Начало » Как да » Протеинови топчета – част 2

Протеинови топчета – част 2

     Монтажи

     Най-добрият начин за поставяне на протеиновото топче на куката е чрез монтаж на косъм. От части това е нужно и защото топчето е твърда стръв, но основното предимство на монтажа на косъм е, че така се увеличава и шансът шарана да се самозасече. Засмуквайки топчето и куката, шаранът усеща куката и опитвайки се да я изплюе, свободното ù острие се забива в месестата му уста.
     Косъмът типично е от влакно или от памучен конец, идващ откъм извивката на куката със способността да държи свободно стръвта до куката на дъното на водоема. Поводът с куката се връзва за основното влакно задължително посредством вирбел.
     Първата тънкост е на какво разстояние да оставим косъма от извивката на куката. Късата дължина на косъма държи стръвта близо до стеблото на куката, докато по-дългият косъм представя максимално добре стръвта. И все пак смятам че универсалната дължина е от 0,5 до 2 сантиметра от извивката на куката. За по-мнителни шарани може и да увеличим дължината на косъма. Как обаче да задържим плаващото топче на края на косъма и да не му позволяваме да се спусне до куката? Това става посредством силиконов ограничител за подвижни плувки, който е нанизан предварително на косъма. След поставянето на топчето той се придвижва веднага зад него.
     Дължината на косъма може да се регулира, ако той е направен от конец, различен от повода. Единият край на този конец се връзва на повода чрез използването на подвижен възел, преминавайки през предварително поставен шлаух на стеблото на куката. Така по всяко време можем да го изтеглим или приберем по близко до куката в зависимост от ситуацията.
     Друг трик е при използването на маджун или пластилин за тежест на повода вместо стандартната сачма, за ограничаване на плаващото топче. Веднъж сложена съчмата на повода не можем да я свалим без да нарушим целостта на самия повод, а много често тежестта на сачмата се оказва недостатъчна да задържи стръвта и така се повдига целия повод. Ако обаче имаме под ръка малко пластилин или маджун, можем да обвием сачмата с него и по този начин да увеличим нейното тегло. Можем дори и да не слагаме предварително сачми на повода, така неговата универсалност се увеличава многократно, можем да го използваме и за обикновен монтаж и за плаващ монтаж с утежнение – въпрос на избор.
     Когато използваме плетени конци за повод или широко застъпените монофилни влакна, трябва внимателно да следим указаните от производителя съвети за възлите. Тези материали са със съвсем различни качества и се държат по съвсем различен начин.
     За нанизването на топчета на косъма се използва игла. Използваните игли са малко по-дебели и здрави от тези за царевицата, но принципът е същия. При ползването на по-твърди топчета за стръв на помощ ни идва и малката бургийката. В риболовните магазини има специални бургии за протеинови топчета, но на нас чудесна работа ще ни свърши и обикновената. За застопоряване на топчето, за да не изпадне от косъма, се ползват и специални стопери, но да ви кажа честно, аз ползвам най-обикновена сламка, тревичка с малко по-твърдо стебло, откъсната от земята пред нозете ми.
     Можем да нанижем няколко топчета на косъма, като всичко зависи от конкретната ситуация. Ако обаче решим, че е уместно използването на повече от едно топче, аз ви съветвам да вземете едно топче и да го разрежете на две, като при монтажа поставите двете половинки на обратно, т.е. една към друга с облите части. Така разрязаното топче е с много по-силен аромат.
Преди да бъде хвърлена, стръвта можем да я потопим за малко в течен ароматизатор или да я напръскаме със специалните спрейове, за да усилим нейния аромат.
      За да се улесни шарана в намирането на стръвта в захраненото петно и тя да бъде засмукана, трябва да се приложи монтаж с повдигане на стръвта – плаващото топче е фиксирано със сачма от няколко грама на 5 до 8 см от дъното, където лежат и останалите топчета. За да направим топчето си плаващо, трябва да го сложим в микровълновата печка или във фурната при висока температура за няколко минути.
