Начало » Техника и Тактика » Перфектния улов – Леон Хогендийк – глава 2 – част 1

Перфектния улов – Леон Хогендийк – глава 2 – част 1

ФИЗИЧЕСКИ И МЕХАНИЧЕСКИ СВОЙСТВА НА МОНТАЖИТЕ

Зимата на 1978г., двама английски шаранджии направиха първата стъпка, с която започна еволюцията на съвременните монтажи- такива, каквито ги използваме и в наши дни. Техните имена са Лен Мидълтън (Len Middleton) и Кевин Меддокс (Kevin Maddocks). Тяхното експериментално решение е монтирането на стръвта „на косъм”!!! Аз съзнателно казвам «експериментално решение», а не «изобретение», до колкото днес е известно, че и други шаранджии (даже и във Франция) са експериментирали с този монтаж и то доста преди Лен и Кевин. В този аспект, ние не знаем точно кой в действителност е бил истинския изобретател на „косъма”, но разбира се, именно благодарение на разпространението на опита на тези наши двама английски приятели, скоро след това започна истинската революция на монтажите!.
Лен и Кевин подробно се заели с изучаването на хранителното поведение на шараните по отношение на нашата стръв и примамки. Наблюдавайки шарани в аквариум те установили че стръвта, плътно долепена до куката и влакното, се посреща от рибите с много по-голямо недоверие и много често се игнорира и оставя без внимание. След многобройни тестове и дълги размишления, като краен резултат, ги осенила идеята да присъединят стръвта към куката с помощта на много тънко и гъвкаво влакно, което да обезпечава по-естественото поведение на стръвта. В този вариант стръвта се засмуквала от шараните не по-лошо от свободните и без кука примамки, обаче вече заедно със стръвта се засмуквала и куката, като оставала достатъчно дълго в устата на шарана за да се извърши засечка!
Разбира се, тестовете със шарани намиращи се в неволя не могли да бъдат представителни за риболовната ситуация в реални условия и интерпретацията на проведените опити с последващи изводи на Лен и Кевин не били съвсем еднозначни. Най-важните изводи обаче били направени: стръвта се държи естествено и монтажа „на косъм” позволява куката да остане гола, като нищо не възпрепятства по-лесното и ефективно засичане на шарана! Благодарение на колективните усилия монтажа „на косъм” постепенно се усъвършенствал. В последващите месеци и години, десетки а след това, стотици и хиляди шаранджии започнали да експериментират с този нов монтаж, неизменно стремейки се да го оптимизират.
Успеха на косъма в началото на 80-те години е неделим с появяването на протеиновите топчета, а по-късно и с използването на стопер зад тежестта. Тези три елемента можели да функционират истински ползотворно и ефективно само при съвместното им използване! Ако тогава е бил изпуснат макар и само един елемент от тази „троица”, то нямаше да има никаква революция!
Благодарение на топчето и неговата твърдост, която го правила неуязвимо за „странични” риби, най-накрая се появила възможността да се оставя монтажа във водата за много дълго време, без притеснения че стръвта ще бъде загубена до час след замятането. Използването на задния стопер («back-stop») позволявало да се използва силата на инерцията на тежестта, за сметка на която куката може да се зацепи някъде в устата на шарана. В момента на убождане от куката, шарана изпада в паника и рефлекторно се хвърля в бягство. Резултата е – рън, при това преди всичко много стремителен!
