Начало » Техника и Тактика » Лесният начин да държим рибата „под напрежение“

Лесният начин да държим рибата „под напрежение“

Навиците на шарана се променят веднага, след като почнем да се пробваме да го уловим. Колкото по-високо е напрежението на риболова, колкото по-интензивен е той, толкова по-бързо рибата се научава да разпознава вашата стръв и монтаж, и толкова по-трудно ще ви бъде да успеете с базовите тактики. Шаранът се учи да идентифицира определени предмети, но, за щастие, ние успяваме да предвидим поведението му, което би трябвало да ни даде крачка преднина.

В идеалния случай рибата ще дойде на вашето петно, ще засмуче всичко от него, включително и стръвта ви и секунди по-късно ще излети паникьосана.

Както казах, това е перфектният сценарий, но след като шаранът е бил закачан няколко пъти, повечето от тях ще намерят начин да избегнат това, след като разучат хранителното ви петно.

43lb красавец от Kempisch Kanal, който не можа да намери решение, как да избяга от постоянното напрежение на повода.

43lb красавец от Kempisch Kanal, който не можа да намери решение, как да избяга от постоянното напрежение на повода.

Нека погледнем от по-близо стандартната ситуация. Мисля, че повечето от вас ще разпознаят този монтаж като стандартен метод в повечето случаи, когато ловят – нормална кука, от 15 до 25 сантиметра повод и 120-грамова тежест. Шаранът засмуква куката и стръвта ви, и в момента, когато повода се изпъне, рибата се засича от тежестта на оловото. Да приемем, че това се случва за пръв път на тази риба. Тогава тя ще се паникьоса, което ще увеличи натягането върху линията ви посредством основното влакно и аванса на вашата макара, тогава рибата ще се закачи перфектно. Като рибари в тази ситуация, ние няма какво повече да направим от това, да вдигнем въдицата и да извадим рибата.

След известно време популацията на шаран във водоема ще се научи да разпознава определени сигнали. В момента, в който усетят нещо остро в устата си, по-умните от тях няма да се паникьосат. Скоро ще разберат, че е нужно да мръднат и сантиметър в посока вашето олово и налягането върху повода ви ще изчезне. Когато линията ви не е натегната, е много по-лесно за тях да се спасят от куката ви и това може да е само началото от много празни рънове за един рибар.

Магьосниците от популацията във водоема биха могли дори да вдигнат вашата 120-грамова тежест, да я преместят метър-два и всичко това без дори да се закачат.

Какво можем да научим от това? Какво би било решението тогава, за да имаме нормален рън отново?

Единият от изходите в такива ситуации е да увеличим грамажа на тежестите. Например заменете 100-грамовите с 250 такива. Това може да ви даде шанс до известна степен, като създаде за момент по-голямо съпротивление при опъването на повода.

След като шаранът се е научил да разпознава тактиките ви, на пръв поглед за него ситуацията ще е същата, но по-голямата тежест ще ви даде предимство в точния момент, като увеличи шансът ви куката да се забие достатъчно дълбоко в устата му. Именно това по-силно пробождане може да накара рибата да се паникьоса отново. Отново ние сме печелившата страна. Не мисля, че е нужно да спомена предимството на острата кука в тази ситуация.

Разбира се, все още остава момента с нулевото напрежение върху повода ви, което предполага, че по-образованите ще намерят начин да контрират и тази ваша тактика. Оттук следва, че трябва да намерим следващо решение. Вече знаем, че има ли напрежение върху част от линията ви, става трудно за рибата да се отърве от куката. Това е ценна информация, която ще използваме.

Когато бях млад и започнах да практикувам шаранджийството, посещавах няколко пъти седмично един риболовен магазин в родния ми град. Сигурно ще се запитате, с какво беше толкова специален този магазин за мен? Този магазин се ръководеше от Йохан Янсен, а Йохан беше и е един от най-мислещите мозъци. Той все още има огромно влияние върху начина ни на риболов, без повечето от нас дори да го осъзнават. След като известно време поработи като търговец, Йохан създаде успешна собствена компания „Carp Company“, за която, смея да кажа, че по онези времена бе поне десетилетие пред другите съществуващи такива със стръвта, произвеждана от нея. Като пример за това беше, че той използваше L0-30 преди много други „гурута“ в тази област да бяха чули за него. По-късно той продаде бизнеса си на голям играч от Европа и изчезна от карп сцената. Това беше и момента, в който загубих контакт с Йохан и смея да призная, че това е жалко, защото всяка минута в неговата компания беше незаменима. Той ме научи на толкова много в ранните дни на шаранджийския риболов, поради което съм сигурен, че ако се завърне в редиците ни, ще бъде топ шаранджия отново. Ако информацията ми е вярна, сега Йохан живее в Ардените, които се намират в Белгия и ходи за риба основно с мухарката.

Освен със стръвта, Йохан беше една крачка напред и в областта на монтажите. Въпреки това, всичките му монтажи си оставаха прости, но изпипани до последния детайл. Предполагам, че той беше един от първите мислещи мозъци, който осъзна разликата между това да имаш 0% или 100% напрежение върху повода и това да имаш постоянно натегнат краен сегмент на своята линия. Преди доста години Йохан написа статия по този въпрос, която по-късно стана фундамента на “Wonder rig” от Свен Хьобек. В този ред монтажът, измислен от Свен, e предшественик на известния Recoil rig или Bungee rig, който е част от арсенала на мнозина в днешни дни.