     Плаващият монтаж е съвсем прост, въпреки наглед сложната задача за повдигне куката със стръвта над дъното. Първоначалната идея била този монтаж да не позволява на куката със стръвта да ляга на дъното, за да не се заравя в тинята или да се скрива между водораслите, правейки я по този начин по-лесно откриваема от рибата, като разстоянието от дъното варирало между 5 и 30 см, в зависимост от дънния релеф на езерото. Както и да е, много скоро обаче, рибарите забелязали, че събралите се шарани се отнасяли доста подозрително или не обръщали почти никакво внимание на свободно плаващата над дъното стръв, особено ако дъното било чисто и незатревено. Това най-вероятно се дължи на неестественото поведение на стръвта. И така, въпреки че теорията за плаващата стръв е доста добре аргументирана, се оказва, че този монтаж  е доста по-слабо ефективен, отколкото стандартния такъв, и ако постигаме понякога по-добри резултати с този монтаж, това навярно се дължи на любопитството на шарана.
     Монтажът е същия като описания по-горе, но тук се ползва тежест като ограничител на издигането на стръвта. Тази тежест е обикновено оливетка, предварително нанизана на повода или сцепена сачма. Тя се поставя на желаното от нас разстояние от куката, като то съответства на разстоянието между куката със стръвта и дъното на водоема.
Един от най-ефективните и модерни монтажи е закрепването на топчето на подобно на панта твърда елипса в формата на D и от там и името на монтажа – D-монтаж.
     Макар че това е монтаж, предназначен предимно за представяне на плаващи топчета, всъщност той работи също толкова добре и при представянето на стандартните топчета, лежащи на дъното на водоема. Монтажът е много подходяща за водоеми, където стръвта трябва да се представя върху тинесто или обрасло дъно. Подходящ е също, когато шаранът е много предпазлив и се отнася с подозрение към предложената му стръв. Веднъж налапана, куката е много трудно да бъде изплюта, благодарение на начина, по който се върти в устата на шарана. Благодарение на този монтаж, жилото на куката стои винаги от долната страна. Когато рибата се опитва да изплюе топчето, куката се забива на долната устна.
     Колко дълъг да оставите повода с плаващото топче вие сами преценете на място, съобразявайки се с подводната топография и естеството на дъното. Стандартните размери принципно са: дължина на целия повод – 12-15 см, а разстояние от куката до ограничителя – 5-8 см. Препоръчвам ви за ограничител да използвате маджун или пластилин и да търсите на различна височина от дъното, докато откриете най-подходящата. Монтажът много лесно се разваля, затова има някои неща, които ще ви препоръчам, за да предотвратите това. Първо капнете малко каноконлит върху намотките на конеца върху стеблото на куката. Това е много добър начин, за да предотвратите размотаването. Второ – задължително използвайте противоуплитащи тръбички зад вирбела с повода. Монтажът с долна, подвижна кука е много по сполучлив от колкото монтажът “хеликоптер” (долно олово и подвижна кука).
     D-монтажът е високоефективен и много популярен на запад. Препоръчвам ви да го използвате и вие, особено ако смятате, че шаранът обикаля около стръвта и само я “целува”, без да може да се засече.
     Някои риболовци вземат основата за протеиновото топче (тестото) и го обвиват около плаващ материал, като по този начин избягват и нежеланата твърдост и запазват по този начин голяма част от аромата на топчето, който се губи при различните термообработки.
     Този монтаж е необходим при наплашена и силно подозрителна риба, която подхожда много плахо при поемането на стръвта и точно тук голямо значение има мекостта на топчето. Недостатък на така приготвеното топче е това, че по-бързо става негодно за употреба. В повечето случаи обаче стандартният плаващ монтаж е по-удачен.
     За да се постигне по-голяма атрактивност на представянето на стръвта, а от там и да привлечем вниманието на любопитните шарани, се правят и комбинации между плаващи и потъващи топчета. Двете топчета се нанизват на два отделни косъма, като по този начин куката остава на средата между тях. Тук употребата на тежест за линията не е нужно, тъй като двете топчета се уравновесяват.
     Въпреки, че монтажите за използване на протеинови топчета и самите те са измислени предимно за риболов на дъно, могат да се ползват и при риболова на плувка. Риболовът на плувка по бреговете на езерата и реките с малки топчета може да бъде много приятен и изобилен.
     Използват се по-тежки подвижни или фиксирани плувки, всичко зависи от дълбочината на мястото.Утежнението се прави с допълнително подвижно олово от 2 до 4 грама. След замятане то остава да лежи на дъното, отчитайки всяко подръпване на примамката. Монтажът по този начин е добрe закотвен на дъното и много трудно може да се мести от вятъра или от подводни течения.
     Монтажът при риболов на плувка на стръвта е за предпочитане да е на не много дълъг косъм, примерно максимално около 1,5 см отдалечено от куката. Мястото на средните и на малките топчета в риболова на плувка е основно. Те са идеални, както и за плаващ монтаж с ограничител, така и с обикновен монтаж. За по-мнителни шарани могат да се нанижат и две или четири малки топчета. Често това е достатъчно, да накара някой по стар хитрец да “налапа въдицата”.
     За по-лесно замятане на подвижна плувка и предотвратяване на заплитането е необходимо разстоянието от основното утежнение и повода с куката да е равно на поне два пъти дължината на самата плувка.
      Направа:
      Продукти
    За някои риболовци- шаранджии е много-голямо предизвикателството да хванат шаран на стръв, която те сами са си приготвили. Направата на протеиновите топчета не е трудна и всеки може да си направи своя убийствена стръв.
     Топчетата съдържат главно високопротеинови съставки, но също така и части, блансирани на протеини, мазнини, витамини, минерали и въглехидрати. Тази стръв се отнася към групата на тези с висока хранителна ценност, защото съдържа концентрирани елементи, които дават на шарана блансираната храна.
     Когато правим свои собствени топчета, избираме смес, която да следва основният принцип на високата хранителна ценност. Поначало това означава да добавяме съставки към препоръчваната рецепта, докато не получим добре балансирана и структурирана тип храна. В прибавянето се използват съставки, богати на протеини, витамини, минерали и с такива свойства, които при комбинация с другите съставки да образуват слепващи, спойващи субстанции, като например бялото пшенично брашно. Много важни са вкусовите и ароматизиращите субстанции, които са един от основните ключове за успех на стръвта.
     Веднъж схванали принципа на направа на ефективна основа, можем да започнем експериментите с безброй аромати и чрез смяната на различните съставки да открием своя лична печеливша комбинация.
     Преди да започнем да импровизираме е добра идея да вземем основните съставки за направата на протеинови топчета след консултации и съветване с по-опитни риболовци, които могат да ни кажат, коя от всичките, предлагани на пазара, е добра и ефективна. На пазара в момента има цял куп от предлагани субстанции за основа за направата на протеинови топчета, с много високи на хранителни ценности съставки.
     За направата на стръв с възможно най-високо съдържание на протеин, започваме с набавянето на сухите съставки като казеин (сухо мляко), калции, сода бикарбонат.
     Казеинът е вид протеин, съдържащ се в кравето мляко, използва се при направата на сирене. Лактабуминът също е млечен протеин и се съдържа в някои храни, употребявани от спортисти и културисти за натрупване на мускулна маса. Но тъй като тези храни не са от най-евтините, можете да ползвате мляко на прах, където съдържанието на лактабумин е доста концентрирано. В такъв случай вместо 50 гр вземете 100.
     За направата на останалата част от сместа използваме въглехидрати, витамини и минерали за придаване на блансираност. Прибавяме и слепваща смес с някакъв ароматизатор и оцветител за довършване на сместа.
      Потъващо
     Рецептата за протеинови топчета е комбинация от горепосочените сухи съставки и яйца, които придават желаната водност, необходима за омесването. Разбъркват се сухите съставки хубаво в една купа, след което се прибавят три яйца, предварително разбъркани в друга купа, прибавят се и оцветителите и ароматизаторите. Постепенно след това се прибавят сухи съставки до получаването на плътна и хомогенна смес с желаната жилавост. Не прибавяйте цялата суха смес наведнъж – на колкото по-малки порции правите това, толкова сместа ще бъде по-хомогенна.
     Получената смес трябва да наподобява тесто. Тя не трябва да е прекалено мека, защото направените от вас топчета биха се деформирали при лек допир. Сместа не трябва също да е много суха, защото топчетата биха се разцепили при варенето. Към всяка рецепта се добавят още яйца (6-8 на килограм), подсладители (захар или мед), малко олио, оцветител (например боя за яйца) и аромати (ванилия, плодови екстракти, шоколад и др.). Гъстотата на сместа се контролира чрез добавянето на брашно или нещо течно (вода, яйца).