Разбира се, в началото на 80-те години самозасичащите монтажи още не са били съвършени и на много риболовци са се случвали лъжливи кълванета; да не говорим и за множеството късания на монтажите и откачанията. По това време отношението на шарана към примамките в различни ситуации, били малко понятни; неясна оставала и механиката на действие на самозасичащите монтажи. В 80-те години всички задълбочено фантазирали по тези два въпроса и в резултат се появили немалко безоснователни теории – оригинални и почти убедителни, но в същото време и съвършено погрешни.
И едва през 90-те години някои шаранджии започнали изследването на тези проблеми с помощта на по-научни подходи, основавайки се на реалните факти и изучавайки точните функции на всеки елемент от монтажа. Те постепенно оптимизирали всяко звено от своите монтажи и ги приспособили по възможно най-добрия начин към всевъзможните ситуации при риболова на шарани. Много от тях действали в условията на пълна секретност, обаче и много от техните колеги започнали да си задават въпроси: как да се обясни, че едни и съши риболовци преуспявали навсякъде и във всякакви условия и показват резултати, значително по-високи от средните?
Възможно е и именно тогава да са се зародили всички наши заблуждения относно примамките? Толкова лесно е било да се вярва, че най-преуспяващите риболовци използват по-добри примамки. Едновременно с това, шаранджийския риболов станал мода на всички континенти и започнал да се превръща в истинска индустрия. И на пазара се появили всевъзможни неща, най-вече в областта на примамки, ароматизатори, атрактанти и какво ли не.
В настояще време вече почти всички шаранджии знаят, че много ефективна примамка може да се направи дори и на основата на прости и относително не скъпи смеси и че за да се ловят шараните ефективно и повсеместно, не са необходими никакви „вълшебни” смеси! Разбира се, съществуват определени съставки и добавки, които при разумно използване значително подобряват резултатите, но те не са стотици и нито един от тях не притежава „магическа” сила! Риболовците които през 90-те години са се движели по правилния път за усъвършенстване на монтажите, престанали да се занимават със „селекция” на примамките и оставили далеч зад себе си сляпата вяра в могъществото на примамките, жертва на която вяра са и до днес много от шаранджиите!
Перфектния улов
Монтажа „на косъм” е бил описан за първи път в книгата на Кевин Мадокс „Шаранджийска треска” (Kevin Maddocks «Carp Fever», Beekay Publishers, 1981). Така е изглеждал монтажа с който Кевин е експериментирал през лятото на 1979г.
1 – основно влакно идващо от макарата; 2 – фиксиран вирбел; 3 – подвижен вирбел; 4 –повод за тежестта 8-15см; 5 – повод с дължина 45 см; 6 – косъм, привързан на извивката на куката; 7 – човешки косъм с дължина 6,5 см; 8 – земен орех (арахис), закрепен на края на косъма.
В последните години, бавно но уверено се развива истинската наука за монтажите. Шаранджиите все повече и повече се интересуват от техническите аспекти на своя риболов, подхождайки към него по-логически от научна гледна точка. Това е нормално! Кой не се стреми към прогрес? Кой не иска да хваща повече шарани? Обаче, науката за монтажите е доста сложна и изисква съобразяването и отчитането на множество параметри. Много е лесно да се пропусне който и да е от етапите за да се обърка всичко. Ето защо е много важно, до навлизане във фазата на собствено творчество, да се изучат и разберат реалните функции на всеки елемент от монтажите, започвайки с базовите!

