Начало » Истории » Усилия заслужаващи награда

Усилия заслужаващи награда

 След като се върнах в Германия от Англия през април 2010 и след голямата подготовка за моята нова компания, беше време да отида за шарани.

 IMG_2988_resize

Знаех за едно езеро, не много далеч от мястото където живеех, в което имаше много малко шарани, но със сигурност поне един много голям. Така се реших да огледам 200 акровата баластриера. Разходих се и разгледах няколко места удобни за риболов. По някакъв начин езерото изобщо не ми хареса от пръв поглед. На повечето места удобни за риболов имаше пътека точно отзад, което означаваше, че минават много хора, които се разхождат и разхождат и техните кучета, и т.н. Както и да е, обаче когато се върнах вкъщи, дългото неходене за шарани си каза думата и моето отношение се промени – реших да отида, защото изглеждаше добро предизвикателство.

Купих си разрешително и започнах моята първа кратка сесия няколко дни по-късно. За водоем с такива размери с много малко риба мястото е най-важно. При пристигането на езерото следобяд, реших да отида да поплувам и да разгледам подводната топография. Беше края на юни и водата беше хубава и топла. След като добих някаква представа за подводния релеф се качих на колата и отидох при моята приятелка, която живее доста близо до езерото. Имах намерение да се върна следващата сутрин за по-близък поглед и на оставащите части от езерото.

Когато пристигнах сутринта на езерото, времето беше топло и езерото беше спокойно, нямаше никакъв вятър. Гмурках се с шнорхел и очила на няколко места на езерото, което отне няколко часа, но беше доста приятно, поради изключително високите температури. В отдалечения залив видях малък люспест шаран и реших да застана и да ловя недалеч от мястото, където бях видял рибата. За съжаление нищо не се случи целия ден и през нощта, така че си събрах нещата и продължих да оглеждам за риба. На другия залив от другата страна на езерото видях няколко шарана плуващи на повърхността, така че захраних на две чисти места в границите на шавара с 1 кг. 20мм от моите собствени топчета CF1 Squid & Liver и след това се върнах обратно при моята приятелка, защото Германия щеше да играе мач за световната купа по-късно.

Германия спечели и аз се върнах на езерото следващата сутрин. Разположих въдиците си на мястото, където бях захранил. Двете пръчки бяха позиционирани на чистите места само на около 10 метра от брега, като и на двете въдици закачих 20мм CF1 Squid & Liver дънна стръв и 15мм плуващ ананас отгоре, тип снежен човек. Светло жълтото топче отгоре е доста видимо в чиста вода, което пък увеличава примамливостта на моята стръв. Използвах 30lb плетен повод, кука номер 6, 6 унции инлайн тежест и два метра ледкор.

Радвах се на сутрешното слънце и продължих да търся риба. Както ме беше обзела меланхолия ми клъвна на дясната въдица. Засякох и започнах да моря рибата. След кратка борба успях да хвана хубав огледален шаран от 8 кг. Остатъкът от деня премина без нови удари и следобяд продължих да търся риба и интересни места.

IMG_2928_resizeЗахраних две нови места с малко CF1 топчета. На моето следващо посещение на езерото щях да проверя тези места за резултат от захранването. Вечерта прибрах нещата си щастлив с моя първи резултат и тръгнах към вкъщи, защото имах да свърша малко работа.

Пет дни по-късно се върнах на езерото. Беше много топло и не духаше никакъв вятър. Първо проверих местата, които бях захранил, но не видях никаква активност. Поради факта, че не можах да засека никакъв шаран, реших да започна втората кратка сесия на мястото, където бях хванал огледалния шаран.

Минаха няколко часа, но нищо не се случи. Тъй като беше много топло влязох да плувам в езерото. След това ходих да огледам около езерото. На две различни места видях малки люспести шарани, обаче реших да остана на мястото, където бях, защото бях доста убеден в него.

Следобяд си направих малко място в тръстиката, малко по-наляво от мястото където ловях. Това щеше да ми даде по-добър ъгъл към страничните места и също щеше да ми позволи да ловя с въдицата от лявата ми страна в плато на около 30 ярда.

В малката просека в шавара щях да съм добре закътан и нямаше да ме притесняват щукарите, мятайки техните воблери около моята стръв. Остатъкът от деня и нощта преминаха спокойно, така че си събрах нещата, хвърлих захранка от 1кг CF1 топчета и пелети, на местата които бях направил и си тръгнах към къщи. Знаех че не съм направил нищо погрешно, затова не бях разочарован, че не бях уловил нищо.

