Начало » Техника и Тактика » Истина и заблуда за монтажите – част 1

Истина и заблуда за монтажите – част 1

В наши дни монтажа е поставен на пиедестал така, сякаш само той има значение при риболова на шаран. Мнозина шаранджии смятат, че само правилно подбраният монтаж ще им донесе желания успех. Те явно забравят, че има други, също толкова важни неща в този риболов като избор на стръв, на място, такъми, избор на тактика на захранване и пр. Монтажът е само една малка част от цялата голяма картина, наречена риболов на шаран.

Когато не ни кълве честo си мислим: “Лош монтаж и лоша презентация на стръвта съм избрал”. И тогава неистово почваме да сменяме поводи, куки …. Изобщо обвиняваме монтажа за неуспеха си!
Монтажът е най-важната част от всяка риболовна линия! Дали!?!? Кое кара шаранът да лапне куката (монтажа)? Стръвта, разбира се! Дали не се превъзнасят функциите на монтажите? Дали залагаме на грешното, да сменяме “капана”, вместо да изберем различна “примамка”? Дали не ù е все едно на рибата, ако стръвта ù е плуваща на няколко сантиметра от дъното или е презентирана на самото дъно??? Въпроси, на които нямам категоричен отговор дори и за себе си, а едва ли да давам съвети на други хора!
Дали пък шаранът не се храни точно в този момент или пък просто предпочита нещо друго, нещо различно от това, което ние му предлагаме??? Не знам!
В първия брой на списание “Шаран” моите добри приятели и колеги Стефан Стефанов и Георги Кичуков – хора с невероятни теоретични и практически познания в риболова на шаран, засягат някои аспекти от презентацията на стръвта.
В статията на Стефан много ясно се обяснява, как стръвта се държи под водната повърхност, докато в статията на Георги става дума за това, как ПРАВИЛНО да направим своите монтажи – няколко основни неща, които всеки трябва да знае и да се ръководи от тях. Но отново се говори само за монтажи и се митологизира тяхното значение!
След откриването на “косъма” от Кевин Мадокс и Лен Мидълтън в края на 70-те години като начин на презентиране на стръвта, всичко измислено до наши дни след него е просто вариация по същата тема!
А как е открит косъма? Историята е много интересна. Кевин Мадокс и Лен Mидълтън експериментирали в голям аквариум, където могли да наблюдават, как се храни шаранът. Забелязали, че той всъщност бил доста подозрителен и дори ужасен от размахващите се пред устните му кука и повод.
Тогава Мадокс решил да представи стръвта по един много по-фин и елегантен начин – привързана към куката с един двуинчов косъм, “дарен” любезно от съпругата му. Той привързал стръвта към извивката на куката и дългата гъвкава коса позволила на шарана доверчиво да лапне примамката и да я придвижи назад в устата си към гълтачните зъби, без да усети желязната кука или дебелия повод в устните си.
Монтажът на косъм от този момент променил много шаранджийския риболов. Вече ударението било преместено от това, как да се избегне недоверчивостта на рибата към стръвта върху това, как да се извърти куката и да се забива в устните на рибата при изплюването на стръвта.
Шаранът в повечето случаи използва устата си, за да вкуси храната – всмуква и изплюва бързо. Ако той не хареса вкуса, няма да я докосне отново. Когато използвате модерни монтажи, шаранът се самозасича още при вкусването на стръвта. Специфичният начин на монтаж пречи куката да бъде изплюта.
Монофилно влакно, плетено и конец, или новите комбинирани линии за поводи от конец със силиконово покритие – всички те са добри материали за направата на различни монтажи. Не използувайте малки диаметри, тъй като те правят възли. Възползвайте се от здравината и от износоустойчивостта на по-дебелите линии.
Най-доброто в случая е комбинацията от модерен монтаж и полуфиксирана тежест. В някои ситуации е още по-добре, когато монтажът е направен за презентация на плуваща стръв. Тази част от системата зависи от конкретните условия. Ако ловите шаран там, където подводните препятствия са малко, оставете куката съвсем леко да докосва дъното, а не да се развява над него на няколко сантиметра. Това е доста подозрително, не мислите ли?! Ако по дъното има препятствия, вдигнете стръвта на няколко сантиметра.
За да засиля объркването и да увелича главоблъскането при избора на презентация, аз ще представя няколко монтажа, “подходящи” за различните ситуации.
За целта на тази статия ще разделя монтажите основно на два вида: на такива за презентиране на плуваща стръв (pop up) и на такива за дънна стръв.
В няколко броя на списанието последователно ще покажа “стъпка по стъпка” как да си направите някои от основните монтажи, както и ситуациите, при които те са най-подходящи за употреба.