Ключови елементи на монтажите

Тежест, повод, кука и косъм, образуват базата на всеки самозасичащ монтаж. Независимо, че всеки от тези елементи в съответствие със своите физически свойства играе отделна роля, то при изготвянето на всеки един монтаж, всички те са в един взаимосвързан ансамбъл. За конструирането на какъвто и да е монтаж, ние трябва да знаем и разбираме какви индивидуални свойства трябва да притежават отделните елементи, в зависимост от конкретната риболовна ситуация.

Тежести

Съществуват множество „семейства” различни тежести. В шаранджийския риболов ние използваме два основни типа: тежести с карабинка/вирбел (swivel leads) и тежести, които имат централен отвор за преминаване на влакното (in-line leads). Най-често тежестите са с формата на ракета (с кръгла или заострена глава), круша, топче, махало(кръгло или плоско). След това, съществуват тежести, които са производни на основните, но с по-специални форми: плоска круша, квадратна круша (square pear), профилирано махало с отвор (специално за река). Съществуват и фидерни тежести, които могат да се ползват със захранка. Ние ще се върнем по-късно пак на тази тема.
Типа, формата и теглото на тежестта следва да се избират в зависимост от условията на риболов и вида на използвания монтаж. В шаранджийските монтажи тежестта изпълнява няколко функции: позволява да се заметне монтажа на необходимото разстояние, фиксира неподвижно монтажа в облавяния участък и за сметка на своята инерционна маса, обезпечава самозасичането на шарана, когато той натегне повода.
Перфектния улов
Една от моите кутии с тежести. Предназначена е за речен риболов и обезпечава моята готовност за различни ситуации!
На практика, в зависимост от условията на риболов, ние можем да използваме тежести от 70 до 240 гр, а по някога и по-тежки. Разбира се, ако нашата основна задача е да заметнем монтажа колкото се може по-далеко, то следва да се подбере тежест, теглото на която най-добре се съгласува с мощността на използвания прът. В зависимост от използваната техника на замятане това се явяват 80-100 грамови тежести за пръти с тест 3 lb и тегло 110-140 гр. за пръти с тест 3,5 lb. Още повече- съветвам ви лично да си тествате прътите с тежести с различни тегла, за да намерите най-добрия вариант за натоварване на пръта; фабричната маркировка на прътите в много случаи се разминава с действителността. С висококачествените и здрави пръти може да се замятат сериозни тежести, но в горния случай може да се замята по-меко за да не се претовари пръта; разбира се за сметка на дистанцията. Естествено, при внасянето и установяването на монтажите с плавателни средства, теглото на тежестите не създава проблеми и аз ви съветвам в никакъв случай да не „падате” под 140 гр. (5 унции; 1 унция е приблизително равна на 28 г) – това е теглото на тежестта, което аз считам за минимално за обезпечаване на оптималната работа на самозасичащите монтажи. Като цяло: може да се счита, че колкото е по-голямо теглото на тежестта, толкова по-добре ще се осъществи самозасичането на шарана за сметка на инерционната маса на тежестта.
Далечното замятане се осъществява много по- добре с тежести от типа «Zip», ракета или круша, снабдени с вирбел в опашната част, които се съединяват с карабинки или специални клипсове. При силовите замятания, тежестите от типа «in-line» имат склонност към известна нестабилност по време на полета: това е най-вече заради повода и примамката, които в случая играят ролята на „парашут”. Това прави тези тежести и монтажи по-малко пригодни за много големи дистанции. От друга страна, на дъното тежестите от типа «in-line» имат определено преимущество – те създават максимално добри условия за самозасичане до колкото, при потеглянето на шарана първо дръпва най-масивната им предна част (глава), там където е центъра на тежестта (виж рисунката). Както ще видим по-нататък, тази особеност на тежестите «in-line» им дава известно преимущество при определени условия на риболов и с някои видове монтажи.
Перфектния улов
Примерни тежести, които най-често се използват в шаранджийския риболов :
Aракета «in-line»
Bквадратна круша «in-line»
C)  плоска круша «in-line»
D)  квадратна ракета «in-line»
E)  плоска круша с вирбел
F)  специална тежест-хранилка «Метод» (съвременно изпълнение)
G)  специална речна тежест
H)  специална речна тежест
I)   ракета с вирбел
J)  «далекобойна» тежест-ракета типа «Zip» с вирбел
K)  квадратна круша с вирбел
L)  класическа круша с вирбел
 
Перфектния улов
 
Тежест с вирбел: силата на инерцията нараства постепенно(горе)
 
Тежест «in-line»: цялата сила на инерцията действа веднага (долу)
Разполагането на тежестта и монтажа на дъното не съставлява особен проблем, ако не става дума за риболов на течение или за силно наклонени дъна. Втези случаи е необходимо да се ползват тежести, формата и теглото на които са съобразени с конкретната ситуация.
Речните тежести обикновено имат тегло от 160 до 280 гр.и се закрепят добре на дъното поради собственото си тегло, особено пък и тези които са с профилирана форма и зъбчета или издатини по повърхността. Тези тежести са подходящи за риболов на мега дистанции, при наличие на много силен вятър, който създава течение успоредно на брега. В такива сложни условия, мощното течение създава сериозна тяга върху тежестта, която възниква за сметка на налягането на водата върху влакното. Това може значително да се намали, като се поотпусне влакното за да се намали ъгъла между него и течението. Ако и това не е достатъчно, остават само два варианта: или да се лови от лодка, или значително да се намали дистанцията и да се притисне линията към дъното чрез ползването на задна тежест «backlead» (на дъното, течението винаги е по-слабо).

Перфектния улов

 

Нищо не пречи на шараните да се хранят в зони с постоянно течение. За успешен риболов на такива участъци са ни необходими тежести с голямо тегло и специална форма.
Сплеснатите и с по-голяма площ олова са по-подходящи за риболов на дъна със средно голям наклон . На много силно наклонени дъна, единствения способ за имобилизация на монтажа е неговото „провесване”, като се изнесе края на въдицата пред ръба на откоса. Друго решение е с помощта на клипса да се фиксира влакното и да се маркира някакъв ориентир за да попада монтажа винаги на едно и също място, предварително проучено с маркера. По същия начин се процедира и при риболов на отсрещен скат или срещу остров.
Действието на самозичащите монтажи се основава на използването на силата на инерцията, създавана от тежестта. Колкото тази сила е по-голяма, толкова по добре се забива куката в меката тъкан на устните на шарана. Следователно, самозасичането винаги ще бъде по-ефективна с по-тежки и „компактни” тежести, а не с такива с продълговата форма. На твърди дъна винаги е по-добре да се използват именно такива олова.
Тежестта се фиксира по-добре на глинести дъна, от колкото на песъчливи или такива със ситен чакъл, което също трябва да се отчита при оценката на ефективността на самозасечката. На силно затинени дъна е по-добре да не се използват прекалено тежки и компактни тежести за да се изключи пълното пропадане на целия монтаж с куката и стръвта в тинята. В този особен случай е по-добре да се ползват кръгли сплеснати тежести тип „махало”, с неголямо тегло , които са по-малко склонни към пропадане в мекия грунд. Ако слоя тиня е много дебел, на нас ни остава варианта да ползваме монтажа „хеликоптер”, като повода с вирбела е разположен на необходимото разстояние от тежестта.

ПОВОДИ

Перфектния улов
Като цяло, съществува възможността да избираме между четири типа поводи: меки (плетени влакна), полутвърди (монофил или флуорокарбон), твърди (дебел монофил и флуорокарбон с малка дължина) и комбинирани (едната част мека, а другата полутвърда)
Твърдите поводи се използват само в редки случаи и то със специални монтажи и за тях ще поговорим по-късно.
Поводите от меки плетени влакна, все още широко се използват от шаранджиите в наши дни и имат много съществени недостатъци: те значително завишават риска от заплитане на монтажа, често са „плаващи” (образуват плаваща дъга между тежестта и примамката), много от тях са лошо камуфлирани и визуално се откриват от шарана. За доброто им притискане към дъното е необходимо на няколко места да се облепят със специална паста на основата на волфрамов прах («Tungsten Putty»), но това допълнително увеличава риска от уплитане. Аз с големи усилия възприемам популярността на поводите от меки плетени влакна!
Също така, съществуват плетени материали за поводи с по-голяма твърдост и доста висока абразивоустойчивост. Като пример може да се посочи «Armakord» на фирмата «Korda», който във версията 50 Lb е специално предназначен за монтажи използвани при скалисти дъна и мидени полета. Това плетено влакно първоначално е било замислено за изготвянето на шок-лидери, с което се обяснява и неговата изключителна здравина.
В групата на полутвърдите материали за поводи, монофилните поводи успешно се изместват от флуорокарбоновите, които нямат „памет” и са почти невидими във водата. Аз много обичам да използвам флуорокарбон във версията 25 Lb, който е много подходящ при много риболовни ситуации. Той е относително здрав, все пак е и достатъчно мек и при това, изключително рядко са уплита. При връзването на куката с „безвъзлов възел” с флуорокарбон, на мястото на излаза на повода от „ухото” на куката се получава определен ъгъл спрямо стеблото. Тази особеност оптимизира преобръщането на куката в устата на шарана по време на засмукването на примамката и това се явява огромно преимущество, което ще разгледаме в следващите глави.
При комбинираните поводи, само последните няколко сантиметра от към страната на куката се явяват „гъвкави”. Това е положително по отношение, че стръвта получава много по-голяма свобода на движенията (това може да се окаже много важно при риболова на „добре обучени шарани”); гъвкавото звено на повода съществено подобрява работата на монтажа и в случаите на риболов с повдигната примамка. Може да се направи хибриден повод и от парче флуорокарбон и отрязък от меко плетено влакно, които се свързват директно с т.н. „пастирски възел” (виж на картинката по-долу), или да се свърже с малък вирбел.
Другата възможност е да се ползва пластифициран мек повод, като се свалят първите няколко сантиметра от покритието до куката. Също така съществуват и такива пластифицирани материали за поводи, които са с мека сърцевина от не-плетени влакна «Dyneema». Отделяйки покритието, получавате невероятно мек отрязък, представляващ снопче от отделни влакна, обаче в повечето случаи куката много бързо се уплита в тях! Не ви съветвам да ползвате материали за поводи от този тип, понеже те не дават никакви реални преимущества
Перфектния улов
 
Паста «Tungsten Putty», вид «меко олово», позволява добре да се притисне плетения повод към дъното.
Перфектния улов
 
Плетения повод с пластиково покритие «Hybrid» на компанията «Korda», позволяващо да се направят хибридни поводи без допълнителни възли.
«Идеалната» дължина на повода зависи от много фактори. В много случаи и, в частност, при регулярно, постоянно захранване с протеинови топчета (в резултат на което шараните се движат, уверено търсят и поглъщат примамката), средно – статистически нормалната дължина на повода се оказва около 25-30 см. При постоянно течение обаче, по-дългият и осигуряващ повече свободни движения на стръвта, около 40 сантиметров повод е по удачен и шарана по-лесно ще „вземе” тази примамка”. В дадения хипотетичен случай, прекалено късия повод ще има тенденцията излишно да притиска плътно към дъното примамката, или ако тя е с висока твърдост, а течението е достатъчно силно, може да се провокират много бързи, вълнообразни движения на повода със стръвта, което ще направи ефективността на монтажа много проблематична.
От друга страна, на местата където шарана е свикнал да се храни с частици от издигаща се нагоре храна, например в зоната на водовъртежи в язовири и реки е по-добре да се лови с плаващи примамки или „критични” примамки и поводи с дължина около 50 см, които в най-добрия смисъл симулират естественото поведение на стръвта с дънни монтажи.
Съществува и друг способ – той е изключително своеобразен, използва се крайно рядко, макар и често богато да се отплаща. В действителност, може да се лови с лодка, закотвена над петното и стръв, приповдигната на няколко десетки сантиметра над дъното, която при желание може да се приведе в движение. Шаран, на „управляемо” протеиново топче – да, това е възможно!
Ако по време на храненето шараните се движат незначително или предпазливо, за предпочитане е да се намали дължината на повода. Това е необходимо в случаите на много ниска активност на шараните: например зимата или лятото при големи жеги; така е и във водоеми със силен риболовен „пресинг”, също така и на водоеми с „поточен” риболов с PVA-торбички или на монтажи с хранилки „Метод” (съвременната версия на пружинообразните хранилки); във всички други случаи и тогава, когато подхранката е концентрирана на не голям участък от дъното! При тези случаи, шараните се движат плътно над петното и примамката, леко се накланят когато я поемат и почти не се движат и след това. Те много пъти засмукват за „проба”, това което най много ги интересува и изплюват това което преценят че не става за ядене. При това положение, прекалено дългия повод не представлява никаква опасност за шарана; рибата успява да открие присъствието на кука и влакно, преди повода да се натегне до тежестта и изплюва всичко без затруднение! В общи линии, проблем от този тип може да бъде решен с помощта на полутвърди поводи с дължина от 12 до 15 см. Само в някои редки случаи ще се наложат и още по-къси поводи. Винаги има смисъл да се по eкспериментира с дължината на повода, за да се определи най-добрият вариант. Сменяйте повода до намирането на такава дължина, при която броя на кълванетата ще бъде максимален, макар че и в дадената ситуация ефективността на работата на монтажа ще зависи и от ъгъла при който шарана подхожда към примамката и отхожда от тежестта. Винаги съществува фактора „случайност”, който не ни е неподвластен, но неговото влияние значително може да бъде намалено!
Перфектния улов
Дължината на повода се определя в зависимост от условията на риболов.
Като резюме може да се каже, че повода трябва да е достатъчно дълъг за да може шарана да поеме правилно и с лекота примамката; трябва да е и достатъчно къс, за да може шарана веднага след този „акт” да го натегне до тежестта. Интервала на „свободен ход” на примамката трябва да бъде достатъчен иедновременно с това, минимален. Намерения добър компромис и баланс, отчитащ поведението при хранене на шарана в конкретните условия и ситуация се явява решаващ фактор, който силно ще повлияе на очакваните от вас резултати!!
Следва продължение на 2-ра част!
Превел: Бачо Илия
Add Comment Register



Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да се публикува.Задължителните полета са маркирани *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>