Начало » Техника и Тактика » Перфектния улов – Леон Хогендийк – глава 2 – част 2

Перфектния улов – Леон Хогендийк – глава 2 – част 2

 Добрият възел

В тази книга аз ви представям само тези възли, които ползвам лично и които удовлетворяват всички мои потребности. Има и множество други възли, макар и не всички те да са достатъчно надеждни.
Преди имах навика да обработвам всички възли с бързо съхнещо лепило, но след това съобразих, че в края на краищата това не е задължително и понякога лепенето вместо да повиши здравината на възлите я отслабва. Сега аз лепя само един възел – „пастирския”, ако той се използва за съединяване на дебел монофил с плетено влакно. При връзването на който и да е възел, винаги е необходимо леко да се намокря със слюнка, което осигурява по-доброто приплъзване и затягане и едновременно снижава риска от повреждане, било то на монофил или на плетено влакно. В случаи на възли с навивки, винаги трябва да се следи навивките да са успоредни и да не се кръстосват как да е, в процеса на затягането. Съветвам ви задължително да подлагате на тест вече завързаните възли, прилагайки неколкократно разтягащо усилие на влакната с възела.
- Възел „Паломар”
Това е много прост и надежден възел, който аз използвам за връзване на монофилни и флуорокарбонови поводи към вирбели, карабинки и подобни. Затягането винаги се извършва чрез ненужният и подлежащ на последващо отрязване край, за да не се повреди част от повода до възела.
Перфектния улов
 
 – Паломар”: демонстрация с помощта на въженце и „ухо”
Перфектния улов
 - „Висящ” възел
С този прост и ефективен възел се привързват плетени влакна към пръстенчета или вирбели. За да се получи надежден възел, обикновено са достатъчни шест навивки.
- „Пастирски” възел
В някаква степен това е вариант на безвъзловото съединение „безвъзлов възел”. Идеален е за изготвянето на хибридни поводи, но също така е и много добър за свързването на дебели монофили с плетени влакна. Затягането на възела трябва да се извършва много акуратно. Трябва добре да се навлажни и да се затяга едновременно от двата излишни края на плетеното влакно, акуратно придвижвайки с нокти навивките, които ако са монофилни или флуорокарбонови имат склонност да се кръстосват. Нито една навивка не трябва да остава извън възела, а ако това не се получи- връзването на възела трябва да се прави отново! Стегнете неколкократно, излизащите краища, обрежете ги късо и след това обработете възела с капка бързо съхнещо лепило.
- „Безвъзлов възел”(повод и косъм)
 Най- добрия възел за куки и косъм от меки плетени влакна. На куките с „ухо” понякога има микроотсенъци, които могат да повредят повода и затова първо вържете отделно косъма и прекарайте плетеното 2-3 пъти през ухото, като по този начин се създава защитна миниобвивка. Ако ухото на куката е достатъчно голямо, вие можете да прекарате в началото и два пъти повода през него. От това следва , че никога не трябва да се използват куки с лошо огънато ухо или пък с видими с невъоръжено око, отсенъци! Ако при връзването на „безвъзлов възел” ползвате на изхода, в посока на жилото, полутвърд повод (например от флуорокарбон), то това създава ефекта на кука с огъната цев (цевта образува тъп ъгъл по отношение на повода), което значително оптимизира механичните свойства на монтажа и явно увеличава вероятност от засичането на шарана при манипулациите му със стръвта!
- Двоен „бъчвоподобен” възел
 Несъмнено, това е много добър възел за свързване на две плетени влакна.
Перфектния улов
Висящ възел с плетено влакно «Dyneema» (в дясно) и демонстрация на връзването с помощта на въженце (долу)
Пастирски възел между монофил и плетено (А) и демонстрация с въженце на възел с 5 навивки(Б) На практика този възел се изпълнява с 10-12 възходящи навивки и с 5-6 низходящи.
Перфектния улов
 – „Безвъзлов възел” с плетено влакно (А) и с монофил(Б)
Перфектния улов
«Безвъзловия възел » се връзва лесно
Перфектния улов
 
Краища на плетени влакна , свързани с двоен „бъчвоподобен”възел (в ляво) и демонстрация с въженце на възел с 3 навивки (долу). Реално този възел трябва да се връзва с 5 или 6 навивки

