Начало » Как да » Протеинови топчета – част 1

Протеинови топчета – част 1

Преди около 20 години в тайните на шаранджийския риболов бяха посветени малцина и техните сполучливи рецепти за стръв се пазеха в дълбока тайна. Комерсиализацията на шаранджийската стръв не съществуваше. Всеки шаранджия си имаше своя тайна рецепта за тесто, съдържаща всякакви необикновени и удивителни съставки, която грижливо и старателно пазеше.

     Проблемът с тестата, използвани за стръв, беше такъв, че те привличаха предимно дребните шарани и другите по-малки, мирни риби. По-едрите и средните по размери шарани рядко успяваха да се “доредят” до така предложената стръв, която поради своята лесна усвоимост беше атакувана мигновено от по-дребните екземпляри във водоемите. За да преодолеят този проблем, шаранджийте дадоха идеята готовото тесто да се смеси със няколко разбити сурови яйца, да се оформят като топчета и след това да се подложат на термообработка за няколко минути. Така приготвена, стръвта придобива желаната твърдост, която не е хапка за всяка уста. Така се “роди” топчето като стръв.
     През далечната 1980 година в Западна Европа да се риболовства на топче с монтаж на косъм стана толкова популярно, че някои започват да ги правят и продават. За първи път обикновеният въдичар можеше да риболовства за шаран със стръв и монтаж, които му даваха голям шанс за успех. Готовите за употреба топчета във всякакви цветове и с всякакви аромати станаха най-популярната стръв в риболова на шаран.
     На някои водоеми били изхвърлени толкова много топчета за захранка, че те се превърнали в основна част на шаранджийското меню.
     Посветените изцяло на шаранджийския риболов въдичари правят сами своите топчета за стръв – трудоемка задача, но така излиза по-евтино и се правят в по-големи количества. Освен това може да се експериментира с множество цветове и аромати. За случайния “шаранджия” обаче е много по-удобно да си ги закупи готови за употреба, отколкото сам да си ги приготви. Те се продават пакетирани в найлонови пакети в различни разфасовки, а дори в повечето магазини за риболовни принадлежности се продават и на бройки. В затворени пакети могат да се запазят пресни и със свеж аромат няколко месеца, държани на сухо и тъмно място. Ако искаме да имаме запаси от топчета за по-дълго време, можем да ги замразим, като всеки път вадим само толкова, колкото са ни необходими за самия излет.
     Основните съставки на топчетата са яйцата, които са и основен спойващ елемент на различните комбинации от протеини, мазнини, витамини и минерали. Основата на тази теория за съставките на протеиновите топчета е познаването на хранителните навици и поведение на шарана. Дали тази теория е вярна е спорен въпрос. Какво е сигурното все пак, ароматът на тези топчета в по-голяма степен, и след това цветът, примамват шарана най-силно.
Вкусът изглежда е по-важен от цветът, защото с топчетата се риболовства обикновено на самото дъно, а там шаранът търси своята храна по-скоро със своето обоняние, отколкото със зрението си.
     В повечето случаи изхвърлянето на топчетата за захранка от ръка, със специализиран уред (прашка или тръба) или с навлизащите на българския пазар в момента PVA продукти (мрежи, торбички и конци), върши добра работа. На повечето места, където рибата е наплашена и се отнася с голяма доза подозрение към поднесената ù стръв, или към голямото количество захранка, което само по себе си е доста неестествено, е необходимо самото захранване да започне няколко дни преди същинския риболов. Като начало може да се започне с хранене на по-голям периметър, като постепенно той се стеснява до желания. Това концентрира рибата в по-малка зона и по-близо до куката със стръвта, като постепенното стесняване притъпява нейната бдителност. Резултатите по този начин могат да бъдат “убийствени” (в истинския смисъл на думата), особено ако използваме захранка, подобна на стръвта, но с по-малки  размери и в по-големи количества, така че да можем да направим рехав “килим” от топчета. Хубаво е, когато решим да захраним с топчета, да разрежем поне половината от тях на две части, ароматът от сърцевината на топчето е много по-силен от този на обработената му повърхност.
     Във водоеми, където топчетата се използват много и шаранът е свикнал да се храни с тях, е нужно да хвърлим по 20 или 30 топчета около всяка кука със заложена стръв – протеиново топче. Ако топчетата не са използвани много като стръв в даден водоем, или се опитваме да приучим шарана да кълве на някакъв нов аромат, ще се наложи да хвърлим неколкостотин топчета и да почакаме повечко, за да дадат резултат.
     Всеки път, когато хванем шаран, трябва да хвърляме обикновено по десетина топчета, а ако ловим на дъно или във водоеми със малка концентрация на хранителни вещества, тогава трябва да се хвърлят двойно повече.
     Видове
     Протеиновите топчета трябва да разделим на четири категории: по състав, плътност, аромати, цвят и размери.
   А) Основният състав на протеиновите топчета може да бъде различен и въпреки, че е препоръчително, не е задължително да е от специални сухи, високо протеинови смески или брашна. Разбира се, богатите на протеини съставки имат значително по-добри качества и могат да подобрят ефективността на примамката. Съставните части на протеиновото топче са различни видове мазнини, подсладители, но най-голям процент представляват различни видове брашна и други растителни продукти. Също основна съставна част на повечето видове топчета е сухото мляко, което е богато на казеин.
  Б) Плътността на топчетата може да бъде по-голяма или по-малка от плътността на водата – съответно те могат да бъдат потъващи или плаващи. Обикновено нормално приготвените топчета (сварени) имат по-голяма плътност и потъват. Ако обаче искате те да плуват, трябва да се изпекат в микровълнова фурна. Топчетата с различна плътност се ползват за различни монтажи. Могат обаче да се употребяват и в комбинации.
   В) Ароматизаторите и вкусовите подобрители представляват едно невероятно голямо изобилие от натурални есенции в различни комбинации помежду си. Голям брой известни фирми, за съжаление все още само на запад от Калотина, се занимават с производството на различни ароматизатори, течни или прахообразни, и вкусови подобрители, чиято цел е да придадат на стръвта вкусови качества и аромати, на които шаранът не би устоял. Ароматизаторите могат да бъдат на хранителна или на модерната напоследък хормонална основа. Трябва да имате предвид обаче, че универсални протеинови топчета не съществуват. За всеки водоем трябва сами да изберем подходящата комбинация от ароматизатори и подобрители.
     Силните аромати на месо, риба и плодове са доказани при употребата им като ароматизатори. Но към намирането на най-добрия вариант е по-лесно да се ориентираме на всеки водоем, учейки се от грешките си, отколкото вкъщи, правейки универсални топчета.
     Портокал, тути-фрути или силно ароматна ягода в топчета с по-малки размери са страхотна стръв за лин, платика, едра бабушка, докато топче със среден размер и с аромат на сирене е сполучливо при риболов на клен.
     Г) Цветът на топчетата е предмет на спорове между шаранджийте. Някои смятат, че цветът има голямо значение, а други, че той влияе при определени условия, но може би само едно е вярно – че когато шаранът е гладен, то той се ръководи по миризмата и вкуса, а зрението няма почти никакво значение.
     Може, ако разчитаме на любопитството на шарана, да привлечем неговото внимание към стръвта с различен, контрастиращ цвят. Но може и нейното различие да го притесни и той да я отбягва. Всичко това е в сферата на догадките, но всеизвестно е, че шаранът е любопитна риба, така че не се страхувайте да експериментирате, както с ароматите, така и с цветовете на стръвта.
Може би най-употребяваните цветове в направата на протеинови топчета са червеното, жълтото, оранжевото и по рядко зеленото, и кафявото. Общо взето, както виждате, това са едни по-натурални цветове.
     Д) Стандартно произвежданите топчета са с размер от 10 до 26 милиметра в диаметър. Най-често срещаните размери са от 14 до 20 мм. Някои рибари смятат, че чрез подбора на големината на топчетата биха могли да контролират донякъде големината на своя улов. Например при ловене на топчета с диаметър 26, та дори и 30 мм, да очакват шаран не по-малък от осем килограма. Практиката обаче доказва, че това е абсолютно невярно – с подобна по размери стръв биха могли да се справят и далеч по-малки екземпляри.
     Разбира се, че шаранът не единственият представител на рибното царство, на когото богатата на протеини стръв да му е любима. Но стандартните и големите размери топчета са твърде голяма хапка дори и за по едрите представители на лина, платиката и бабушката. За по-малките риби, включително и за едрата червеноперка, се нуждаем от по-малка стръв, обикновено това са най-малките размери, съответно по 6 мм и 10 мм в диаметър.
     В повечето магазини за рибарски принадлежности най-продаваните протеинови топчета са с размери 16-20 мм. Ако искате да си изберете вие размера на топчето, то по-добре да си ги правите сами в къщи. Опитите с различните размери, аромати и цветове на топчетата могат само да ви донесат положителни емоции.

Мартин Дойчинов

Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да се публикува.Задължителните полета са маркирани *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>