Home » Истории » Хем сърби – хем боли (за шарани в Сърбия)

Хем сърби – хем боли (за шарани в Сърбия)

Планирайки поредната си карпавантюра в началото на пролетта, така да се каже за откриването на сезона попадаме на информация за водоема на всички водоеми, за сръбския Сарулещи. От тук от там стигаме и до по-конкретна информация за трофейни шарани и риболов от ръка. Минималното тегло на улавяните риби е 6 килограма. Какво по-хубаво от това, би казал някой. Да, но плановете са затова за да не се получават, така се случи и при нас, защото водоема се оказа с неизяснен статут към момента и последващи съдебни спорове между държава и наемател.

Трудно е човек да се откаже от риболов след като го е планирал почти два месеца. В случая дестинацията като държава бе избрана да е Сърбия и затова ни трябваше резервен вариант. Отново чрез верни сръбски другари, стигаме до информация за един красив водоем в подножието на Фрушка гора – национален природен парк между реките Сава и Дунав. Изключително красива долина и много плодородна, чието плодородие обуславя и нуждата от поливане, а от там и изграждането и поддържането да десетки водоеми със средна площ от 50-60 хектара.ribolov-serbia-01

Водоема се намира на около 450 километра от София и на 10-ина от най-близкият областен град в Сърбия Рума. Близкото село е Шатринци, населено предимно с хора от унгарски произход – това не пречи на мирното им съжителство с всички останали сърби в областта. И все пак интересни хора са сърбите, хем не харесват бившите си сънародници, хем с носталгия и тъга си спомнят за славните времена на бивша Югославия, и как са ходели на Черно море със сто марки. Хем сърби, хем боли. Но като цяло са си чисти балканци, като всички нас. Може би, постоянните „пожелания” към близки роднини в процес на разговор, ги прави да изглеждат малко по-люти, каквито всъщност не са.

След около 5-6 часа път пристигаме на водоема. Посреща ни табела с името му – Медеш, и изключително красива природа. Такава зеленина и чистота, че чак очите ти не спират да се озъртат ненаситно. Тръгвайки от София термометърът в колата показваше 2 градуса над нулата, а тук бе 22 градуса на сянка. Сякаш от студена, мрачна и мръсна София бяхме се пренесли в страната на чудесата. Липсваше ни само Алисa. J

ribolov-serbia-09Водоемът е в равнина местност, което и определя неговият характер – сравнително плитък със средна дълбочина от 4 метра, пред стената до 12. Средната му ширина е 350 метра, а дължината около 1.5 км. с много шавари и един почти непристъпен и обрасъл с храсти и дървета бряг. През средата минава коритото на стара река, което разбира се, не е почистено от дърветата преди завиряване, и именно то е „скривалището” на много красиви и борбени шарани с тегла от порядъка на 17-19 килограма. Трофейни шарани също не липсват, като рекорда е 29.900 кг. И както всеки друг водоем, създаван някога от държавата, а не изкуствено копан басейн, има множество сомове, бели риби, едри платики и каракуди.

На водоема ни посреща Милан Нинкович (Лиота) – нашата връзка в Сърбия и собственика Душан Чирич (Дуле). Та този Дуле е много странен човек, никога не можеш да разбереш кога се майтапи с теб и кога ти говори честно. Винаги говори с една студена и сериозна физиономия, както таен агент успява да прикрие какво всъщност мисли. Но както казва моят приятел Браца Ковачевич – „от това което ти казва Дуле, половината взимаш за вярно, а другата половина хвърляш във водата” J Странни хора са това сърбите.

Присъединяват се към нас и Бамби (Мирослав Бамбурац) и неговият приятел Любинко Дойчинович – те ще бъдат вторият екип с който съвместно ще атакуваме пролетните шарани на Медеш. И двамата са мъжки момчета – шаранджии, като Бамби е и военноинвалид от войната в Сърбия през 1991 г. Страшно е, млад мъж в разцвета на силите си да е в това положение. А тогава преди 20 години е бил едва ли не още дете. Може би, за първи път се сблъсквам пряко с последиците от една война и ми действат някак си… гадно. Въпреки, че съм виждал последиците от бомбардировките в Белград, там все пак пострадалите бяха сгради, а не хора.