Кука

Деликатна тема, в смисъл, че всеки има своите предпочитания към определени модели, изхождайки от определени съображения, които обаче не винаги се оправдават. „Правилната” кука трябва да се забива(зацепва) добре и да не допуска откачания. Доброто забиване зависи не само от остротата на жилото, зависи и от формата на куката, като при това не трябва да се забравя, че всичко трябва да е съгласувано с отделните елементи на монтажа като цяло. От друга страна, откачанията могат да имат многочислени причини, които не са свързани непосредствено с куката. По нататък ние подробно ще разгледаме „идеалното” действие на монтажа, тук аз само излагам собствените си представи за куките.
Какъвто и тип куки да използвам, аз винаги проверявам остротата на жилото и правя това всеки път преди всяко замятане. Ако в това отношение възникнат макар и най-малки съмнения, непременно сменям куката. На мен ми харесват по-дългите жила, по простата причина че те проникват по-дълбоко.
Аз придавам голямо значение на дължината на цевта и на ъгъла на проникване на жилото. Не харесвам прекалено дългите цеви, поради това че създават лост, който от една страна улеснява отварянето на куката след зацепването, а от друга страна разширяват отверстието от пробождането на устните на шарана и увеличават вероятността от откачане. Освен това, колкото е по-дълга цевта на куката, толкова е по-малък ъгъла на проникване, а от там и проникването е по-повърхностно.
Ъгълът на проникване е критичен момент, макар и да не е единствения фактор, който оптимизира задържането на куката в устната тъкан на шарана. На схемата са показани 4 различни типа куки. Всички те са с еднакви размери.
Перфектния улов
Кука се отнася към типа „специални шаранджийски с кръгла извивка” («round bend» special carp). Нейният зев (X) е относително тесен, дълбочината (Y) не голяма, а ъгъла на проникване (Z)- много голям. Такава кука има склонността лесно да разкъсва устната тъкан на шарана и по този начин способства за откачаниятa.
Кука B има жило от типа „нокът” (claw-point). Нейният зев е не много широк, но дълбочината е по-голяма, а цевта къса и ъгъла на проникване е не голям. Тази кука добре се зацепва за долната устна на шарана, но за да проникне правилно и дълбоко е необходима добра подсечка; при нейно отсъствие шарана лесно се откача! Такава кука, при правилна подсечка, винаги обезпечава възможността от силово вадене на рибата; жилото и е проникнало дълбоко и надеждно, риска от откачания е минимален. Късата цев и общата и форма я правят достатъчно здрава и неподатлива на отваряне, и в частност: много подходяща за риболов с плаващи протеинови топчета с монтаж «D-rig». При използването на обикновени, дънни протеинови топчета, процента на реализация на кълването е по-малък, но не забравяйте, че безрезултатното засичане винаги е по-добрия вариант, пред откачането при ваденето на шарана, който няма да се върне пак при стръвта, а е възможно да инициира бягството и на събратята си от петното.
Кука C по свойства е почти аналогична на кука B, с изключение на това, че ъгъла на проникване теоретически е равен на нула, макар и това да се компенсира от малко по-дългата цев. На практика, тази кука „убожда” аналогично на предишната, но нейното проникване е по-повърхностно, което увеличава вероятността от откачане. Формата и не способства за достатъчно здравина и се отваря твърде лесно.
Кука D за мен е за предпочитане от всяка една гледна точка, при това: както за дънни, така и за плаващи примамки. Нейния зев е малко по-широк от на другите модели; достатъчно е дълбока; има дълго и леко наклонено към цевта, жило; нейния ъгъл на проникване е идеален (нито прекалено голям, нито прекалено малък), а формата й ми обезпечава нужните механически качества: тя лесно се преобръща в устата на шарана, лесно и дълбоко прониква в устните тъкани и е достатъчно устойчива на деформации и отваряне!
Лично аз бих избрал кука в 90% от риболовните ситуации с които се сблъсквам и кука B за няколко „много горещи места”, където е необходимо буквално и истински да се вадят рибите силово за да не се спасят с бягство в близки и опасни укрития. Куките от тези два типа днес се предлагат на пазара под различни наименования от доста фирми. Понякога те са произведени от един и същи производител и се различават само по опаковка и търговска марка.
Въпреки различните и разминаващи се мнения, аз не избирам размера на куката според големината на примамката, а правя това по-скоро, в зависимост от конкретната риболовна ситуация. Размер „2-ри” го смятам за многоцелеви – той е подходящ за повечето от риболовните ситуации. В определени места, където е необходимо да се стегне аванса до край, аз по скоро бих избрал кука 1-ви номер. От друга страна, на някои водоеми, в който незабележимостта на монтажите играе съществена роля на резултативността на кълването, аз „слизам„ до номер 4 и даже до номер 6, съчетавайки тези номера куки с малки и „облекчени” примамки. Става дума основно за водоеми, в които водата е много прозрачна, а шараните са подлагани на силен риболовен пресинг в течение на дълъг период от време.
Анализирайки своя многогодишен риболовен опит, аз си давам сметка, че за три десетилетия съм тествал десетки типове различни куки от номер 8 до номер 1/0. От какво е било обусловено това? Ами много просто: в течение на годините моето снаряжение се променяше, променяха се и условията ми на риболов, променяха се и моите познания и опит в областта на монтажите. През 80-те аз ловях в относително чисти водоеми с параболични пръти с тест 2,5 Lb; използвах тежести 70 гр. и куки с номера 6 или 8. Днес моите пръти са с тест 3,5 Lb с голям запас от здравина, моите куки са големи и здрави, моята „стандартна” тежест е 140 гр., а в някои случаи стигам и до 280гр.! Днес аз ловя в някои значително „по-рискови” водоеми и целенасочено търся много едри или много силни (речни) риби.   Затова и през последните 10 години се занимавах много с оптимизацията на монтажите си, което ме наведе до определени предпочитания към определени типове куки. Целта на оптимизацията на монтажите не е само да се снижи количеството на откачилите се риби, а е преди всичко да се повиши количеството на кълванетата, до колкото следва и да се признае, че шараните непрекъснато си „играят” с нашата стръв (без ние въобще да подозираме) и по една или по друга причина не се самозасичат! Именно в това аз съм насочил своите усилия в опитите да стигна до прогрес и смятам че последните няколко години успехите ми в тази област могат да се нарекат „впечатляващи” – навсякъде ловя явно по-големи шарани от преди!
 INFO+       Използване на тръбички (шлаухи) на куките
Целесъобразността на използването на тръбички(шлаухи) на куките рядко се оправдава. Много шаранджии нанизват отрязъци от силиконови тръбички на куките си, под предлога че това ще обезпечи отхода на косъма от цевта на куката на необходимата височина и ли че това ще осигури по-дълбокото проникване на куката при подсечката, но това не сработва! Резултата се оказва лош: по-тежка и много по-забележима кука и лоша работа на целия „ансамбъл”! При връзването на косъма с „безвъзлов възел”, той може да се позиционира на всяко едно място по цевта на куката и няма никаква нужда да се усложнява с тръбички и то, не толкова затова че ще стане по-забележим, колкото до това че без тези допълнения, монтажа е значително по ефикасен! Тръбичка(шлаух) на куката е необходима само когато се ползват много малки куки с къси цеви за ултра-незабележими монтажи или при риболов с примамка „снежен човек”, която по механика се отличава от монтажите, с дънни или плаващи протеинови топчета Само в тези два случая може да се подобрят механичните свойства на куката по пътя на използването на отрязък от термосвиваем шлаух (лек и тънък) с цел получаването на „bent hook ефект”. Не се опитвайте да ползвате истински «bent-hook», защото нашият опит показва, че този тип куки неизлечимо разкъсват устата на шарана!
Перфектния улов
 
A) Шлаух на кука номер 8 с къса цев в стил „лъжлив bent-hook
B) Примамка „снежен човек”, оптимизирана с отрязък термосвиваем шлаух
C) Уста на шаран, която многократно е била поразена от истински куки с огъната цев

Откачания

Връщаме се в темата за откачанията. Кука, която никога не се откача – не съществува! Даже и с най-добрия в света монтаж, винаги може да се случи нещо което не е било предвидено. Например: дребни остатъци по дъното, трева или водорасли могат да се зацепят в повода или куката и да станат причина за лошата работа на монтажа. Като резултат от това, шарана лошо се засича и след няколко минутна борба успява да се откачи. От друга страна, съществуват и много случаи, когато откачането може да се предотврати.
Има и определени водоеми в които откачанията са по-чести поради това, че устните на шараните са по-тънки и по-нежни: например в места с тинести дъна; но пък от моя гледна точка, тези разсъждения са не много логични. За нежните устни е достатъчно да се използват по-големи куки, които проникват дълбоко и захващат повече плът. Ако, независимо от това, откачанията продължават, трябва да се преосмислят отново отделните елементи на монтажа и цялостната му композиция – видимо той работи лошо и по мое мнение, ако шарана се е откачил от куката (не е толкова важно с нежна уста ли е или не), значи не се е самозасякъл правилно. Разбира се има и случай, когато риболовеца тегли хванатата риба с такъв идиотски ентусиазъм, че отваря куката или разкъсва устата на шарана. Нерядко подобен риболовец обяснимо не може да осъзнае грешката си. Това може и да се случи при риболов на мега-дистанции, когато шарана след подсечката бързо тръгне в страни. Риболовеца предполага, че добре е регулирал аванса, а тръгналия в страни шаран, развива съвсем малко и слабо или не развива въобще. При 300 метрови дистанции и страничен спринт на шарана, върху линията (а следователно и върху куката) има извънредно съпротивление и сила, създавано от водата, което не може да се преодолее и компенсира от регулирането на аванса. Още по-лошо се получава при тези дистанции, ако се ползват плетени влакна, които нямат никаква разтегливост. В такива ситуации трябва да сте пределно бдителни и е по-добре аванса да се разхлаби допълнително и да се затяга едва след като рибата развие определено количество влакно.
С подобни проблеми може да се сблъскате и на водоеми с голямо количество водорасли. Когато забележите при ваденето, че шарана пресича обрасъл участък или се опитва да се скрие във водорасли, незабавно трябва да се разхлаби аванса; в противен случай силата върху куката нараства многократно. Опитайте се да извличате такава риба деликатно. Много често, ако снижите до минимум натиска върху такъв шаран, той в един момент самостоятелно се освобождава от тревите и водораслите. Шарана, който се е наврял в масив от водорасли къса рядко и то разбира се… ако не бъде теглен от там със всички сили.
Причини за откачанията могат да станат и други грешки. Например ползването на много малки куки в рискови ситуации в близост до закачки. Помнете също и че при риболов с големи и дебели куки, трябва да се направи и много добра подсечка, тъй като за надеждното фиксиране на жилото на куката в устните на рибата, теглото на тежестта не винаги е достатъчно..
Ако вие не обезпечите правилната подсечка, рибата може да се откачи още в следващите няколко секунди. От това следва, че от гледна точка на „подсечката”, плетените влакна са много по-ефективни, особено при риболов на големи дистанции.
INFO+          Откачанията: технически проблем или фатална неизбежност?
 Всички ние знаем, че на риболов, късмета или липсата на такъв са фактори които не ни е дадено да управляваме. Обаче съществуват и случай, когато фиаското ни трудно може да бъде приписано към „липсата на късмет”. В частност, това се отнася и за откачанията. Да доуточним тази тема, разглеждайки всеки момент поотделно. На всеки водоем може да се случи такъв ден или такива момент, когато шараните ни се откачат един след друг. Най-често такива откачания се случват още в първите секунди след подсечката. Тази картинка е типична за ситуации, когато в зоната на нашия риболов се намират не малко шарани, които са възбудени, но на практика не се хранят! Те само засмукват и изплюват нашата примамка – за тях това е един вид „игра” За щастие, такива моменти са рядкост: обикновено са в края на размножителния период или са в разгара на лятото, непосредствено преди буря. Обикновено сценария изглежда по един и същи начин: в продължение на няколко часа, кълванетата следват едно след друго, половината риби се откачат веднага след подсечката и ние успяваме да кепчосаме само няколко риби…. за да констатираме, че са много лошо засечени, или че направо са засечени от външната страна на устата. Такава активност продължава само няколко часа и после изведнъж рязко се прекратява, не ни оставяйки време да преразгледаме и адаптираме монтажите си (които в друго време и на същото место работят превъзходно). Ако ви се е случил такъв ден, то тук по-скоро можем да говорим за липсата на късмет, тъй като е много трудно да се направи нещо по-полезно от вече направеното от вас.
От друга страна, ако на всички ваши излети, в цялостната им съвкупност, ви се откачат повече от 20% от шараните, то това е със сигурност технически проблем на ниво „монтажи”, който няма да се реши с изключително внимателно вадене, разхлабване на аванса и т.н. Точно обратното – при добре и дълбоко забита в устата кука, шарана няма да се откачи даже и при силово вадене. Ако рибата се откачи, то това означава, че куката е влезнала лошо (прекалено повърхностно или в неудачно място на устата) и следователно, проблема е създаден само и единствено от монтажа. Причината може да е в неправилно подбраната кука, в прекалено дългия или прекалено късия повод, в прекалено късият или прекалено твърдият косъм, в лошата презентация на примамката и т.н. Щателно проучвайте състоянието на дъното на мястото на риболова. Често дъното бива покрито с тънък пласт водорасли или друг „боклук”, който влошава презентацията на примамката. Това е един от тези проблеми, които вие едва ли ще откриете със сонара или при поредното изваждане на линията, но това може да се яви и една от причините за множеството откачания Следователно: може да се наложи да се вземат „образци” от дъното с помощта на тежест и кука-тройка Ако при това се открият треви или малки водорасли, то по добре е да се лови на плаващи протеинови топчета или въобще да се потърси друго място с по-чисто дъно.
При добре направен монтаж, т.е. най-добре адаптираният за конкретния риболов, процента на откачанията винаги трябва да бъде по-малко от 10% – с изключение на тези няколко упоменати по-горе дни, когато шараните се държат изключително капризно.
Превел: Бачо Илия

Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да се публикува.Задължителните полета са маркирани *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>