Начало » Новини » Три доказателства, че да си капо е по-добре, отколкото всеки път да хващаш шарани

Три доказателства, че да си капо е по-добре, отколкото всеки път да хващаш шарани

Ето, че най-после го казах и ще обясня защо вярвам, че да не уловиш нищо е по-добре, отколкото да хванеш шаран и преди да попитате – не съм пил, пушил или взимал някакви хапчета (или поне не, докато съм писал това).

Говоря от сърце и 100% мисля това, което казвам, когато произнасям тези думи… „Всеки шаранджия трябва да е капо от време на време, ако това не се случва, значи не сте истински шаранджия“.

Ловът на шарани връща рибаря в тази част от еволюцията, в която човекът е ловувал, изпитвайки неговата съобразителност срещу изкусен противник с нищо друго освен копие и камък (въдица и корда), и това е вътрешното светилище, мястото за усамотение и конкуренция, която формира шаранджията.

За мен има три солидни причини за това, защо валатът е по-добре от това да хванеш шаран, и мисля, че много шаранджии ще се съгласят с мен.

Camping and Fishing 1

Ето ги и тях:

Предизвикателство

Защо да правим нещата по лесния начин? Ако вие ловите така, значи не сте истински шаранджия! Предизвикателството на риболова е зародено преди хиляди години, когато човекът е бил малко повече от една по-малко космата маймуна. Много рибари все още са в този примитивен етап, но предизвикателството за риболова на шарани се разви бързо за мен. Може би, защото аз търся само прилични шарани от 4-5 години насам.

Ако хващах голям шаран всеки път, когато отивах за риба, бих се отегчил и бих сменял често местата. Точно поради тази причина върхът на шаранджийството е да се целиш в големите водоеми. Нищо не може да замени адреналина.

Да хванеш голямата риба е черешката на тортата, когато си за риба, и тези, които още не са осъзнали, че не ходят за риба, за да хванат такава, живеят в измислен свят, но ще го разберат рано или късно.

Не ме разбирайте погрешно, всички ние искаме успешен улов. Периодичното отскачане до местния претъпкан развъдник за тестване на някои монтажи и примамки е необходимо, но не бих могъл да правя това всеки път. Удивява ме колко „шаранджии“ го правят. Постоянният улов на големи екземпляри е чудесен, но не е лов на шарани, нали? А ако е, може би се нуждаем от ново име, може би дебнене на шарани.

Няма нищо по-вълнуващо от това, да вложиш всичките си умения, знания и усилия в създаването на перфектния монтаж, да откриеш правилната позиция и да чакаш. Но това не е всичко. Някои от най-добрите ми дни са минавали без улов, но накрая всички усилия дават резултат. Затова, и първата причина за това, че да нямаш улов е чудесно, е заради Предизвикателството.

Адреналин

Усещате ли адреналина?

Моментът, когато плана се оформя, е една от най-добрите тръпки в риболова. Да си направиш своя собствена стръв, да си проектираш монтаж, да локализираш храненето и да направиш всичко перфектно само, за да бъдеш възнаграден с шаран, си е чист адреналин. Тези шаранджии, които все още използват купени от магазин монтажи, стръв със срок на годност и се насочват към силно зарибени водоеми през цялото време, наистина не знам какво им липсва. Всъщност ми е жал за тях и чувствам, че е наш дълг като истински шаранджии да ги игнорираме напълно. Нека продължават да правят това, което правят и да ни оставят на мира!

Ако знаете, че всеки монтаж или стръв, които пуснете във водата, ще ви уловят риба, то къде е вълнението? Къде е адреналина?

Мога да разбера, защо много рибари смятат, че шаранджийството е скучно. Защото виждат мен и вас, седящи в стол, вървящи по брега, изглеждайки сякаш не правим нищо. Това, което те не осъзнават, е моделът на мислене, стратегията и любопитството, което се вихри в мозъците ни.

Мисля, че много рибари не опитват истинско шаранджийство поради три причини: неконкурентната им природа, невежеството и броят на мозъчните клетки, с които работят.

Самоусъвършенстване

И така, моята трета причина е самоусъвършенстването. Самоусъвършенстване звучи малко банално. Но иначе как ще се докажете като рибари, как ще станете по-добри и ще хванете по-големи и по-хубави риби, ако всеки път правите едно и също нещо?

Неуспешните опити ни учат, адаптират и усъвършенстват наученото. Колкото повече време прекарвате в учене, толкова по-добри рибари ще станете.

Неуспешните опити окуражават самоусъвършенстването. Те са задвижващата сила за адаптация и растеж.

Това бяха моите три довода за това, че да си капо е по-добре, отколкото всеки път да хващаш. Не мислите ли и вие така?

Един коментар

Add Comment Register



Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да се публикува.Задължителните полета са маркирани *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>