Избираме да ловим във възможно най-плитката част на водоема, където предполагаме, че се въртят и шараните в готовност да се отърват от „тежкото бреме” на узрелия хайвер, който напира в коремите им. Дълбочината в плиткажа е от 80 сантиметра до 1.80 – бреговете са обрасли с шавар и залята трева – дъното не е твърдо, но не е и тиня, по-скоро е размекната от водата кал. Тежестта и стръвта не потъват в него. С други думи идеална предпоставка за лесен риболов от ръка.

ribolov-serbia-05ribolov-serbia-04

Между другото на път за Сърбия едното ми око се възпали и започна здраво да сълзи. В края на предходната седмица големият ми син Никола си дойде от детската градина с конюктивит, и явно и аз бях успял да го прихвана през уикенда. Та се наложи да обикаляме аптеките в Рума и аз на български, Васил, каквото разбрал, каквото не разбрал на сръбски да купуваме капки за конюктивит. Е, в крайна сметка, след консултация по телефона с личния лекар в България, успяхме поне да запишем основните съставки на лекарството и от втория опит да купим верните капки. Това ми даде възможност да разгледам и малкото красиво градче, което е и областния център на региона. Жителите му са малко над 15 хил. – улиците и тротоарите са чисти, има малко и предимно стари западни или „югославски” автомобили. Имаше и много, ама много млади хора, четири църкви и доста магазини, които и като цени и като качество и количество на стоките не отстъпват на нашите, макар и да не са в Европейската общност и свободното движение на стоки да е затруднено от високите мита. Сред младежите са хит белите маратонки и по възможност от марката Найк. J

В началото забъркваме в една кофа топчета, от тези, които аз нося и от тези на Васил, малко лют коноп и пелети. Решаваме да ловим на шамандури, като дясната е плитката на 80 см. А лявата е на 1.50 м. Разстоянието между двете – 80 метра захранваме на пътека. Естествено дупката между дърветата на брега и клоните и шаварите във водата се оказва тясно за две стойки /6 въдици/ аз решавам да ловя с колчета. Като две въдици изнеса навътре и максимално надясно нагазвайки с гащеризона и една максимално наляво. Така трите въдици на Васил се падат в средата.ribolov-serbia-03

Започнах с всички въдици на топчета, защото виждах огромните ята каракуди, които щом нагазех във водата започваха да се бият в мен и да хвърлят хайвера – смятах, че е би било загуба на време и нерви да си играя със стръв царевица. Вкарах две колчета на дълбочина от 1.2 м. Стремейки се да заобиколя дърветата, които отдясно влизаха на 15-20 метра във водата. Въпреки привидно твърдото дъно реших на едната въдица да пусна по-дълъг повод – от порядъка на 30 см. А на другата сложих един, който ползвах зимата за метод риболов с едно топче и дължина от 10-ина см.

ribolov-serbia-02Скривайки се слънцето зад хоризонта веднага настава тотален мрак. Вероятно, защото хоризонтът е далеч, а не както на нашите водоеми, когато се скрие слънцето зад планината после още поне час е светло. И както се скри слънцето зад хоризонта, така ударът на едната ми въдица ме хвана неподготвен. Челникът все още беше в багажа, бях събул гащеризона… Докато се обуя, докато успея да прошляпам в дълбоката вода тези 20 метра до въдиците си мислех, че рибата ще се откачи или си представях как ми събаря колчетата и как можеше изобщо да ми роди главата да сложа колчетата на такова трудно за риболов място. Място, което на края на излета щеше да се окаже, че ми е спасило кожата от капото. Стигайки до въдицата засичам и започвам да се озъртам в тъмното за кепа. Него грижливо го бях сложил на колчета близо до точно тези две въдици, но не съм видял, че под водата има клони и мрежата на главата му се е закачила там. Ужас! С едната ръка държа въдицата, а с другата се опитвам да откача кепа от клоните, като разбира се нямам време да си навия ръкава и той вече е вирвода. В цялата тази борба на два фланга капачката на дръжката на кепа ми пада във водата и съответно той започва да се пълни с вода и да потъва. Отново Шок и Ужас! Ако потъне на 1.50 ще трябва да се гмуркам, за да го вадя. Подритвайки кепа с левия крак, и стремейки се да не ми се оплете рибата в клоните едвам стигнах то заветния финал с кепчосването на рибата. Риба, която се оказа голям борец пред подводните храсти и само благодарение на болтриг монтажа, успях да спася линията и рибата. Не е истина тази риба на колко неща ме научи за следващият път. Защото няма по голям учител от собствената грешка.

