В петък пак се отървах без да искам от работа, проведох няколко тАлАфонни разговора, от които последва само един извод - ще търсим шарани! Да, ама къде?! Вариантите бяха два - или на Дунава /все още не бях открил сезона след вдигането на забраната/, или на един платен водоем, който представлява преградено от двете страни старо корито на река Янтра. На тоя, последния гьол искат 4 лв. такса и ловиш каквото си пожелаеш /това е малко силно казано, понеже освен шарани и каракуди, друго няма/ . Там съм ходил при предишното зарибяване, преди 2-3 години. После беше забранен за известно време, сега пак е разрешен. По сведения от "Асошиейтид Свищов Фишинг Ейджънси" шараните там били съвършеното природно творение, панацеята за шаранджийските мераци - едри, гладни, бойни и дефакто не се плащат. Всичко това звучи доста приятно, но пък вече мина една седмица след откриването, а аз още не съм ходил на Дунава. И така, напук на ордите душмански от комари, решихме да идем на реката...

Както напоследък ми е станало навик, преди риболов се шматкам по кафета, после бях за няколко часа при едно прекрасно създание, да не се отплесвам... бе в крайна сметка се търкулнах да спя към 1:30 през нощта. Бяхме се разбрали да се чакаме в 5:30, което с помощта на няколко формули и теореми ми помогна да стигна до извода, че требе да се събудя не по-късно от 4:30 та да си направя качамака и да си стъкмя багажа... Да, ама не! По едно време се надигам, пипнешком търся телефона /дето по принцип стои зад главата ми/ да видя колко е сахатя, интересноооо... телефона го няма. Тук телефон, там телефон - ха, той бил под мен! И часът е само 5 вече. Ясно, машинката звъннала, аз съм я взел, спрял съм алармата и съм продължил блажено сънищата си с телефон в ръце. Хубу, че беше пак навреме, няма да ви обяснявам какво представлява да мине 100 кг тайфун в 5 сутринта през дома ви. Важното е, че в 5:30 цъфнах точно където трябваше, екипиран, с въдици на рамо, че даже и с една чаша кафе в ръка /еми така е, не може без кафенце.. опс, да проверя... а, тука са ми цигарите/.

В 6 часа вече бяхме на мястото. Намира се на около 12-13 км от Свищов в посока изток. Дълбоки места с невероятно много закачки. При нивото на реката в момента, по тези места във водата в близост до брега има толкова дървен материал, че нашата мила "Свилоза" може безпроблемно да извърти един производствен цикъл с него. Естествено, шараните се въртят там, дето има закачки и където ваденето им се превръща в някаква необяснима смесица от екшън-трилър с психоелементи на моменти, и евентуално с комедиен или трагикомичен край. Само докато изляза от возилото /събрат на Мустанга - звезда от "Приключенията на малката гайка"/ и ме полазиха десетина-двайсет комара. Мммм кеф! Днес ще го играя донор на кръв... Както и да е, то пък не може всичко да е тип-топ. Избрах си едно местенце с доста дървенца пред мен, извадих багажериите и първата ми работа беше да взема мерки срещу хвърчащо-кръвосмучещата напаст - намазах се с антикомарина, нахлупих си пчеларското було на тиквата /няма какво да се смеете! в тоя скафандър човек може и за марсианец да мине, ама хубу че е светлата част на денонощието и нямаше стресирани от подобни срещи от трети вид колеги/. Сега за стръвта - качамак, който направих, комбинирайки обикновено царевично брашно и вездесъщата Филстар Ягода с коноп. Нема ви казвам за какво божествено ухание говорим в случая... Други допълнителни аромати не съм му слагал. Заредих едната сопа и я заметнах. Съседната до нея беше нарочена за експерименти и за тва на нея монтирах една кука с 4 царевичени зърна плюс стиропорче за повдигач на косъм. По принцип такова чудо рядко се ползва на Дунава, да не кажа никога, ама нали знаете, трябва де се опитва. Понеже по-встрани е твърде обрасло и нямаше къда да вкарам третата пръчка, отидох 30 м по-нагоре, почти до мястото, където беше заметнал въдиците си колегата, промуших се през шубраците и успях да метна и нея на качамак. През времето докато оправях въдиците си, по груби данни трябва да съм олекнал със около половин кило кръв. Излязох на пътя до колата, хем да ме подуха малко вятъра, хем че там по няма комари. Тъкмо да закуся и да пална един фас. Преди това ходих да видя по другите места колегите какви ги тъкмят, дали са имали удари и т.н. Проведох си проучването и блажено облегнат на Мустанга, кльопах един сандвич, когато някъде от шубраците се чу: Милене-е-е-е-е!... Те тва съм аз, ама що така на аларма ме викат?! Не съм чул звънеца на далечната пръчка да дрънчи... Докато ми минаваха тия мисли през главата, сандвича вече лежеше на капака на возилото, а аз с кеп в ръката се понесох в галоп към мястото. Удоволствие е да минеш през джунглата с отворен кеп, вервайте ми! Като стигнах, гледам звънчето на пръчката ми се клати напред-назад, леееко придрънква, заложих се на пусия зад нея, изчаках още десетина- двайсет секунди, които имах усещането, че се точат като копринена нишка от д-то на знаете кои гадини... в тоя момент нещото така напъна, че пръчката тръгна да "пие вода" от реката. Вдигнах я на момента и онова като рече "дай надолу и към закачките" и няма спиране. Изобщо не мога да завъртя дръжката на макарата. Ако му пусна аванс, пиши го бегало, щото беше на метър и половина от потопените дървета. Мамка му, ей тва е тръпката на дивия дунавски риболов /между другото вече не съжалявам, че кръстих скромния си сайт ExtremeFishing, просто няма как по-ясно да се изрази спецификата на този риболов/. Сори за лиричното отклонение. Животното дърпаше яко, аз напук затягам аванса - или ще го вадя, или ще ми скъса. Който не е виждал как дебела стъклопластова пръчка 2.70 м се гъне на ер- голям, той няма да ме разбере в тоя момент. Понапънах го още малко и рибока реши да се върне нагоре срещу течението, точно по посока на откритата вода, където няма закачки. Възползвах се от момента да го придърпам към брега, където колегата вече тръпнеше с кепа в ръце. В тоя момент успях за сефте да го изкарам отгоре да глътне малко въздух. Уау! Така си и мислех - една /както в последствие се оказа/ 70-сантиметрова торпила, изтъкана само от мускули, хубаво забодена за горната джука и съвсем леко бясна от факта, че някакъв субект иска да я извади.

Останалото стана по-бързо, лекото успокоение от глътнатия въздух, съпроводено с плъзгане над кепа и... кеф! Чувствах се като новороден.  Претеглихме го - спря стрелката на 5-те килограма. Часът беше около 8:15 сутринта - денят започна добре... всъщност с това и завърши. Още два удара на въдиците на колегите имаше, но шарковците излязоха по-хитри. Уплътнихме риболовния ден с чесане на бабушки и уклейчета на плувка.

Понеже напоследък все засягаме темата за catch & release, да спомена и това. Цунках си го, снимах се с него /ще се постарая да извадя снимките по-скоро/, но не го пуснах обратно. Не е оправдание, първият ми шаран за тази година на реката е, няма да си "върна" късмета обратно.

Поздрави и наслука!

 Милен Сакакушев