Плуващи монтажи (Pop up)

За да се улесни шарана в намирането на стръвта в захраненото петно и тя да бъде засмукана, трябва да се приложи монтаж с повдигане на стръвта – плаващото топче е фиксирано със сачма от няколко грама до няколко сантиметра от дъното, където лежат и останалите топчета.
Идеята на тези монтажи е да не се позволява на куката със стръвта да ляга на дъното, за да не се заравя в тинята или да се скрива между водораслите, правейки я по този начин трудно откриваема за шарана. Разстоянието от дъното може да варира между 1 и 30 см, в зависимост от релефа и особеностите на дъното.
За да направите монтажите в тази статия, нужни са ви:
·Куки с дълго стебло – лично предпочитам Partridge of Redditch F8;
·Куки с късо стебло – Pelzer MK S IV;
· Вирбели;
·Термосвиваем шлаух;
·Пръстенчета;
· Ластичета;
·  Стопери за подвижни плувки (от по-големите);
· Монофилно влакно за повод;
·Плетен конец за повод;
·Съчми за утежнение или меко олово.

Blowback Rig

Този монтаж дава предимствата на един стандартен комби-линк монтаж. Почти универсален е! Може да се използва и за pop-up стръв и за стандартен дънна презентация. При използването на плуваща стръв, монтажът трябва да е критично балансиран – т.е. ухото на куката да е на 1 сантиметър или почти да допира дъното. Принципът му на работа е точно като на D-rig.
1. Вземете парче материал за повод, направете му “ухо” в единия край и нанижете едно пръстенче.
2. Направете възел така, че халкичката да остане вътре.
3. Стегнете и залепете с някакво моментно лепило.
4. Нанижете през халката една кука с дълго стебло.
5. Направете няколко намотки по посока извивката на куката, като започнете да намотавате от страната на ухото, която е цяла, но не оттам, където ухото се затваря, защото там материалът може много по-лесно да се протрие и да ослаби целия монтаж. След като направите 10-ина намотки, върнете с 2-3 намотки и нанижете повода през ухото на куката в посока отвън на вътре.
6. Стегнете хубаво и залепете с моментно лепило.
7. Нанижете към свободния край парченце шлаух. Това се прави при почти всички монтажи, при които ползваме по-дълги и меки поводи и които се заплитат при силни замятания от ръка.
8. Сега можете да завържете и вирбел в другия край на повода. Ползвайте вирбели с цилиндрично тяло. Много по-здрави са от другите. Най-доброто за монтажи обаче е вирбел с допълнителна халка в единия край – халката придава много повече гъвкавост на монтажа.
9. Издърпайте нанизания шлаух върху ухото, за което е вързан повода.
10. Правилно утежнение и всичко е завършено. При по-дълги поводи ползвайте утежнение на две или няколко места. Повечето брайдове за поводи след по-дълъг престой под вода се издуват и правят дъга. Това ги прави лесно забележими и отблъсква рибата. Можете, вместо със съчми, да утежнявате вашите монтажи с меко олово или с Pop up weight system.

