Начало » Техника и Тактика » Перфектния улов – Леон Хогендийк – глава 4

Перфектния улов – Леон Хогендийк – глава 4

КАК ПРОТИЧА ХРАНЕНЕТО ПРИ ШАРАНА?

Пред вас е разгърнат многовариантен сценарий, който е призван да обясни, как трябва да протича ловенето на шарана при благоприятен ход на събитията, а също така и да покаже, какво може да се случи и да стане причината за нереализираните кълванета или загубите на риби (текстa със син цвят ).
Фаза A
 
1)     Шаранът изследва захранената зона и се храни с нашите захранки, не подозирайки нищо. Всичко върви добре.
 
2)     Шаранът се отнася недоверчиво към нашите захранки и предпочита да се отдалечи. Това е неуспех!
 
 Фаза Б
 
 1)     Шаранът се приближава към нашият монтаж. Той е незабележим. Шарана не открива нищо опасно и продължава да се храни. Всичко върви добре.
 2)     Шаранът се приближава към нашият монтаж. Той се закача (или забелязва) в натегнатото над дъното влакно и предпочита да напусне това място. Неуспех!
 3)    Шаранът се приближава към нашият монтаж. Той вижда някакъв обект с правоъгълни очертания и предпочита да напусне това място. Неуспех!
 
Фаза В
 
 1)    Шаранът забелязва и поема нашата примамка. Държейки я в устата, поема напред. Повода се натяга внезапно. Инерцията на тежестта заставя примамката да напусне устата на шарана. Куката се преобръщана на долната устна и жилото и се впива в плътта. Шаранът изпада в паника и рефлекторно хуква в бягство, ускорявайки движението си – това е „старт”. Всичко върви добре.
 
2)          Шарана забелязва и се опитва да засмуче нашата примамка, но това не се получава поради уплитане на повода или поради зацепване на куката в някакъв предмет. Шарана не настоява и продължава пътя си. Неуспех!
 3)     Шарана забелязва и поема нашата примамка, оставайки на място, а след това открива присъствието на куката или повода (или и двете), изплюва всичко и се хвърля в бягство или спокойно продължава пътя си. Неуспех!
 4)     Шарана забелязва и поема нашата примамка. Държейки я в устата продължава да се движи напред. Повода внезапно се натяга. Инерцията на тежестта заставя куката да изскочи от устата на шарана без да се е завъртяла и да се е зацепила в долната устна. Примамката с куката напуска устата на шарана и той предпочита да избяга или спокойно да продължи пътя си. Неуспех!
 
 5)     Шарана забелязва и поема нашата примамка. Държейки я в устата се движи напред. Повода внезапно се натяга. Куката се завърта на долната устна и жилото и се впива в плътта. Шарана се паникьосва и рефлекторно и с ускорение побягва, обаче куката е влезнала лошо в тъканта и се откача, преди още риболовеца да е успял да направи засечка. Неуспех!
 
Фаза Г
 
 1)     Сигнализатора започва да пищи. Риболовеца се хвърля към пръта, хваща го и засича рибата. Жилото на куката надеждно се е впило в плътта на шаранската уста. Риболовеца тактически правилно изморява рибата и след няколко минути я вкарва в кепа. Всичко е наред!
 