На 12-ти юни 2010 сутринта се върнах на езерото. Отново беше много топло с почти никакъв вятър. Настаних се в едно ново място за риболов, което доста харесвах. Можех да седна в сянката на дърветата без никого наоколо. Заметнах двете пръчки на съответните места. Дясната на около 8 метра разстояние и 3 метра дълбочина. Лявата на пясъчно плато на около 30 метра и дълбочина 3,5м.

Сутринта мина бързо, но без активност. Тъй като беше много топло, влязох отново да плувам в езерото. За щастие вятърът се усили. По-късно отидох до залива от другия край на езерото, където видях група от амури следвани от два люспести шарана и един огледален. Огледалният шаран можеше да е този, който хванах няколко дни преди това. Един от люспестите шарани беше огромен и останалите риби изглеждаха като джуджета в сравнение с него.

Бързо се върнах до моето място за риба, което беше на около 1 км, за да се преместя, обаче имаше един проблем. Поради факта, че вече беше 4 следобяд вратата към тази част на езерото беше затворена от хората, които работеха за компанията за чакъл на езерото, така че беше невъзможно да откарам принадлежностите си към другия край на езерото. Това означаваше, че трябва да ги нося до там.

Точно когато щях да си тръгвам, видях риба в залива където ловях. Рибите приличаха на амури и малък люспест шаран, така че не се поколебах да се преместя на другия край на езерото, където се надявах големият люспест шаран все още да плува наоколо.

Успях да си пренеса всички принадлежности до новото място за ловене на два пъти. Докато си слагах принадлежностите видях люспестия шаран на около 30 метра разстояние.

IMG_2941_resizeИмаше две чисти места точно зад тръстиката на около 15 метра разстояние от брега. Това бяха и местата където щях да разположа моите две пръчки. Точно след като хвърлих втората въдица, видях големия люспест шаран в залива отново. Чудесно, той беше все още тук. Захраних местата с малко топчета CF1, както и стрити такива, малко пелети и стръв от моят собствен асортимент.

Бях много уверен, че ще ми клъвне. Условията бяха перфектни. Вятърът сега духаше силно точно срещу този залив и времето беше …. някак си ….. шаранджийско. Нещо щеше да се случи в следващите 24 часа.

2 часа и половина минаха, когато телефонът иззвъня. Беше моят колега Оливър Хаселохоф, който знаеше че съм на езерото. Казах му, че съм преместил на друго място. Говорехме, когато изведнъж леко ми клъвна на лявата въдица. Бързо казах на Оли “Клъвна ми” и засякох.

При вдигането на въдицата усетих, че беше леко закачена в тръстиката, така че увеличих внимателно напъна и за щастие тя се освободи. Малко след това на повърхността се заформи огромен водовъртеж и можах да зърна гръбната перка на люспест шаран. Дали беше този големият, който бях видял по-рано? В началото рибата идваше трудно и борбата беше голяма, обаче тя скоро се умори и аз бавно започнах да я издърпвам към мен. Сега можах да видя, че беше голям люспест шаран. Изглеждаше огромен! Бях почти в транс! Това беше един от онези моменти, които правеха риболова на шарани толкова специален. Стоях в езерото с вода до бедрата и нямаше никой около мен. Само аз, езерото и шарана.

На вторият опит успях да кепчосам шарана и бях много щастлив. Бях толкова щастлив и не можех да повярвам, че съм уловил големия шаран на третото ми идване на езерото. Шаран на когото се носеше славата, че е много труден за хващане. Е, ето че той стоеше точно пред мен в мрежата. Най-големият шаран на езерото!

Откачих рибата от куката, занулих скалата и я претеглих. Стрелките спряха на невероятните 35,7 kg (78 lb +). Невероятно! Сложих рибата обратно на дюшека и я претеглих отново. Стрелките пак показаха 35,7kg. Фантастично и дори невероятно! Рибата явно беше харесала моите топчета  CF1, защото намерих малки парчета на дюшека и в кепа лежащ на земята. Целунах рибата и се обадих на Оли да му кажа новините. Той отговори “Кристиян, знаех си, че това е най-големият”.

Какъв прекрасен ден с такъв чудесен край!

IMG_3030_resize

След като говорих с Оли се обадих на Бен и Лотар, които дойдоха на езерото да снимат рибата. След фотосесията аз бях много щастлив и тръгнах към къщи.

Хората започнаха да ме поздравяват с sms-и, явно новината се беше разпространила бързо.

След като хванах Мери, най-големият люспест шаран, няколко години преди това, тогавашния световен рекорд с тегло 34,65 kg (76 lb +), не очаквах да хвана по-голям люспест шаран един ден, обаче тази голяма и плитка баластриера го направи възможно. Това е като сън и се чувствам прекрасно.

Очаквам следващата сесия.

Кристиян Финкелде

www.finkelde-intelligent.blogspot.com

Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да се публикува.Задължителните полета са маркирани *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>