D-Rig

Един от най-ефективните и модерни монтажи е закрепването на топчето на подобна на панта твърда елипса във формата на “D” и оттам идва и името на монтажа – “D-rig”.
Това е монтаж, предназначен предимно за представяне на плаващи топчета. Всъщност той работи също толкова добре и при представянето на стандартните топчета, лежащи на дъното на водоема. Монтажът е много подходящ за водоеми, където стръвта трябва да се представя върху тинесто или обрасло дъно. Подходящ е и в случаите, когато шаранът е много предпазлив и се отнася с подозрение към предложената му стръв. Веднъж налапана, куката е много трудно да бъде изплюта благодарение на начина, по който се върти в устата на шарана. Именно при този монтаж жилото на куката стои винаги от долната страна. Когато рибата се опитва да изплюе топчето, куката се забива на долната устна.
Колко дълъг да оставите повода с плаващото топче, вие сами преценете на място, съобразявайки се с подводната топография и естеството на дъното. Стандартните размери по принцип са: дължина на целия повод – 12-15 см, разстояние от куката до ограничителя – 1-5 см. Препоръчвам ви за ограничител да използвате меко олово или Pop up weight system и да търсите на различна височина от дъното, докато откриете най-подходящата. Монтажът много лесно се разваля, затова има някои неща, които ще ви препоръчам, за да предотвратите това. Първо, капнете малко каноконлит върху намотките на конеца, намотан върху стеблото на куката. Това е много добър начин, за да предотвратите размотаването. Второ, задължително използвайте противоуплитащи тръбички зад вирбела с повода.
D-монтажът е високоефективен и много популярен. Препоръчвам ви да го използвате и вие, особено ако смятате, че шаранът обикаля около стръвта и само я “целува”, без да може да се засече.
 1. Вземете кука с късо стебло и извито ухо навън. Нанижете влакното в малко парче шлаух (около 5 мм) и след което прокарайте и острието на куката. Предпочитам да ползвам обикновено монофилно влакно при направата на D-Rig вместо брайд за поводи.
2. Вържете куката с обикновен възел! Направете поне 12-15 намотки – така основата на дъгата ще е по-голяма и ще се дава повече свобода на движение на стръвта.
3. Стегнете хубаво, дори можете да капнете и няколко капки бързосъхнещо лепило, но предварително проучете, как то действа върху избрания от вас монофилен повод, защото при някои материали се получава разяждане, което отслабва целия монтаж. Нанижете малка халкичка на свободния долен край на влакното и го върнете назад,  като го прекарате през ухото на куката в посока отвън на вътре.
4. Вземете запалка, нагласете хубаво “дъгата” и запалете стърчащия край (на снимката няма пламък, защото трудно се прави макроснимка с участието на горяща запалка;)). Топящият се край на влакното натиснете с нокът към вътрешната част на ухото на куката.
5. Резултатът трябва да е такъв!
6. Утежнете си повода със сачма, меко олово или Pop up weight system.
7. Ако се страхувате за целостта на монофилното влакно, тогава ползвайте меко олово или Pop up weight system. Ако пък не разполагате с такива утежнители, пробвайте следния трик – вържете малко брайд върху монофилния повод и върху него стиснете сачмата.
8. А ето как трябва да изглежда накрая вашия монтаж с поставената стръв.
Лично предпочитам отделно да връзвам топчето за халката. При употребата на ластичета, често топчето “пропада” върху халката и се затруднява движението му по дъгата.

Sliding Ring Rig

Sliding Ring Rig-а работи точно както D-Rig-а! Халката се приплъзва по стеблото на куката. Когато шаранът се опитва да изплюе целия монтаж, халката с прикрепената към нея стръв се движи, но куката остава на място. Така в устата на шарана остава куката и при затварянето на устата, острието ù се забива безмилостно в долната устна. Един от най-добрите монтажи за Pop up стръв!
Куката с еднакъв успех може да бъде вързана и с брайд, и с монофилно влакно. Стръвта може да се прикрепи към халката с конец или с ластиче – няма значение!
1. Вземете кука с хубаво дълго стебло. Стеблото по ваше желание може да е право или леко закривено навътре. Нанижете един силиконов стопер за ваглер.
2. След нанизването на първия силиконов стопер се нанизва и халката. (Хубаво би били нейния вътрешен диаметър да е 2-3 мм, 1.5-милиметровите са прекалено малки и трудно се придвижват свободно по стеблото. Естествено е, че две халки, прикрепени една към друга, са най-добрия вариант. Нещо друго, което може да замести халката и то доста успешно, това е един малък вирбел. Едното ухо на вирбела се нанизва на стеблото на куката, а към другото се прикрепя стръвта. След халката се нанизва и вторият стопер.
3. Какъв тип възел да изберете, няма съществено значение. По принцип, ако ползвате кука с по-късо стебло, изберете възел, който не е върху стеблото, за да не се скъсява периметъра на движение на стръвта.
4. Няколкото капки лепило, ако не задължителни, то са препоръчителни.
5. Вземете парченце термосвиваем шлаух, около 3-4 сантиметра, и го нанижете през повода към ухото на куката. Хванете куката с пинсети или с форцепс (неща, които всеки трябва да има в своя риболовен куфар) и поставете монтажа над вряща вода или по-точно над парата, излизаща от водата. Само за няколко секунди шлауха омеква и вие можете да му придадете желаната форма.
6. А каква да бъде формата ли? Ами аз се стремя да го закривя почти до прав ъгъл. Не казвам, че това е най-удачното, но при мен именно така е давало най-добри резултати.
7. Нанизването на парче шлаух в края на повода е задължителна част от всеки повод, предназначен за замятане от ръка. Както казах и в началото, можете да избирате начин на закрепване на стръвта чрез привързване с конец или с ластиче.
8. Едно утежнение на две места с малки съчми и повода е готов за употреба!
Наслука!
Мартин Дойчинов
Add Comment Register



Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да се публикува.Задължителните полета са маркирани *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>