2)    Сигнализатора започва да пищи. Риболовеца се хвърля към пръта и прави засечка, но куката се зацепва лошо и скоро шарана се откача. Неуспех!
 3)     Сигнализатора започва да пищи. Риболовеца се хвърля към пръта, хваща го, но не прави засечка. При това, жилото на куката не прониква достатъчно дълбоко в плътта а по скоро раздира нейния повърхностен слой и рибата си заминава. Неуспех!
 4)     Сигнализатора започва да пищи. Риболовеца се хвърля към пръта, хваща го и прави засечка. Жилото на куката влиза в устната тъкан напълно, но прекалено повърхностно. То се задържа но не задълго, разкъсва устната тъкан и шарана си заминава. Неуспех!
 5)     Сигнализатора започва да пищи. Риболовеца се хвърля към пръта, хваща го и прави засечка. Жилото на куката напълно и надеждно влиза в устната тъкан на шарана. Риболовеца обаче, ненадеждно и колебливо вади рибата и тя успява да влезе в закачки или да пререже линията на някакъв остър предмет. Неуспех!
 6)     Сигнализатора започва да пищи. Риболовеца се хвърля към пръта, хваща го и прави засечка. Жилото на куката напълно и надеждно влиза в устната тъкан на шарана. Риболовеца уверено вади рибата, обаче един от възлите на монтажа се оказва недостатъчно здрав и надежден и улова си заминава. Неуспех!
 
 На какво могат да ни научат подобни сценарии? На много! В 9 от 12 случаи, непосредствения виновник за загубите на риби в шаранджийския риболов се оказва монтажа (или общата презентация на примамката)! Практически, повечето риби се губят в стадии Б и В – много повече, от колкото си мислите. Как да елиминираме тези загуби? Много просто: достатъчно е да се отдели повече време и внимание на монтажите; да се ползват само тези, които са надеждни от гледна точка на механиката, като се оптимизира и общата подводна презентация на монтаж и примамки, комбинирайки я с адекватното захранване и дохранване!
 
 

ДА ХВАНЕМ ШАРАНА В „КАПАН”:

Перфектния улов
а) Засмукване на стръвта:
При храненето, шарана засмуква храната със сила, която е необходима за бързото и придвижване в посока на глътката. В случаите на такова „вземане” на нашата стръв, тя се оказва в устата на рибата и е достатъчно дълбоко.
б) Шарана се убожда на куката:
Засмуквайки нашата примамка, шарана при последващото си преместване натяга повода до упор в тежестта. Силата на инерцията на тежестта заставя примамката и куката да напуснат устата на шарана. Благодарение на специфичната концепция на механиката на нашите монтажи и това, че тежестта се намира под шарана, след завъртането на куката на долната устна на рибата, нейното жило се ориентира в посока надолу. След това, под влияние на теглото на тежестта, леко влиза в тъканта на долната устна. В зависимост от ъгъла на захождане и последващо оттегляне на шарана към и от примамката, куката може да се зацепи в единия от двата ъгъла на устата.
Перфектния улов
в) Шарана се хвърля в бягство:
  Убождането от куката предизвиква реакция на паника и шарана рефлекторно ускорява своето движение, заставяйки куката да се впие дълбоко в плътта. Шарана „хуква” със забита в устните кука и това е кълване- „старт”!
Перфектния улов
При използването на самозасичащи монтажи, шарана рядко се засича за горната устна(А). В случаите на много къс косъм, убождането често се случва в дълбочина и е в единия от ъглите на устата (В), в зона където тъканта е нежна и това повишава риска от откачане. Добрия монтаж най-често ще засече шарана или в края на долната устна (D) или в близката част на ъглите на устата (C). В тези зони тъканта е здрава и плътно заседналата кука няма да се откачи.

ТЕСТВАЙТЕ КОСЪМА!

Тестването на косъма, на пръст на ръката, позволява да се провери правилното функциониране на нашия монтаж с дънно протеиново топче. Достатъчно е, за тази цел да хванем вирбела на повода и да го изтеглим между хоризонтално насочените пръсти на ръката (виж снимката). Ако косъма е достатъчно мек и има необходимата дължина, то куката задължително трябва да се завърти на пръста и да се зацепи със жилото в кожата. Ако косъма е прекалено къс или прекалено твърд, или на „ниво” кука, нещо не е както трябва, то куката ще се завърти в неправилно положение и няма да попадне в целта, което практически означава: загуба на риби! Изпълнете този тест десет пъти подред. Ако куката не всеки път се обръща правилно при изтеглянето на повода между пръстите, то монтажа трябва да се усъвършенства. В този случай, удължете косъма и/или използвайте по-меко плетено влакно за него. На всички илюстрации по-долу, косъма е изпълнен като част от повода с материал «Armakord». За повечето от плетените влакна тази практика е нежелателна, обаче в случая- материала «Armakord» за косъма може да се направи по-мек, като неколкократно се приглади с нокът.
Перфектния улов
 Тест с помощта на пръстите на ръка
 Косъма има достатъчна дължина и мекота. Куката се обръща и жилото и се зацепва за кожата на ръката.
 Тук, косъма е прекалено къс, което пречи за правилното завъртане на куката
– Неудачно!
– Монтажа, представен в ляво, ще бъде много по-ефективен от този в дясно!

