ribolowen magazin

Захранване на големи разстояния – част I

В тази статия, не нуждаещия се от представяне Данни Феърбрас, описва различните способи за доставка на захранките на големи разстояния. В първата част на статията автора изразява отношението си към радиоуправляемите лодки, описва особеностите при работата с „кобра”, запознава ни с тънкостите на английския катапулт и риболова с хранилки „метод”.

Риболова на големи дистанции вероятно е един от най-сложните във физически и технически аспекти риболов на шарани- ръцете ви болят, раменете ви болят…и ако нямате необходимите такъми и оборудване за тази работа, вероятно ще започне да ви боли и главата да мислите как да достигнете дистанциите и мястото, където вероятно ще кълве. Както и това, че „вчерашния” риболов, вече не е достатъчно добър днес. Ако можете да се справите с това, резултатите и успехите няма да закъснеят!
Аз обичам да ловя на големи дистанции, като предпочитам да захранвам без радиоуправляеми лодки, привличайки рибата на моята захранка – въпрос ,който считам за изключително важен. Относно корабчетата – аз съм категорично против тях, освен в случаите когато съм бил принуден да ги използвам- ако рибата не идва на дистанции под 150 метра и ако не мога да заметна до там. Това никога не ми се е случвало във Великобритания, независимо че съм ги ползвал на някои водоеми, където не имало друг изход.
Едновременно с това, аз използвам и за в бъдеще ще използвам корабчета на такива огромни френски водоеми, какъвто е Chantecoq, защото е нужно бързо да се достави голямо количество захранки, на голяма дистанция. Независимо от това, все пак предпочитам да замятам с прътите, дори и в Chante – до колкото мога, бързо и тихо, отколкото да ползвам радиоуправляема лодка (корабче).
На моя любим водоем редовно се провеждат състезания и миналото лято убедих арбитрите да разрешат захранването с бързоходните корабчета. Всеки път когато захранването се извършваше с корабчета, кълването рязко се влошаваше. Аз мисля, че това е в резултат на бързото захранване с много големи количества захранка и заради това, че не е все пак по-равномерно разпределена в захранвания участък(петно). Аз винаги съм имал превъзходство, защото мога с много голяма точност да захранвам с ракетата на разстояния по-големи от 90 метра, което ми позволява и да хващам повече риба. Сега вече нямам никакво преимущество- заради тоталното използване на радиоуправляеми лодки. При ползването им, интензивността на кълването спада – шараните получават големи количества храна на много на брой захранени петна и могат да ядат където и когато си поискат, като допълнително усложнят риболова!
Тази статия е посветена на най-съвременните методи за доставка захранката на големи разстояния. Много е добре ако можете да хвърляте единичен монтаж със стръв на 170 метра, но как ще я намери шарана ако там няма достатъчна голяма плътност на риби? Разбира се, понякога далечното замятане позволява да се хване случайна риба, но ако искате да имате добри улови и на големите дистанции е необходимо и да можете и да захранвате и дохранвате на тях!. Не е никак лесно да се създаде захранено петно на дистанции над 90 метра, но с помощта на правилното оборудване и правилната техника, това може да бъде направено от всеки. Когато аз наблюдавам такива уважавани майстори на кастинга като Франк Уоруик и Марк Хатчинсън, аз винаги разсъждавам че все пак те са нормални хора и поради това би следвало, че това което правят те, мога да направя и аз. Вие също сте длъжни да мислите по този начин, направени сте от същото „тесто”, както и те, и правилно снаряжение и достатъчно по тренирали, можете да правите това което правят те.. И вярвайте, ако намерите достатъчно голям и добре зарибен водоем, вие ще го „опустошите”, стига да можете да създадете захранено петно, разположено на по-голяма дистанция от тези на конкурентите. Аз съм убеден, че и независимо от времето, по-отдалечения захранен участък, ще работи по-стабилно и по-добре .
Първия способ за доставка на захранката на голямо разстояние е метателната тръба-„кобра”. Аз въобще не мога да хвърлям с права тръба и не можех да ползвам и огъната, до като моя съекипник Уоруик Оз не ми даде да изпробвам разработка на тръба, направена от него в Linear преди доста години. Бях дотолкова впечатлен, че купих разработката на Франк и я патентовах от името на Kordа. Ние я нарекохме Eazi Stik, защото е изключително лесна за ползване. Вие можете да счетете това за натрапчива реклама, но повярвайте ми, ако бях видял че на пазара има по-добра „кобра”, то несъмнено бих я ползвал. След като я изпробвате, вероятно и вие ще започнете да я ползвате!
Всички тръби създават извънредно силно, обратно въртене на топчето, което може лесно да го пръсне по време на полета. Нищо не предизвиква по-голямо раздразнение от изсипаните на тридесетина метра пред вас, половинки части от протеинови топчета, когато захранвания участък се намира на стотина метра по-далече! Трошенето на примамките може лесно да се избегне ако просто се сушат преди ползването- не по малко от 24 часа. . След това, топчетата стават достатъчно твърди и не се чупят по време на полета. Аз си купувам ниски касетки за плодове от зеленчуковите магазини, поставям ги една над друга и са много компактни и удобни за ползване. Ползвам касетките и при риболов на континента. Отделното протеиново топче изсъхва напълно, както повърхностно така и в средата, за не по малко от 3-4 дни. Винаги се презастраховайте, да изсъхва и влагата между отделните топчета, като ги разбърквате в касетките периодично.Съхнене от 3-4 дни е прекалено много време за последващото ползване на протеиновите топчета с „кобра”, защото ще изсъхнат прекалено, ще станат много леки и това съществено ще намали дистанцията на хвърлянето им с тръбата. В продължение на много години съм ползвал бойлите на Mainline Baits. Те по начало са смятани за много меки и непригодни за ползване с тръба, обаче 24-48-часовото им сушене в касетки ги прави идеални за ползване с тръбата. Бойлите Fusion, току що извадени от фризера, също стават готови за ползване след 24 часа сушене в касетките.
С използването на тръбата, трябва малко да се попривикне. Ако сега вие ползвате права тръба, то като започнете да ползвате огъната, вероятно в началото топчетата ще падат пред вас на брега. Движението е напълно различно и повече прилича на „замятане”, отколкото на рязкото „камшично” замахване с правата тръба.. Eazi Stik има дълга, тънка ръкохватка, предназначена да намали умората на ръката, както това се получава при ползването на тръби с относително дебели ръкохватки Това също така позволява да се ползва „двуръчен” захват, което способства за разпределянето на натоварването между двете ръце, намалява умората и позволява в много по-голяма степен да се повиши точността и по направление, и като дистанция.
В изходно положение, центъра на тежестта на вашето тяло трябва да бъде пренесен върху задния крак, а тялото леко наклонено назад. Тръбата трябва да бъде в една и съща плоскост в каквато е целта, а китките изпънати. В процеса на изпълнение на хвърлянето китките трябва да бъдат изпънати и напрегнати за да се стопира замятането, когато топчето е на среза на тръбата; точно затова казах че това повече прилича на „замятане”, отколкото на каквото и да е друго. Винаги се целете по-високо от мястото на захранване- това ще доведе до увеличаване на дистанцията. Повечето риболовци имат склонност да пускат твърде късно топчето в полет и то се плъзга по повърхността на водата пред тях. В края на хвърлянето, тежестта на тялото трябва да се пренесе върху предния крак- от това зависи и точността и дистанцията.. Когато направите всичко това правилно, за сметка на обратното въртене на примамката, топчето ще си увеличи и височината на полета, което ще доведе и до известно увеличаване на дистанцията. Ако примамката се пръсне и разлети по време на полета, то вероятно в процеса на хвърлянето тръбата се е движила под ъгъл спрямо тялото; тренирайте хвърлянията така, че траекторията на тръбата и вертикалната ос на тялото да са в една плоскост. Първо се научете да хвърляте точно направо, а чак след това и на голяма дистанция..
В процеса на захранването, както на къси , така и на големи дистанции, важен момент е да се влезе в ритъм и да се поддържа стабилно точността и дистанцията. Важен момент е и примамките (протеиновите топчета), винаги да са ви под ръка.. Най-добре е да се ползват специални чанти за протеинови топчета които се прикрепват за кръста. По този начин, няма да ви се налага да се навеждате преди всяко хвърляне.
И друга препоръка: за намаляване на дистанцията на захранване, използвайте еднакво усилие при всяко хвърляне, или просто хвърляйте повече топчета на един път. Например: аз при липса на вятър мога да хвърля абсолютно кръгла примамка с диаметър 22мм, на дистанция около 120 метра, две примамки- на около 100метра, три- на около 90м. и 6- на около 60 метра.. Това означава, че на дистанции 60-70 метра, аз мога да захранвам 5-6 пъти по-бързо, от когото и да е , с каквато и да е друга тръба. Също така, мога да дохранвам и през нощта, знаейки, че всеки път като поставям 6 топчета в тръбата и приложа максимална сила, те винаги ще падат на едно и също място- точно както и през деня. Поради това, мога с висока точност да дохранвам след всяка хваната риба. Захранването и дохранването на свечеряване привлича птици, които могат да опустошат цялата захранка още с падането във водата. При такава ситуация по-добре започнете захранването и после го продължете след стъмване, тогава когато птиците ги няма!
Дани Феърбрас                                                                                    превел: Бачо Илия
riboloven magazin

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *