Начало » Истории » Хем сърби – хем боли (за шарани в Сърбия)

Хем сърби – хем боли (за шарани в Сърбия)

Планирайки поредната си карпавантюра в началото на пролетта, така да се каже за откриването на сезона попадаме на информация за водоема на всички водоеми, за сръбския Сарулещи. От тук от там стигаме и до по-конкретна информация за трофейни шарани и риболов от ръка. Минималното тегло на улавяните риби е 6 килограма. Какво по-хубаво от това, би казал някой. Да, но плановете са затова за да не се получават, така се случи и при нас, защото водоема се оказа с неизяснен статут към момента и последващи съдебни спорове между държава и наемател.

Трудно е човек да се откаже от риболов след като го е планирал почти два месеца. В случая дестинацията като държава бе избрана да е Сърбия и затова ни трябваше резервен вариант. Отново чрез верни сръбски другари, стигаме до информация за един красив водоем в подножието на Фрушка гора – национален природен парк между реките Сава и Дунав. Изключително красива долина и много плодородна, чието плодородие обуславя и нуждата от поливане, а от там и изграждането и поддържането да десетки водоеми със средна площ от 50-60 хектара.ribolov-serbia-01

Водоема се намира на около 450 километра от София и на 10-ина от най-близкият областен град в Сърбия Рума. Близкото село е Шатринци, населено предимно с хора от унгарски произход – това не пречи на мирното им съжителство с всички останали сърби в областта. И все пак интересни хора са сърбите, хем не харесват бившите си сънародници, хем с носталгия и тъга си спомнят за славните времена на бивша Югославия, и как са ходели на Черно море със сто марки. Хем сърби, хем боли. Но като цяло са си чисти балканци, като всички нас. Може би, постоянните „пожелания” към близки роднини в процес на разговор, ги прави да изглеждат малко по-люти, каквито всъщност не са.

След около 5-6 часа път пристигаме на водоема. Посреща ни табела с името му – Медеш, и изключително красива природа. Такава зеленина и чистота, че чак очите ти не спират да се озъртат ненаситно. Тръгвайки от София термометърът в колата показваше 2 градуса над нулата, а тук бе 22 градуса на сянка. Сякаш от студена, мрачна и мръсна София бяхме се пренесли в страната на чудесата. Липсваше ни само Алисa. J

ribolov-serbia-09Водоемът е в равнина местност, което и определя неговият характер – сравнително плитък със средна дълбочина от 4 метра, пред стената до 12. Средната му ширина е 350 метра, а дължината около 1.5 км. с много шавари и един почти непристъпен и обрасъл с храсти и дървета бряг. През средата минава коритото на стара река, което разбира се, не е почистено от дърветата преди завиряване, и именно то е „скривалището” на много красиви и борбени шарани с тегла от порядъка на 17-19 килограма. Трофейни шарани също не липсват, като рекорда е 29.900 кг. И както всеки друг водоем, създаван някога от държавата, а не изкуствено копан басейн, има множество сомове, бели риби, едри платики и каракуди.

На водоема ни посреща Милан Нинкович (Лиота) – нашата връзка в Сърбия и собственика Душан Чирич (Дуле). Та този Дуле е много странен човек, никога не можеш да разбереш кога се майтапи с теб и кога ти говори честно. Винаги говори с една студена и сериозна физиономия, както таен агент успява да прикрие какво всъщност мисли. Но както казва моят приятел Браца Ковачевич – „от това което ти казва Дуле, половината взимаш за вярно, а другата половина хвърляш във водата” J Странни хора са това сърбите.

Присъединяват се към нас и Бамби (Мирослав Бамбурац) и неговият приятел Любинко Дойчинович – те ще бъдат вторият екип с който съвместно ще атакуваме пролетните шарани на Медеш. И двамата са мъжки момчета – шаранджии, като Бамби е и военноинвалид от войната в Сърбия през 1991 г. Страшно е, млад мъж в разцвета на силите си да е в това положение. А тогава преди 20 години е бил едва ли не още дете. Може би, за първи път се сблъсквам пряко с последиците от една война и ми действат някак си… гадно. Въпреки, че съм виждал последиците от бомбардировките в Белград, там все пак пострадалите бяха сгради, а не хора.

Избираме да ловим във възможно най-плитката част на водоема, където предполагаме, че се въртят и шараните в готовност да се отърват от „тежкото бреме” на узрелия хайвер, който напира в коремите им. Дълбочината в плиткажа е от 80 сантиметра до 1.80 – бреговете са обрасли с шавар и залята трева – дъното не е твърдо, но не е и тиня, по-скоро е размекната от водата кал. Тежестта и стръвта не потъват в него. С други думи идеална предпоставка за лесен риболов от ръка.

ribolov-serbia-05ribolov-serbia-04

Между другото на път за Сърбия едното ми око се възпали и започна здраво да сълзи. В края на предходната седмица големият ми син Никола си дойде от детската градина с конюктивит, и явно и аз бях успял да го прихвана през уикенда. Та се наложи да обикаляме аптеките в Рума и аз на български, Васил, каквото разбрал, каквото не разбрал на сръбски да купуваме капки за конюктивит. Е, в крайна сметка, след консултация по телефона с личния лекар в България, успяхме поне да запишем основните съставки на лекарството и от втория опит да купим верните капки. Това ми даде възможност да разгледам и малкото красиво градче, което е и областния център на региона. Жителите му са малко над 15 хил. – улиците и тротоарите са чисти, има малко и предимно стари западни или „югославски” автомобили. Имаше и много, ама много млади хора, четири църкви и доста магазини, които и като цени и като качество и количество на стоките не отстъпват на нашите, макар и да не са в Европейската общност и свободното движение на стоки да е затруднено от високите мита. Сред младежите са хит белите маратонки и по възможност от марката Найк. J

В началото забъркваме в една кофа топчета, от тези, които аз нося и от тези на Васил, малко лют коноп и пелети. Решаваме да ловим на шамандури, като дясната е плитката на 80 см. А лявата е на 1.50 м. Разстоянието между двете – 80 метра захранваме на пътека. Естествено дупката между дърветата на брега и клоните и шаварите във водата се оказва тясно за две стойки /6 въдици/ аз решавам да ловя с колчета. Като две въдици изнеса навътре и максимално надясно нагазвайки с гащеризона и една максимално наляво. Така трите въдици на Васил се падат в средата.ribolov-serbia-03

Започнах с всички въдици на топчета, защото виждах огромните ята каракуди, които щом нагазех във водата започваха да се бият в мен и да хвърлят хайвера – смятах, че е би било загуба на време и нерви да си играя със стръв царевица. Вкарах две колчета на дълбочина от 1.2 м. Стремейки се да заобиколя дърветата, които отдясно влизаха на 15-20 метра във водата. Въпреки привидно твърдото дъно реших на едната въдица да пусна по-дълъг повод – от порядъка на 30 см. А на другата сложих един, който ползвах зимата за метод риболов с едно топче и дължина от 10-ина см.

ribolov-serbia-02Скривайки се слънцето зад хоризонта веднага настава тотален мрак. Вероятно, защото хоризонтът е далеч, а не както на нашите водоеми, когато се скрие слънцето зад планината после още поне час е светло. И както се скри слънцето зад хоризонта, така ударът на едната ми въдица ме хвана неподготвен. Челникът все още беше в багажа, бях събул гащеризона… Докато се обуя, докато успея да прошляпам в дълбоката вода тези 20 метра до въдиците си мислех, че рибата ще се откачи или си представях как ми събаря колчетата и как можеше изобщо да ми роди главата да сложа колчетата на такова трудно за риболов място. Място, което на края на излета щеше да се окаже, че ми е спасило кожата от капото. Стигайки до въдицата засичам и започвам да се озъртам в тъмното за кепа. Него грижливо го бях сложил на колчета близо до точно тези две въдици, но не съм видял, че под водата има клони и мрежата на главата му се е закачила там. Ужас! С едната ръка държа въдицата, а с другата се опитвам да откача кепа от клоните, като разбира се нямам време да си навия ръкава и той вече е вирвода. В цялата тази борба на два фланга капачката на дръжката на кепа ми пада във водата и съответно той започва да се пълни с вода и да потъва. Отново Шок и Ужас! Ако потъне на 1.50 ще трябва да се гмуркам, за да го вадя. Подритвайки кепа с левия крак, и стремейки се да не ми се оплете рибата в клоните едвам стигнах то заветния финал с кепчосването на рибата. Риба, която се оказа голям борец пред подводните храсти и само благодарение на болтриг монтажа, успях да спася линията и рибата. Не е истина тази риба на колко неща ме научи за следващият път. Защото няма по голям учител от собствената грешка.

Излязох от водата доволен от кепнатата риба, но и разярен от неадекватното държане на кепа, неудобната позиция на въдиците и липсата на челник естествено. Трудно щеше да е през нощта, ако имах следващ удар на тази позиция. Прецених, че е много по-разумно да сменя мястото за риболов и положението на въдиците макар и само за през нощта, като през деня смятах да изпробвам едно съседно место, което благодарение на гащеризона можех да достигна до него и да ловя по-близко до шаварите. Извадих въдиците и ги презаметнах в посока към шамандурите – напред в нищото. И утре беше ден, а аз вече бях спокоен. Сефтето беше направено.

ribolov-serbia-06Втори ден от приключението ни в страната на чудесата. Ситуацията беше същата както и предния ден – 24 градуса, каракудите и патиците си правеха спаринг срещи в шавара, толкова шумно, че сутрин те събуждат с шум, сякаш вълни цунами се разбиват в скалист бряг. Вързах няколко къси монтажа, преправих въдиците си с тях и заложих на успешната стръв от вчера. Разположих ги на пръв поглед интересни и перспективни места, започвайки на педя от шавара и дълбочина 40 см., през 1.50 м. Пред един потопен храст далеч навътре, там, където реката се влива във водоема и третата на 2.50 метра в коритото на реката. Не ми се стоеше зад въдиците и понеже окото ми вече се пооправяше и не ме болеше решихме да се разходим с Лиота отново до града да изпием по едно „ладно пиво” J

Явно пивото бе ключът към апетита на хранещите се риби, защото точно след като се върнахме удари на Любинко на въдицата. След кратка борба в кепа се оказа люспест красавец примамен от апетитна Пелета с аромат на чесън на „Мадикс”. Последва кратка лекция за това как да се направят хубави снимки на рибата и тя бе върната отново във водата.

През следващите два дни каквото и да правехме, колкото и бира да изпивах шараните изобщо не искаха да се хранят. Затова заедно с Бамби решихме да отскочим до Нови Сад да разгледаме тамошните риболовни магазини. Е, доста неща има, но пък и ние си ги имаме в България. Преди четири години когато обикалях сръбските риболовни магазини определено те бяха много по-заредени от нашите в България. Това само показва, колко много се е развило нашето хоби в България от влизането на страната ни в Европейският съюз.

Връщайки се успях да хапна и прочутата сръбска плескавица в един ресторант в красивият национален парк Фрушка гора. Точно тази плескавица, обаче ни костваше липсата в кулминационния момент с ваденето на най-голямата риба за престоят ни – красив огледален шаран. Е, какво пък, направихме си обща снимка за спомен с рибата и нещата започваха да клонят към своя край. Тогава последва нов удар и Васко записа риба на своя актив. Нови пориви на надежда се събудиха у нас. Колкото и хубаво да беше то все трябваше да има край.

ribolov-serbia-11Последвалите 450 км. до София ми се сториха много по-малко от колкото на път за водоема. Явно винаги е така, човек колкото повече бърза да стигне до водоема, толкова пътя му се струва по-дълъг.

ribolov-serbia-08Ако предприемате пътуване в Сърбия първо се запасете с достатъчно количество от тяхната парична единица. Еврото също е конвертируемо, но курса, по който ще ви го сменят в магазина често е стряскащ. Сякаш разчитат на объркването ни между трите валути, многото нули на техните и т.н. – не рискувайте.

Границата спокойно се минава само с лична карта, а вече не искат и зелена карта за автомобила. Хубаво е да си направите опис на багажа преди да тръгнете. Така на границата можете да го представите на митничаря и на връщане да нямате проблеми. Самият престой на сръбска територия също е хубаво да го обявите в полицията в най-близкият град. Може и под формата „на гости” на някой приятел.

Скоро пак ще се върнем да потърсим някои от големите шарани с тегла 20-30+ на този водоем, а кой знае, може да сменим отново дестинацията в последния момент и да открием нови предизвикателства и красиви места.

Мартин Дойчинов

2 коментари

  1. Много красив водоем!
    Може ли някой да ми каже къде точно се намира?

Add Comment Register



Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да се публикува.Задължителните полета са маркирани *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>