Така наричаме естествени и изкуствени водохранилища, непроточни, обрасли с буйна растителност. Дъното на тези водоеми е покрито с дебел пласт тиня, образувана от гниенето на водната растителност. Това от своя страна е идеалното място за развитие на шараните, тъй като те лесно намират храната си в многобройните микроорганизми и водната растителност.
Преди години, разхождайки се по брега на Байкалското блато (Чокльово
блато), съм наблюдавал как шараните бутат водната растителност и откъсват
парченца от нея. Така те буквално “цокат” на повърхността семена от водните
лилии. На такова място риболовът на дъно е почти невъзможен, освен в откритите
участъци между растителността (прозорците), но и там дъното е толкова тинесто,
че 40 см повод с монтаж Pop-Up
потъва в тинята. Също така, в такива водоеми рибите по-рядко се хранят на дъното
и това прави риболова на дъно неефективен. Тук е мястото да опиша един вид
риболов, който е по-различен от останалите.
Риболов на повърхността – този начин на риболов практикувам освен на блата и на плитки водоеми, където шараните се хранят често и на повърхността. Оборудването, което използвам, е стандартно – прът с малка до средна акция 1 lb до 2,5 lb в зависимост от дистанцията на замятане. Необходима е стандартна макара за шарански риболов, но влакното в никакъв случай не трябва да е по-тънко от ф 0,30 - 0,35 мм за обраслите участъци, а за чисти може и с по-малък диаметър. При този риболов първият удар на шарана е много силен и мощен, наподобяващ този на хищните риби. Авансът на макарата трябва да бъде много прецизно регулиран, защото тук нямаме тежест, която да забие куката и трябва да разчитам единствено на по-твърд аванс в комбинация с върха на въдицата. Факт е, че трябва да предпазим рибата от разкъсване на устата. По този начин съм ловил доста шарани и мога да ви кажа, че тръпката е незаменима.
При замятане на близка дистанция е добре да се подбере място с тръстики в края на водоема, зад които да се скрием, тъй като в тези водоеми рибите не са наплашени и се хранят и в близост до брега.
Монтажът, който използвам, е следният: кука с повод от монофилно влакно или оплетка с дължина около 1 метър и вирбел. В този случай основното влакно се привързва непосредствено към вирбела. За тежест ползвам собственото тегло на стръвта. Най-често използваната стръв е коричка хляб, потопена в Dip за топчета на Христо карп (снимка на дипа) добри резултати съм имал с Dip ванилия или мед, която изпуска неустоим за шарана аромат; плуващите топчета на същата фирма също дават добри резултати; царевични зърна с поставен стиропор или корк между зърната, за да плуват и различни други видове семена са една перфектна примамка за хранещите се на повърхността шарани.
Една рядко
използвана, но неустоима стръв за шарана е корково топче със залепени за нея
бели червеи или конопени семена.
За този вид риболов с леки примамки са подходящи пръти с акция от 1 lb до 1,75 lb.
След като съм заметнал стръвта, поставям прътите почти прави над растителността, като по възможност влакното да бъде с минимално провисване, за да не се уплете във водната растителност. Ако до няколко часа не последва кълване, презареждам стръвта.
Отчитането на кълването става визуално на повърхността или се чува, а когато има вятър, може да се отчете по върха на въдицата.
При риболов на по-голяма дистанция тежестта на стръвта не е достатъчна за замятане и линията е по-различна. В такива случаи прибягвам до помощта на не толкова популярните методи при риболов на шаран, като булдо и бомбарда.
Линията се монтира по следният начин - повод от монофилно влакно или оплетка с дължина от 1,20 м, вирбел, плуващи бомбарда или булдо с тегло 40 гр. нагоре с неутрален цвят. Монтажът може да се осъществи по два начина:
- При първият начин разчитаме на съпротивлението, което оказва бомбардата или булдото във водата за засичане на рибата. Тъй като дистанцията е голяма и няма да можем да опънем линията, авансът отново не бива да е много отхлабен. Тук ползваме пръти с дължина 3,60 м и акция 2 lb до 2,5 lb. За предпочитане е да ползваме и електронен сигнализатор за отчитане на кълването.
- Вторият начин на монтаж е като монтираме обратно бомбардата и след нея поставяме малка тежест, така че да се изправи под ъгъл 45 градуса. При този монтаж самата бомбарда ни служи за индикатор на кълването. Влакното до стръвта (повода) по-лесно ляга върху водната растителност без да се уплете в нея. Аз лично предпочитам този вариант.
Стръвта и при двата монтажа за далечна дистанция е
същата както и при риболова на къса такава.
Захранки
Тъй като не е необходимо захранката да плува, единственото, което може да ползваме, са плуващи такива. Това най често са плуващи топчета и кори хляб. Топчетата привързваме на PVA конец, а корите хляб предварително нанизваме на повода. Така и двата вида захранки образуват апетитно петно около стръвта.
Важното при този вид риболов е да се ползват поводи, които са по-леки от относителното тегло на водата, независимо дали са монофилни или оплетени. Всяко потъване на повода води до уплитане във водната растителност. В случай, че нямам такива, винаги нося смазка за изкуствени мухи. С нейна помощ намазвам повода и проблемът с потъването на повода е решен. Риболова на блата винаги е носел изненади и именно в това се крие чара му
Христо Георгиев