     Тестото се меси, докато стане достатъчно жилаво, оформяме го във формата на пръчица с желана дебелина и започваме да го режем на равни части, от които оформяме топчетата. Убедете се, че в топчетата не е останал никакъв въздух. Ако сместа е твърде лепкава, прибавяме от сухата част, докато сместа престане да ни се лепи по ръцете. При оформянето на топчетата идва на помощ и специалната дъска за протеинови топчета. Нейната функция е да размесва тестото в ленти с желаната дебелина и след това да ги нарязва и омесва в формата на топчета.
     Оформените вече топчета трябва да са с размери между 14 и 26 милиметра. Първият начин на термообработка е на пара. Той трае малко по-дълго. Вторият начин е обикновения. Слагат се топчетата в кошничка, може да вземете и тази от фритюрника, и ги потопете в съд с вряща вода за около минута-две. Слагайте топчета, колкото може да побере съдът. Хубаво е през тези една-две минути, докато топчетата са във водата, да разклащаме кошничката или ако не ползваме такава, а сме ги изсипали директно в съда, да ги разбъркваме, за да не залепват едно за друго или за дъното за съда. По този начин можем да приготвим по около 30 – 50 топчета наведнъж. След варенето извадете топчетата и ги поставете върху суха кърпа. След няколко минути внимателно обърнете всяко топче, така че то да изсъхне и от другата страна, след това ги оставете да изстинат. Ако искате топчетата да станат по-твърди, оставете ги така за няколко часа или дори за цяла нощ.
     Плаващо
     Вместо да варите протеиновите топчета, можете да ги запечете в микровълновата фурна. Така приготвени, топчетата не стават за захранване, но имат едно съществено предимство пред варените топчета – те не потъват, плаващи са. На практика те имат способност да се задържат на повърхността, което пък значи, че тяхното тактическо представяне може да бъде многообразно.
     За бързо и лесно приготвяне на плаващи топчета вземете ножа и отрежете с върха му малко парче и направете дупчица. В така приготвената дупка пъхнете парче полиестер, пенополиуретан, корк или друг плаващ материал. Затворете дупката в топчето с отрязания материал и го доомесете, това е другият начин да получите плаващо топче.
     Започваме по последователност да спазваме същия метод както при направата на обикновените топчета, само дето вместо да ги варим във вода, ги слагаме в микровълновата фурна и пропускаме процеса със сушенето.
     Имайки предвид, че тези топчета могат да се ползват само за стръв, е редно да се ограничим в тяхната направа. Около 0.5 кг са напълно достатъчни за неколкодневен излет.
     Различните миксове, изпълнени с различни съставки, предполагат и различно време за печене. За миксове на млечна основа е нужно далеч повече време от тези с рибно брашно и със семена. Обикновеният грис и соевото брашно изискват също повечко време. Рецептите с птичата храна и рибното брашно стават прекрасно в микровълновата фурна.
     Запомнете, колкото повече ги печете във фурната, толкова повече се изсушават и резултатът е много по-голяма плаваемост.  Тези топчета са идеални за напояване с различни течни ароматизатори. Те абсорбират много повече от обикновено приготвените топчета.
     Поведението на топчето може да се контролира предварително с количеството на млечния протеин, ако то е по-високо от нормалното – то топчето ще бъде плаващо.
Когато топчетата станат готови, добре е да им направим един бърз тест да разберем, кои са плаващи и кои потъващи. Така тестваните топчета ги сортираме отделно. Ако сме получили плаващи, а ние не желаем такива, следващия път добавяме към съответните количества от съставките още едно яйце. Ако пак не се получи, заместваме някоя от леките съставки като казеина и сухото мляко с по-тежки съставки като царевично брашно, царевичен или пшеничен грис или гултен.
     И накрая, колкото по-усърдно месите тестото за топчетата, толкова повече въздух изкарвате от него, и съответно толкова по-малък е шанса да получите плаващи топчета.
     Веднъж усвоили основния начин за направа на протеинови топчета, вие трябва да решите какви съставки ще използвате за направата им. Списъкът с възможните съставки е огромен, съответно и комбинациите между тях са милиони, като границата между сполучливите комбинации и грешните е много тънка.
     Вие можете да стриете която и да е годна за храна субстанция и да я прибавите към базовия микс, но така с лека ръка пренебрегвате многогодишен опит и труд на разработчиците на такива смеси от различните фирми, които са открили, може би, най-сполучливите съставки. Следвайки строго рецептите на различните фирми, може пък никога да не открием точните съставки и пропорции.
Add Comment Register



Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да се публикува.Задължителните полета са маркирани *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>