Начало » Как да » Как да ловим шарани в малки и плитки водоеми

Как да ловим шарани в малки и плитки водоеми

44703b0369670c459451fbf2b5096d7cЗнам, че в България трудно се намират малки, срaвнително плитки водоеми, които държат добри шарани, още неунищожени от бракониерите, но въпреки това мисля, че споделеното в тази статия от собствен опит и наблюдения може да помогне на тези от вас, които ще решат да търсят слуката в такива водоеми. Става въпрос за риболов на шаран на дъно, а не на плувка! Аз лично обожавам малките водоеми (говоря за микроязовири например 100м дълги и 50м широки), заради изненадите, които могат да донесат и заради емоционалния риболов, които се състои от наблюдение, добра тактика, надхитряне и уникални битки с мустакатите обитатели. Преди да се занимаем с особеностите на този риболов искам само да добавя, че популацията на шарана в тези водоеми е много малка, като повечето шарани са “добри” и затова призовавам шаранджиите, които имат успех, да връщат шараните по живо по здраво обратно във водата, разбира се след една хубава снимка. Знам, че риболовците не са основната причина за обезрибяването на водоемите в България, но нека уважаващите себе си и рибата шаранджии се придържат към принципа “Хвани и пусни”!

Особености
Както вече казах, популацията на шарана в тези водоеми е сравнително малка. Естествената храна, за която почти нямат конкуренция, се състои основно от ларви, червеи, малки рачета и понякога езерни миди. Микроязовирите са често гъсто обрасли със шавари и друга растителност, която предоставя добри условия за развитие на различни екосистеми, които правят тези водоеми така богати на естествена храна. Изводът от това за нас риболовците е, че шаранат не е зависим от храната, която ние хвърляме.
Дъното в повечето случаи е тинесто и релефът рядко притежава големи особености. В някои микроязовири, които са били ями за копаене на чакъл, има различни зони – една тинеста (меко дъно) и една чакълеста (твърдо дъно). Местата, където минава границата, са особено интересни за нас, както и плитките участъци около брега (в близост до шавара) и местата със закачки.
Средната дълбочина е около 2м. Заради сравнително плитката вода микроязовирите са много чувствителни за капризите на времето, особено за резки промени в атмосферното налягане и температурата. Вятърът играе също голяма роля в поведението на шарана, но затова след малко.
Поведение на шарана
Шараните обичат бреговата ивица най-вече заради разнообразието на богата храна там. Аз наблюдавам винаги за особености, защото шараните ги предпочитат: надвиснали дървета, папур, водни лилии и други неща, които дават храна и сигурност на шарана, – освен ако няма постоянно присъствие на шумни хора по брега.
Границата между различните видове дъно, за която споменах, можете много лесно да намерите, като направите няколко хвърляния с ветриловиден маркер с едно олово от 80гр. След хвърлянето и потъване на оловото, започвате бавно да навигате влакното и да влачите оловото по дъното. Пръчката държите странично. Върхът на въдицата отчита релефа на дъното. Ако например е тинесто усеща се съпротива, като върхът плавно се огъва, а ако е твърдо, оловото започва да подскача по дъното и това се предава на върха на пръчката като вибрации. Така ще откриете с малко упражнение разликите в релефа на дъното, което е от голяма полза, защото, където са разликите, там е и шаранът.
В тези водоеми рибите не стоят на едно и също място, а “патрулират” по един и същ маршрут, които включва споменатите зони. Интересното е, че всеки ден по едно и също време минават – това обаче става само при идеални фактори! Даже един път изваждането на голям шаран близо до папура, не попречи минути по-късно друг да удари на втората въдица, намираща се на следващото място от маршрута им – 10м по-нататък.
Аз им поставям клопки и ги чакам да минат. Според това дали е сутрин или обед, сменям местоположението на въдиците. Нощем съм забелязал, че по-дълго време се въртят в бреговите участъци – застояват се на едно място, ако са необезпокоявани. Повечето удари са на разстояние от 1 до 10 метра от брега. Можете да си представите какво става, когато през нощта един 10-килограмов шаран усети куката в устата си на един метър от брега!!! Ако сме намерили къде се подвизават шараните, много от ударите са често няколко минути след хвърлянето.
Тактика
През пролетта, лятото и есента тактиката обще взето е една и съща. Аз лично в зависимост от водоема и популацията на шарана прибягвам до две основни тактики:
- ако имам водоем със сравнително добра популация на шаран и други мирни риби, и съответно ситуация на голяма конкуренция за храна, храня предварително. Най-често хвърлям няколко дни преди самия риболов протеинови топчета (цели и натрошени) и царевица на местата, където съм забелязал да се подвизават мустакатите приятели. За стръв използвам основно топчета, тигрови фъстъци или комбинация от двете.
- ако имам водоем, където шараните са малко и нямат конкуренция за храна, почти не подхранвам. Използвам в деня на риболова ПВА-торбички или ПВА-чорапчета, пълни с гранули (рибни и други животински смески) и натрошени и цели топчета. Най-добре е гранулите да са от два-три различни вида, с различна големина и различно време на разтваряне. Така винаги около стръвта има миризлив облак. Най-важното е стръвта да е особено привлекателна. Това се постига, като отделни протеинови топчета накисвам с дни в Dip – това са сиропи наблъскани с ароматизатори, които топчето поема и след това изпускат във водата!
Зима. Вярно, че зимният риболов е труден и особеностите зависят от съответния водоем, затова ще наблегна повече на видовете стръв и на някои тактики, които ми се струва, че важат навсякъде:
1)                 за разлика от лятото и есента, за мен основно правило е да се храни малко през зимата. Малко, но на точното място. Аз мъкна с мен винаги няколко вида стръв: освен протеинови топчета винаги взимам бели червеи. Корково топче, намазано с лепило и овъргаляно в бели червеи, става великолепна стръв!!! Може да се нанизват и на косъм! Плюс е, че белите червеи мърдат, а топчетата не – така привличат вниманието на шарана, който е доста муден през тези месеци. Захранвам с по една шепа бели – вече мъртви, може с PVA. Тези за стръв първо ги затоплете малко в ръка преди да ги ползвате.
2)                 Другата стръв, която носи успех, е царевица от консерва – все пак през зимата и плевелните риби не са толкова активни. Може да накиснете зърна в някакъв допълнителен аромат.
Друга любима комбинация е топче с тъмен цвят и рибен аромат и оловото, увито с тесто от същия вид.
Иначе, търся шарана и на единично плуващо протеиново топче с ярък цвят (розово или жълто), на Д-монтаж, поводът – от дебело монофилно влакно (за да се получи ефектът на противоизплюване) с дължина до 25-30 см, понеже шаранът през зимата не рови така усилено по дъното, а стои често на по-високо. Топчетата са в повечето случаи с малък диаметър.
Почти не храня с топчета. Често ползвам торбичка с пелети и две-три натрошени протеинови, но това го правя и лятото.
Такъми
Използвам пръчки 12 фута на 2,75 либри и монтаж за самозасичане, при които при влизане в закачка оловото се откача (Safety Bolt Rig). Тежестите са с размери от 80 до 100 гр. Влакното е монофилно и не по-дебело от 0,30мм, а поводът е от плетено влакно. Големината на куките зависи от големината на стръвта, но по принцип от номер 2 до 6.
Наслука!!
Владислав Тинчев
Add Comment Register



Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да се публикува.Задължителните полета са маркирани *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>