Излязох от водата доволен от кепнатата риба, но и разярен от неадекватното държане на кепа, неудобната позиция на въдиците и липсата на челник естествено. Трудно щеше да е през нощта, ако имах следващ удар на тази позиция. Прецених, че е много по-разумно да сменя мястото за риболов и положението на въдиците макар и само за през нощта, като през деня смятах да изпробвам едно съседно место, което благодарение на гащеризона можех да достигна до него и да ловя по-близко до шаварите. Извадих въдиците и ги презаметнах в посока към шамандурите – напред в нищото. И утре беше ден, а аз вече бях спокоен. Сефтето беше направено.

ribolov-serbia-06Втори ден от приключението ни в страната на чудесата. Ситуацията беше същата както и предния ден – 24 градуса, каракудите и патиците си правеха спаринг срещи в шавара, толкова шумно, че сутрин те събуждат с шум, сякаш вълни цунами се разбиват в скалист бряг. Вързах няколко къси монтажа, преправих въдиците си с тях и заложих на успешната стръв от вчера. Разположих ги на пръв поглед интересни и перспективни места, започвайки на педя от шавара и дълбочина 40 см., през 1.50 м. Пред един потопен храст далеч навътре, там, където реката се влива във водоема и третата на 2.50 метра в коритото на реката. Не ми се стоеше зад въдиците и понеже окото ми вече се пооправяше и не ме болеше решихме да се разходим с Лиота отново до града да изпием по едно „ладно пиво” J

Явно пивото бе ключът към апетита на хранещите се риби, защото точно след като се върнахме удари на Любинко на въдицата. След кратка борба в кепа се оказа люспест красавец примамен от апетитна Пелета с аромат на чесън на „Мадикс”. Последва кратка лекция за това как да се направят хубави снимки на рибата и тя бе върната отново във водата.

През следващите два дни каквото и да правехме, колкото и бира да изпивах шараните изобщо не искаха да се хранят. Затова заедно с Бамби решихме да отскочим до Нови Сад да разгледаме тамошните риболовни магазини. Е, доста неща има, но пък и ние си ги имаме в България. Преди четири години когато обикалях сръбските риболовни магазини определено те бяха много по-заредени от нашите в България. Това само показва, колко много се е развило нашето хоби в България от влизането на страната ни в Европейският съюз.

Връщайки се успях да хапна и прочутата сръбска плескавица в един ресторант в красивият национален парк Фрушка гора. Точно тази плескавица, обаче ни костваше липсата в кулминационния момент с ваденето на най-голямата риба за престоят ни – красив огледален шаран. Е, какво пък, направихме си обща снимка за спомен с рибата и нещата започваха да клонят към своя край. Тогава последва нов удар и Васко записа риба на своя актив. Нови пориви на надежда се събудиха у нас. Колкото и хубаво да беше то все трябваше да има край.

ribolov-serbia-11Последвалите 450 км. до София ми се сториха много по-малко от колкото на път за водоема. Явно винаги е така, човек колкото повече бърза да стигне до водоема, толкова пътя му се струва по-дълъг.

ribolov-serbia-08Ако предприемате пътуване в Сърбия първо се запасете с достатъчно количество от тяхната парична единица. Еврото също е конвертируемо, но курса, по който ще ви го сменят в магазина често е стряскащ. Сякаш разчитат на объркването ни между трите валути, многото нули на техните и т.н. – не рискувайте.

Границата спокойно се минава само с лична карта, а вече не искат и зелена карта за автомобила. Хубаво е да си направите опис на багажа преди да тръгнете. Така на границата можете да го представите на митничаря и на връщане да нямате проблеми. Самият престой на сръбска територия също е хубаво да го обявите в полицията в най-близкият град. Може и под формата „на гости” на някой приятел.

Скоро пак ще се върнем да потърсим някои от големите шарани с тегла 20-30+ на този водоем, а кой знае, може да сменим отново дестинацията в последния момент и да открием нови предизвикателства и красиви места.

Мартин Дойчинов

Check Also

За едри риби във Франция

След дълго обмисляне аз и моят приятел взехме решение да отидем до Франция, за да …

Лятна ваканция в южна Франция

През зимата, аз и моят приятел Joseph, запланувахме едно пътуване до Франция в началото на …

2 коментара

  1. Много красив водоем!
    Може ли някой да ми каже къде точно се намира?

Вашият отговор на admin Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *