и през нощта, шараните обикновено заемат различни сектори, макар че и това не винаги е така! Днес, аз съм убеден че много шаранджии губят своите шансове за добър риболов денем, поради това че не обръщат достатъчно внимание на добрата маскировка на монтажа и разположението на влакното. Също така, не могат и да се удържат да не захвърлят големи количества захранки, концентрирани около монтажа и куката с примамка, което заставя шараните буквално да „седят” върху петното и да „сортират” храната, правейки монтажа значително по-неефективен, при това – в известна степен това е валидно и през нощта! Не трябва да се забравя и това че ако в този участък шараните се чувстват неспокойни през деня, то вероятно през нощта ще са още по-неспокойни. В такъв план, пренебрегването маскировката на монтажите и линиите може да се отрази отрицателно и на нощните резултати! В прозрачни води тези последици ще имат разбира се и още по-негативно въздействие, от колкото във водоеми с влошена видимост, а във Франция много от водоемите (даже и на значителни дълбочини), при добра слънчева светлина са с достатъчно прозрачна вода!

Превел: Бачо Илия

Add Comment Register



Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да се публикува.Задължителните полета са маркирани *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>