Начало » Истории » Риболов преди забраната

Риболов преди забраната

Всяка година, след като водата на някои водоеми достигне 10 градуса, тръгвам да гоня шараните и никаква друга риба не ме интересува. И тази година нещата стоят по същия начин. Единствената разлика от предишни години бе, че все още нямах хванат шаран. Последните два излети изпуснах по една риба и наистина започнах да се изнервям.

Ето, че дойде вечерта на 10 април. Следващите три дни бяха отредени отново за излет. Колегата имаше задачи и, въпреки нетърпението ми, трябваше да изчакам зазоряване на 11 април, за да тръгнем. Още преди часа за ставане бях буден и в главата ми плуваха женски шарани, пълни с хайвер и рекордно тегло. Към 5 часа натоварихме багажа и се отправихме през Петрохан към един язовир в близост до град Монтана.
 Пристигнахме все още в ранни сутрин и пред нас се синееше спокойната вода на водоема. Шараните бяха някъде там… Трябваше само да ги намерим.
След едночасов оглед видяхме няколко риби, но всички те бяха в непосредствена близост до брега. Водата беше на максималното ниво за водоема и навсякъде до брега имаше залята растителност. Темпуратурата на водата беше 14 градуса. За нас това не беше добра новина, защото означаваше, че рибите имаха много естествена храна, в близост до брега, монтажите ще бъдат трудни за откриване от шараните и риболовът нямаше да е от най-лесните.
 0d8706b0804791a6a9c922247a6f6afe
За да можем да ловим и в дълбоката, и в плитката част на водоема, избрахме място на входа към един малък залив. Подредихме бивака, захранихме и дълбоки, и по-плитки участъци – всички в близост до тревите, но нито един монтаж вътре в тях. Стръвтта ни беше топчета, пелети и царевица. Захранката също включваше топчета и пелети, но и микс от варени семена. Само няколко часа след началото на риболова сигнализаторът на колегата издаде така мечтания звук и след секунда рибата вече се бореше за свободата си. Още от началото тръгна устремено към едно определено място и както често се случва, това не бе случайно. Във водата имаше залято дърво и след миг рибата излезе победител от битката. Усещах всеки отчаян стон в гласа на Мишо, но се опитах да го успокоя, че щом началото е такова, би трябвало този път да сме уцелили най-печелившата тактика. Да, ама НЕ!!!
Зачакахме отново някой шаран да клъвне, но единственото, което се случваше, беше представителен концерт с огромен репертоар от песни на всякакви птици.
Така минаха денят и ноща. В събота сутринта, прехвърляйки въдиците си, видях един шаран да играе два пъти на едно и също място – на 70-80 метра в дясно от мен под короната на едно от надвисналите над водата дървета. Мишо сякаш усети мисълта ми и сподели, че е видял още вчера тази риба да скача на същото место. Не ми трябваше нито дума повече, веднага идвадих една от току-що заметнатите въдици. Презаредих протеиновото топче, потопих го в ДИП, постових един ПВА стринг с 5 топчета. С дистанционната лодка вкарах монтажа, заедно с две шепи пелети и топчета, точно под това дърво.
Следобяд, докато се разхождах около язовира, пейджерът в джоба ми изпищя. Това значеше само едно………….рибааааааааааааааа. Като диво прасе минах през всичките трънки по пътя към въдиците и, стигайки до тях, видях как обтегачът стои изпънат на една от въдиците, заметната в близост до отсрещния бряг на залива. Вдигнах въдицата и …………нищо. Рибата просто не се закачи. Бях бесен. Не стига, че кълванетата бяха толкова редки, а и ги пропусках.
Дойде вечерта в събота и неусетно съм заспал. Отоворих очи чак в 6 часа сутринта. Лежах в шаранджийското легло и си мислех какво да правя. Прецених, че ако няма кълване до 8,30 часа, ще извадя въдиците и ще се преместя на едно още по-плитко място, което от два дни само хранех, но не ловях на него. Продължих да мързелувам на леглото, докато чух как в дясно рибата от предния ден изшляпа два пъти един след друг. Е, това беше прекалено – явно беше, че ми се подиграва. Но въдицата ми беше заметната в тази зона вече от 24 часа и въобще не мислех да я пипам.
Отново бях задрямал, когато в 8 часа се сепнах от сигнала на сигнализатора. Веднага скочих от леглото, за миг разкопчах комарника на палатката и с невярващи очи видях как точно тази въдица, заметната максимално в дясно под дървото, се бе огънала в същата посока и обтегачът стоеше изпънат максимално горе. В следващия миг изпънатото влакно започна да се развива бързо от шпулата на макарата и след миг вдигнах въдицата. Веднага усетих силния натиск от другата страна. В първия момент рибата тръгна към дървото, но веднага се обърна към дълбокото. Това беше моя миг – така чакан от началото на годината. Затова максимално се наслаждавах на борбата и въобще не си давах зор да извадя бързо рибата. Исках този момент да продължи много дълго, да му се насладя така, както бях мечтал. Но и най-хубавите моменти имат своя края. След няколко минути борба Мишо гребна рибата с кепа и я сложихме на дюшека. Пред мен лежеше един прекрасен мъжки люспест шаран. Кантарът спря точно на 10 килограма. Последва задължителната серия шаранджийски снимки, преди да го пусна обратно на свобода. Рибата се беше хванала на монтаж сейфти болт-риг с олово „грипа” 100 г, повод 25 либри „Мантис Дарк” на „Кристън” и топче на „Христо карп” -22 мм, с аромат V-plus.
Бях много щастлив, че хванах сефтето за сезона – и то риба, която дебнех от два дни. Може би се досещате, че излетът вече ми изглеждаше прекрасен. Една единствена риба може да осмисли много излети, а дори и цял сезон. Точно това е магията на този риболов.
Беше ми ясно, че тук повече шарани няма да хвана и, както си бях решил, се преместих на мястото, което хранех от два дни. Бързо разположих трите въдици и зачаках. През деня на два пъти в зоната около въдиците два шарана издадоха своето присъствие. До вечерта обаче нямах кълване, а за жалост трябваше да прибираме такъмите. За един час събрахме багажа и потеглихме обратно към София. През следващата седмица обаче бях доста по-усмихнат от обикновено.
                                                                                              Георги Кичуков

Остави коментар

Твоят имейл адрес няма да се публикува.Задължителните полета са маркирани *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>