Относно Bungee rig се изписаха много статии из европейската преса. Лично аз промотирах този монтаж на доста карп шоу-та из Европа в последните няколко години и лично за мен той е доста прост за направя, но основните приказки бяха, колко дълго време отнема, за да бъде направен. За новак може да отнеме до четвърт час. Аз успявам да го направя за 5-6 минути от ваденето на куката от пакета, до свиването на термосвиваемия шлаух, до прокарването на еластичния бънджи шлаух през вирбела и слагането на стопера. Но повярвайте ми, вързал съм няколко стотин такива за последните десет години.

Много шаранджии имат проблем с нанизването на бънджи ластика на иглата и прокарването на повода им в последствие през него. Дължината на този повод може да не е прекалено голяма, в сравнение с дължината на ластичната част. Това, което има значение, е диаметърът и сечението или формата на самото влакно, защото това може да деформира крайния монтаж.

Друг проблем, който може да възникне при вас, е как да фиксирате ластичната част от двата края. Както вече споменах, аз нямам никакви проблеми с този монтаж, но коментарите, които чувам от колеги, посетили ме на щандовете по европейските изложения са, че те имат! Ако има подходящ отговор на въпроса „Как да задържим линията натегната, преди рибата да се закачи?“, то това може да е отговорът за много шаранджии, които искат да ловят с подобен монтаж.

Triggalink на Кевин Неш e eдин добър пример, как да постигнем този резултат, освен това е и много по-лесен за употреба от всички компоненти на Bungy rig. Леснотата при употребата му е най-големият плюс на този продукт.

Как да вържем triggalink rig?

Първо правим клуп на косъма на гъвкавата част на повода. Аз ползвам KNT Armourbraid, но всеки плетен повод или вътрешната част на белещ се ще ви свърши работа. След това поставяме стопера. Стоперът се поставя с цен да държи косъма в долната част на куката. Тежестта на топчето ще направи доста мощна и прецизна закачка за шарана. Тази комбинация ще затрудни всяка риба, опитала се да лапне стръвта ви и да не се закачи. Разбира се, това не ви носи никаква гаранция, че рибата ще се паникьоса и засече правилно при набождането. На този етап все още сме в „сивата зона“, където имаме набоден шаран, опитвайки всячески да се освободи от острието в устата си, преди да е изпищял вашият сигнализатор.

Чрез „възел без възел“ завързваме повода, започвайки от затворената част на ухото в основата на куката. Следващата стъпка е да използваме малко парче термосвиваем шлаух, за да направим извивка в линията. Пределно ясно е, че трябва да задържим куката на топла пара. Лично аз предпочитам старомодния шлаух пред модерните оразмерени варианти за тази цел. Те ме ограничават да използвам това, което ми се предлага, без да мога да постигна ефекта, който търся.

В другия край на линията връзваме овален пръстен. Можете да вържете повода директно към triggalink, но аз лично предпочитам употребата на пръстен, защото мога да ползвам ластичната част повече от един път с различни компоненти. Вместо да връзвате целия монтаж отново, ще смените само другата част – бързо и евтино. Първата част от triggalink rig трябва да е не по-дълга от 5 до 6 cм.

Накрая стигнахме до компонента, именувал този монтаж.  Сега връзваме triggalink, както е показано. Става също и с bloodknot, ако го предпочитате пред този. Обикновено използвам до 20 см triggalink и връзвам от другия край стандартен вирбел с използвания, преди малко възел. Triggalink монтажът, който аз ползвам, прилича на този от снимка 12. Като довършителен детайл ще скрием ринга с малко меко олово. Нужно ли е? Всъщност не е. Triggalink е потъващ материал, но малкото парченце утежнение ще допринесе за още малко напрежение върху монтажа ви, а за мен всеки детайл в този аспект е добре дощъл. Вероятно това е просто един вид внушение, лично при мен, отколкото да помага технически на самия монтаж. Логично приложение намирам, само когато работите с поп-ъп стръв.

Снимка 14 ви показва два почти идентични triggalink монтажа, но извън водата. Веднага след като triggalink попадне във водата, ще се свие до 35% от дължината си. Диаметърът му ще се разшири, което е нормално, при условие, че имаме същото количество материал с по-малка дължина.

Снимка 17 ви показва мокрия и сух triggalink. На снимка 18 ще видите еластичността на triggalink материала. Веднага щом шаранът засмуче куката, материалът се удължава и създава напрежение поради еластичността си и тежестта на оловото.

Сега вече не съществува ситуация с нула или 100 процента напрежение върху повода ви и това ще затрудни рибата да разпознае ситуацията. След като задържим натегнато влакното, шаранът ще се отърве много по-трудно от куката ви. Очевидно е, че колкото по-дълго продължи тази ситуация, толкова по-нервен ще стане противника ви и това ще допринесе до по-лесното му паникьосване. След като Triggalink си е свършил работата, той ще се държи като нормален повод при борбата с рибата.

Шаранджиите, които си падат по камуфлажните поводи, могат спокойно да оцветят материала с маркер или да използват кал от дъното на езерото. Материята ще се оцвети перфектно.

Да задържите напрежението върху повода ви в момента, в  който рибата все още не се е засякла, е ключовият фактор, който прави успешни всеки Triggalink или Bungee монтаж. От тези два подхода Triggalink e много по-лесният за връзване. Все пак изборът е ваш.

Огромен шаран от трудни води, където трябва да ползвате всеки трик.

Огромен шаран от трудни води, където трябва да ползвате всеки трик.

Ronny De Groote

Add Comment Register



Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да се публикува.Задължителните полета са маркирани *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>