ДОБРАТА ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА МОНТАЖИТЕ И ПРИМАМКИТЕ

Дори и най-добрия в света монтаж, не струва нищо, ако примамката ни на дъното, има лоша презентация (например: лежи под слой тиня или куката ни е обкръжена от малки парчета боклуци) или ако повода се е уплел в монтажа или във водорасли. Дъното на което полагаме своите примамки, по чистота много рядко напомня на чиния за хранене! Ако погледнем количеството боклуци и мръсотия, с които е покрито дъното на някои водоеми, то можем да си зададем въпроса: как монтажа ни може въобще да съхрани тук своята работоспособност? И, ако си представим и всичко, което могат да сътворят с примамката „нежелани гости”, до момента в който шарана в края на краищата успее да я открие, картината става още по-страшна! Много голямо количество шарани не попадат на куката по простата причина, че когато успеят да открият монтажа с примамката, то те вече „стачкуват”- работят лошо или въобще не работят. При това, в 9 от 10 случая, риболовеца въобще няма да разбере за това, понеже при ваденето на монтажа от водата, в повечето случаи той се разплита самостоятелно, ако преди това е бил уплетен!
В този план, за да се увеличи коефициента на полезно действие на нашите монтажи, необходимо е да се обърне внимание на два извънредно важни допълнителни момента: трябва да се обезпечи това, че монтажа ни винаги да попада правилно във водата и нищо да не му пречи при риболова в последствие. За тази цел е необходимо да направим така, че монтажа по никакъв начин да не е в състояние да се уплете, а в процеса на риболова – по никакъв начин да не се премества по дъното! По-долу са разгледани основните причини за уплитанията, а също така са дадени и препоръки за тяхното отстраняване.
Проблем: при замятането, повода се уплита около основното влакно.
Решение: следва да се използват по-тежкипримамки (или утежнения в момента на замятането: добавяне на протеинови топчета на PVA – стрингер), а също така да се избягват късите, камшични замятания с пръта и късото провисване на тежестта под върха на пръта.
При замятането на сравнително лека примамка, съпротивлението на въздуха я притиска към основната линия и това способства за уплитанията. При утежнената примамка, центробежната сила я отдалечава от основната линия и това минимизира риска от уплитане.
При късото, камшично замятане, възниква бързо, въртеливо движение на примамката около тежестта и това също може да доведе до уплитане по време на полета или при приводняването. За избягването на това, трябва да се замята „меко”, с по-дълго движение и с достатъчно голямо провисване на линията под връхния водач; тогава, примамката ще може свободно да се „колебае” по време на полета, над тежестта и основната линия.
Проблем: при пропадането на монтажа към дъното, повода се уплита около основното влакно.
Решение: при замятането, трябва леко да се задържи влакното в последната фаза на полета и да се блокира в момента на приводняването на тежестта; след това – монтажа трябва да се спуска към дъното при натегната линия.
Спирането на монтажа в края на полета, заставя примамката заедно с повода да се изпънат и да заемат правилно положение – пред тежестта.
Отпускането на тежестта към дъното, при натегнато влакно, позволява да се обезпечи и съхрани положението на повода с примамката пред него, в резултат на което повода и примамката не се уплитат в основното влакно. Този прийом ни позволява да преценим както дълбочината, така и характера (твърдостта) на дъното в точката на падане на монтажа. В действителност, колкото по-дълго пропада тежестта, толкова дълбочината е по-голяма. След това: ако тежестта пада върху твърд грунт, свития от тежестта и натегнатата линия, връх на пръта, рязко се изправя; при меки дъна това изправяне става много по-бавно или въобще не се усеща и забелязва при дебел пласт тиня.
Проблем: в процеса на риболова, с лежащата на дъното примамка си играят плевелни риби и това довежда до уплитания на повода.
Решение: следва да се използва достатъчно голяма и твърда стръв, която буди по-малък интерес у нежелани видове риба и да се ползват полутвърди поводи (например, флуорокарбонови), които плътно да лягат по дъното по цялата си дължина. Полутвърдия повод има и още един плюс: по малко е склонен към уплитания при силови замятания.
Проблема: в процеса на риболова, монтажа се мести по дъното и куката се зацепва в боклуци или водорасли.
Решение: следва да се използват по-големи тежести и да се намали натягането на линията, за по-доброто фиксиране монтажа на дъното. Ако това се окаже недостатъчно, то по-добре ловете на плаващо протеиново топче, което обезпечава „висящото” положение на куката над дъното и снижава риска от някакво зацепване на куката.
Отчитайте също така, че колкото по-сложен е един монтаж, колкото повече възли и компоненти съдържа, толкова вероятността от уплитания е по-голяма (във всяка една фаза).
Перфектния улов
A) Ако вие допускате монтажа да пропада към дъното при охлабено основно влакно, то тежестта потъва практически вертикално, като увлича след себе си основната линия и повода; те почти със сигурност се уплитат и правят монтажа не функциониращ. В този случай, при обратното намотаване с цел вадене и презамятане, линията и монтажа са склонни да се саморазплитат.
B) Полета на монтажа, трябва леко да се спира в крайната фаза, в резултат на което теглото на примамката изпъва повода напред и застава пред утежнението (C). Благодарение на това, удара на тежестта във водата става по-мек, примамката пада далеч пред него и противоположно на основното влакно (D). Тежестта пропада към дъното (E), като съпротивлението на водата и натегнатото влакно държат повода и примамката в положение пред тежестта и в никакъв случай не могат да се оплетат до лягането на дъното (F); след това, остава да се натегне линията (G), следейки монтажа да не се премести. Презентацията е превъзходна!
 

 НЕБРЕЖНОСТТА СТРУВА МНОГО СКЪПО!

 
В шаранджийския риболов, небрежността във всичките и форми, дори незначителна и смехотворна, почти винаги струва много скъпо! В списъка на казусите може да се посочи нередовната проверка на куките (остротата на жилата им) и проверката на възлите. Няма смисъл да се правят опити за ремонти на счупено или затъпено жило на кука; куката във всички случаи е загубила качеството си! Всички възли рано или късно се „уморяват” и нито един повод също не може да служи вечно. Те трябва да се проверяват редовно; в краен случай, след всяка хваната риба и навреме да се подменят. Дори и повода да не изглежда видимо повреден и да издържа тестовете на опън, във всички случай трябва да се подменя. Друга глупава небрежност е да се оставят примамките по 24 часа във водата, без да се грижим за тяхното състояние и презентация. Само в някои особени случаи (ще ги разгледаме по нататък), примамките могат да се оставят във водата за повече от 12 часа. Във всички други случаи, състоянието на примамките трябва да се проверява регулярно и периодично да се подменят. Във всички случай, ако в течение на 12 и повече часа не е имало кълване, то много е вероятно стръвта да е изядена от раци или монтажа да е уплетен. Лично аз, имам навика да проверявам и презамятам монтажите си, рано сутринта – на разсъмване, след това – повторно в края на сутринта и след това отново, в началото на вечерта. Ако в мен възникне и най-малкото съмнение (например, след серия почуквания без последващо развитие или индикарано по върха на пръта, преместване на монтажа), аз правя всичко наново – дори и да е посред нощ! Убеден съм, че тези допълнителни усилия, ежегодно ми донасят не малко допълнителни шарани. Най-очевидно е презамятането на свежи примамки сутринта; на разсъмване. Това ми позволява да хващам шарани на много водоеми, сутринта, когато други шаранджии обичат да поспиват!
Полезно е да се заинтересуваме, какво става с примамките на дъното; особено с нашите собствени примамки! Много шаранджии игнорират случайните „бип” и подръпвания, при които не трябва да се реагира с ефективна подсечка, предполагайки че те са на плевелни риби, които атакуват примамката. В действителност, много често се случва (и аз няма да спра да повтарям), че по този начин и шарани се интересуват от стръвта; тези шарани по една или друга причина не се засичат и този начин на хранителното им поведени е свързан с определени форми и причини за изключителна предпазливост, но във всички случаи ние можем да се справим с това поведение – или по пътя на видоизменение на монтажите, или с използването на други техники и/или стратегии на захранване и дохранване (към тях ще се върнем във втората част на книгата). Вярата в това, че използвайки самозасичащите монтажи, рибата не трябва да се засича, служи като още един пример за небрежност, която води до многобройни откачания.
Много риболовци игнорират и факта, че за да проникне напълно жилото на кука № 1 или 2 в устната тъкан на шарана, особено в достатъчно твърдата долна устна, трябва да се приложи и доста голямо усилие. Без подсечка, жилото на куката може да не проникне в дълбочина, да среже в последствие устната тъкан при ваденето и да последва откачане на рибата. Съветвам ви при риболов с монофилни влакна да засичате доста енергично, а при големи дистанции: два пъти или три пъти, последователно. С неразтегливото плетено влакно «Dyneema» е достатъчно и само едно рязко, но не прекалено грубо, засичане. И в единия и в другия случай е необходимо да се убедите, че влакното е добре натегнато в посока към рибата. В случай че рибата тръгне успоредно или към брега, то първоначално е необходимо да се намотае известно количество влакно, а след това да се направи засечката. След това вече не се страхувайте добре да огънете пръта за да се умори рибата и бързо да бъде докарана до кепа! Като казвам „добре да се огъне пръта”, това не означава , че трябва да се опъва като луд! Схватката винаги трябва да се води тактично и акуратно, но с достатъчно твърдост за да се противостои на забежките на рибата, която всячески се мъчи да се освободи от куката. Отчитайте и това, че ако шарана се освободи от куката при правилно засичане и вадене, то това може да е поради недобре натегната линия; респективно – много малко огъване на пръта. Независимо от всички предприети от нас мерки, откачанията никога не могат да бъдат напълно игнорирани, но броят им сериозно може да бъде минимизиран!

ВИЗУАЛЕН КОНТРОЛ НА ПРЕЗЕНТАЦИЯТА НА ПРИМАМКАТА

 
С лодка и на не дълбоки места, с относително прозрачна вода е напълно възможно да се позиционира монтажа и стръвта при визуален контрол. Това е голямо преимущество, до колкото можем да се убедим в правилната презентация на стръвта и захранката на чисто място. Разбира се, че при по-голяма дълбочина, вятър и вълни, това ще бъде доста неточно. Именно в такива условия, изключително полезен инструмент се явява специална кофа със стъклено дъно. Достатъчно е да потопите дъното на няколко сантиметра под повърхността на водата и после навеждайки глава в него, подробно и ясно да разгледате какво произтича на дъното. В прозрачна вода много добре могат да се видят всички елементи на монтажа, а също така и да се контролира количеството на захранката през определени интервали от време.
Перфектния улов

 Превел: Бачо Илия

Add Comment Register



Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да се публикува.Задължителните полета са маркирани *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>